Ако искате да разберете защо талибаните се завърнаха в Афганистан, може да се задълбочите в историята на една планинска нация, която многократно е отблъсквала чуждите нашественици. Или да се поинтересувате от сагата с деветте италиански кози.
Животните от Тоскана бяха част от схема, на стойност 4,4 милиона паунда, планирана от Пентагона, за да подпомогне афганистанската индустрия за кашмир. Козите със светла козина бяха изпратени да се размножават с по-тъмни женски, за да повишат добива и качеството на луксозната вълна. Но няколко се разболяха, новопостроеният им дом се оказа малък, големите разходи за храна направиха плановете неефективни, афганистанският партньор се оттегли, а шефът на проекта се отказа. Отговорните лица дори не знаят къде са козите и колко от тях са завършили житейския си път в тенджерата за готвене. ''Не знаем нищо. Проектът се управляваше много лошо'', каза Джон Сопко, специален генерален инспектор по възстановяването на Афганистан.
Тази фарсова схема перфектно илюстрира
скъпоструващата глупост на опитите на Запада
да изгради ново общество в Афганистан. Въпреки някои постижения в образованието, правата на жените и общия просперитет чуждата намеса само подхрани корупцията, засили разделението между хората и създаде престъпна държава. Международният валутен фонд може да е блокирал последния транш от 330 милиона британски лири, за да не попадне в ръцете на талибаните, но колко те вече са прибрали в джоба си?
Прахосването на пари бе изумително - за несъществуващи училища и военни сили, за неуспешна борба с наркотиците, съмнителни сделки за строителство и гориво и пари и злато, изнесени контрабандно през летището в Кабул. Американска секретна грама разкри, че един афганистански вицепрезидент е отлетял за Дубай с 38 милиона паунда в брой и че наркотрафикантите и корумпираните служители са прехвърляли 170 милиона паунда седмично от страна, където средните доходи са едва 430 паунда годишно.
Много схеми бяха абсурдни. Да вземем например разходите от 32 млн. британски лири за една бензиностанция за природен газ. Това е 140 пъти по-скъпо от изграждането на подобна в Пакистан. Накрая се оказа, че за да преоборудват колите си за ползване на природен газ, афганистанците трябва да похарчат повече от средния си годишен доход.
Поредица от официални доклади - много от които са вече свалени от сайтовете на правителството на САЩ - показват какъв корумпиран елит управлява. Полк. Кристофър Коленда, който съветва трима американски командири в Афганистан, заяви, че до 2006 г. правителството се е ''самоорганизирало в клептокрация''.
Политиците плащат, за да бъдат назначени на официални длъжности,
след това възстановяват разходите си ''от програми за подпомагане, продажба на униформи или боеприпаси на черния пазар, трафик на наркотици или отвличане''. Изненадващо ли е, че усилията на британците, които похарчиха 6,6 милиарда британски лири за спиране на търговията с опиум, се провалиха, след като един губернатор бе заловен с девет тона в кабинета си. Когато бе изгонен, той се присъедини към талибаните със своите 3000 души.
В американски дипломатически съобщения от 2010 г. се цитира афганистанският съветник по националната сигурност, който казва, че ''корупцията не е просто проблем за системата на управление в Афганистан - тя е самата система на управление''. Но парите на Запада продължиха да текат: почти трилион долара, изразходвани от САЩ за две десетилетия, и 30 милиарда британски лири, от които включително 3,3 милиарда лири помощ за страна с 38 милиона души. Ако тази международна помощ беше просто разпределена между афганистанците, всеки гражданин можеше да стане милионер. Вместо това тя отиде в мошеници. Един посредник на банка в Кабул например използва мрежа от фалшиви фирми, за да отпуска заеми, което доведе до загуби, еквивалентни на 1/12 от размера на икономиката на страната.
Банката похарчи и 117 милиона паунда за 35 луксозни вили
в дубайския островен комплекс Палм Джумейра.
Преди три години инспекторатът по възстановяване разкри, че 11,4 милиарда паунда от 38 милиарда, изразходвани за проекти за възстановяване, са били пропилени, откраднати или присвоени. Инспекторатът заключи, че Западът е похарчил толкова много, че е постигнал обратното на планираното - паричните средства ''често са изостряли конфликтите, подхранвали са корупцията и са засилили подкрепата за бунтовниците''.
Преди четири години САЩ организираха семинар за финансови измами в Афганистан. Един от присъстващите заяви, че познава човек, който трябва да пътува точно този ден до Дубай с откраднатото. Той е бил
заловен на летището в Кабул с 92 фунта златни кюлчета
на стойност 1,5 милиона паунда. Герт Бертолд, счетоводител, помогнал да се анализират 3000 договора на стойност 78 милиарда, заключава, че четири от всеки десет долара се озовават в джобовете на корумпирани служители, гангстери или бунтовници.
Десетки училища бяха изградени според западните стандарти и се оказаха пет пъти по-скъпи от тези, създадени от благотворителни организации. САЩ похарчиха 800 милиона за тези училища, но половината нямаха достатъчно маси или столове. Други, които не съществуват, получаваха финансиране, защото преподавателите допълваха списъците за присъствие с "мъртви души".
Електроцентрала на стойност 246 млн. паунда - десет пъти повече от предвиденото, - а след това доставя по-малко от един процент от планирания капацитет, тъй като афганистанските фирми не могат да си позволят цената на тока от нея. Дори заем от 62 милиона британски лири за хотел срещу посолството на САЩ изчезна безследно.
Бяха изградени военни бази, които никога не са използвани. Оръжията изчезваха, а флот от транспортни самолети за 403 млн. британски лири остана да изгние, преди да бъде
продаден като скрап за 29 550 лири.
Преди пет години в провинция Хелманд новият шеф на полицията установи, че около половината от назначените 26 хил. служители по сигурността не съществуват.
Един афганистански изпълнител, на когото му бе платено да подсигури водосточните тръби под пътищата срещу бомбени атаки срещу военни превозни средства, фалшифицира снимки на работата си и ги изпрати заедно с фактурите. Двама войници загинаха в резултат на неговата измама.
Вашингтон утрои броя на цивилните, които да съпътстват увеличаването на войските, започнало през 2009 г., като похарчи почти 1,5 милиарда. По-късно се оказа, че средната издръжка на всеки цивилен е между 300 хил. и 420 хил. Междувременно 110 милиона паунда бяха похарчени за четири години за храна, сигурност и вили за мениджърски екип от по-малко от десет души.
Дъглас Лют, който в продължение на шест години координира афганистанската стратегия за Съвета за национална сигурност, заяви, че причината за всичко е липсата на фундаментално разбиране за страната. ''Нямахме ни най-малка представа за това, което предприемаме'', каза той.
Така че, както показа случаят с италианските кози, ние бяхме ограбени. И още по-лошото е, че афганистанският народ бе подведен - с пагубни последици не само за тези хора, но и за света.
