Прекалено малко и прекалено късно. Така повечето наблюдатели определиха решението на КЗК да наложи санкция от 68 млн. лв. на "ЛУКойл България" за злоупотреба с господстващо положение.
Руската компания от почти две десетилетия диктува цените и условията на пазара на горива у нас, но едва сега антимонополната комисия набра кураж да докаже, че нарушава конкуренцията и да я глоби. През годините под натиска на обществено недоволство или на сигнали на засегнати играчи от петролния бранш КЗК проведе не едно и не две проучвания на пазара на горива, които така и не доведоха до установяване на нарушения на двете дружества на "ЛУКойл" у нас - търговецат "ЛУКойл България" и бургаската рафинерия "ЛУКойл Нефтохим".
Едва в края на 2021 г. за първи път пазителите на свободната конкуренция откриха злоупотреба с господстващо положение, а сега, година по-късно, излизат и с решение за санкции. Глобата обаче може да бъде обжалвана в съда, а практиката досега показва, че рядко се стига до реално изпълнение.
Защо чак сега КЗК прогледна за злоупотреба от страна на "ЛУКойл"? Обяснението далеч не се изчерпва само с наложените санкции спрямо Русия и руски компании след военната инвазия в Украйна - събития, които катализираха недоволството от водената политика на "ЛУКойл", приватизирала бургаския "Нефтохим" през 1999 г. А тази политика е години наред компанията да заобикаля плащането на корпоративен данък и все да излиза на загуба въпреки огромните приходи не само като монополист на бензиновия пазар у нас, но и от износа на нефтопродукти.
Ръководствата на уж независимия регулатор КЗК гледаха доста благосклонно на най-голямата петролна компания в страната, вероятно защото тя винаги е успявала да намери свое здраво лоби сред управляващите. Достатъчно е да припомним как един премиер играеше карти с тогавашния изпълнителен директор на "Лукойл Нефтохим", а друг министър на икономиката и енергетиката бе назначен на ръководен пост в компанията, след като слезе от власт.
Още преди 7 години току-що назначена за председател на КЗК Юлия Ненкова - партиен кадър на ГЕРБ, се закани да разбие картела при търговците на дребно на горива, за което имало солидни доказателства, и да наложи солени глоби. Разследването на 6 вериги бензиностанции, както и паралелно проучване дали рафинерията "Лукойл Нефтохим" продава по-скъпо в страната, отколкото навън, започна през 2016 г. по времето на предишния шеф на КЗК Петко Тодоров. Още по-рано, през 2012 г. под ръководството на Тодоров комисията отново разследваше сектора за тайни договорки на цените и за монопол и уж първо беше открила такива, но после незнайко как се оказаха обикновени нелоялни търговски практики, за които дори не бяха наложени санкции.
Заканите на Ненкова също бяха напразни - процедурата се проточи с безспирни изслушвания в антимонополната комисия на уличените в договаряне на цени компании и в обжалвания в съда. И КЗК я спря точно няколко дни след парламентарните избори на 26 март 2017 г. Обяснението - комисията вече била разколебана в доказателствата за наличие на картел.
Прекратено бе и разследването на “ЛУКойл Нефтохим“ за злоупотреба с господстващо положение, което също затъна в икономически анализи, които КЗК засекрети. Интересна подробност е, че проверката на "ЛУКойл Нефтохим" бе инициирана по сигнал на фирмата на майката на бизнесмена Веселин Марешки "Трейднет Варна". И много скоро, след като прекрати разследването на шестте вериги бензиностанции, регулаторът започна проверка на бизнесмена Веселин Марешки дали пък той не извършва дъмпинг на цените в неговата верига VM Petrolium. Абсурдното е, че искането за това разследване дойде от доскоро проверяваните търговци, начело с "ЛУКойл". След една година проучване КЗК глоби Марешки със 175 хил. лева за "лекото" провинение, че от време на време продавал бензин под себестойност.
През 2019 г. последва пореден секторен анализ на пазара на горива и антимонополната комисия отново не откри картел в търговията на дребно, нито че има пречки за навлизането на нови играчи на пазара.
Година по-късно започна поредна проверка за цените на бензина и дизела - този път по искане на прокуратурата. КЗК трябваше да изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас понижението на горивата се случва с голямо закъснение и те остават относително скъпи. Никой не бе изненадан, че и този път не бе установиено договаряне на цени или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на този пазар.
През 2021 г. бе задействано ново разследване - по искане на двете вериги бензиностанции ОМВ и "Инса ойл". Първо те се оплакаха, че "ЛУКойл" като монополист в данъчните складове отказва да приема и съхранява внасяни от тях горива, а след това, че като търговец на едро "ЛУКойл" им оказва ценова преса. Дали защото политическата обстановка вече бе променена, или защото пак бяхме на прага на избори, а може и заради нещо друго, КЗК се произнесе изненадващо бързо: "ЛУКойл" злоупотребява с господстващо положение. И даде 60 дни срок на руската компания да представи възражения. С една година закъснение антимонополната комисия обяви санкцията си.
Мнозина останаха разочаровани от размера на глобата. Според Закона за защита на конкуренцията злоупотреба с монополно и господстващо положение се наказва с до 10% от общия годишен оборот на предприятието, но ако са сдружение от предприятия се гледа общият оборот. Така на фона на отчетените през 2021 г. над 1.5 млрд. евро оборот за петролната рафинерия и още над 1.1 млрд. евро за "ЛУКойл България" (по данни на "Кофас" за най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г.), наложената санкция от 68 млн. лв. глоба изглежда доста мижава сума. Особено като се калкулират и огромните компенсации, които "ЛУКойл" получи заради високата на цена на електроенергията. Рафинерията е най-големият ползвател на компенсации, признаха и от служебното правителство. Официални данни не са посочени, но се спряга сумата от 200 млн. лв. опростени на двете компании от началото на въвеждането на схемата за подпомагане.
Всъщност изброяването на всички открити и закрити през годините проверки и анализи на дейността на руската компания у нас и на петролен пазар показват безспорно как регулаторът е симулирал дейност без никакъв ефект за подобряване на конкурентната среда у нас и в полза на потребителите.
При това този стил на работа, не е само по отношение на петролния сектор. Безплодни се оказват проверките за незаконни ценови споразумения и за ограничаване на свободната конкуренция в редица сектори, където за потребителите проблемите са очевидни - различни хранителни стоки, телекоми, банки, застрахователи. Най-много от време на време някоя отделна компания да бъде лекичко глобена за нелоялна реклама или промоция. Понякога КЗК има и "проблясъци" - веднъж или двата пъти откри картел при производителите на олио и последваха глоби. Това обаче изглежда не е стреснало фирмите, защото всяка година се повтарят едни и същи ценови подскоци на олиото, докато производителите на слънчоглед се оплакват от натиск на изкупните цени.
Основна причина за високите цени у нас са монополите в различните сектори. И докато КЗК не се задейства да разбие или да контролира тези монополи, цените ще са високи, посочват икономисти.
Сега КЗК след доста подканяне се зае да разследва ценовите подскоци на хранителните стоки в търговската мрежа. Председателят на КЗК Юлия Ненкова обяснява, че работят активно по този въпрос, но проучванията и анализите изисквали много време. С темповете, с които през годините сме виждали да работи антимонополната комисия, може да очакваме резултат след година. Да се надяваме, че до тогава високата инфлация ще падне от самосебе си и ще е забравена.
