Изборът на директор на националното следствие, който е и зам. главен прокурор, не е толкова зрелищно събитие в съдебната система, какъвто e изборът на главен прокурор. Но и от това събитие можем да си правим изводи за състоянието на прокуратурата, за лобитата в нея, както и за самите магистрати.
Миналата седмица беше първият задочен сблъсък по въпроса. Служебният правосъден министър насрочи брифинг, за да говори за избора, но 20 минути преди началото му главният прокурор Иван Гешев обяви, че номинира настоящия шеф на следствието Борислав Сарафов за втори мандат. Веднага след това Зарков призова следователите сами да посочат кой е достоен да е директор на следствието и даде заявка, че би внесъл кандидатурата му. Право да издигат кандидати имат група от поне трима от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, главният прокурор и министърът на правосъдието.
Зарков обясни, че цени професионализма на гилдията, а изборът е
достатъчно важен, че да се оставя само в ръцете на кадровици и политици
"Често изборите по върховете на съдебната система са спорни. Когато са били безспорни, винаги е било, защото е била ангажирана професионалната общност", посочи Зарков.
Ходът на Гешев да избърза с номинацията определено изненада министъра. Може да го тълкуваме и като хвърлена ръкавица - "докато си говорите за ограничаване на властта ми, аз владея всичко". Но се видя, че работещите в следствието не се възползваха от възможността да посочат конкурент на Сарафов. А и как иначе. Номинацията, под която се е подписал главният прокурор, е предупреждение - това е моят човек. Спорно е дали някой изобщо би дръзнал кандидатурата му да бъде издигната при такова развитие. Защото няма как да се отърси от усещането, че е статист, който ще имитира надбягване с повече от един кон. Следователите организираха общо събрание, за да подкрепят Сарафов и така опитаха да се отърват от срама, че са неактивни. В крайна сметка това са най-слабо натоварените магистрати в системата (макар и по вина на законодателя), имат добри заплати и привилегиите на държавната служба. Защо им е да си развалят спокойствието, като се конфронтира с ръководството на прокуратурата?! Вътрешната съпротива не е присъща на държавното обвинение.
В съдебната система като конкурент на Сарафов се спрягаше заместникът му Ясен Тодоров. Конфигурацията в Прокурорската колегия на ВСС обаче е такава, че номинацията на Сарафов обезсмисля всички останали, които можеше да бъдат издигнати до днес. Колегията ще проведе избора на следващия директор на Националната следствена служба на 9 ноември. Кандидатът трябва да събере поне 8 гласа в 11-членната колегия, за да бъде избран.
Заедно с Гешев под номинацията на Сарафов са се подписали и членовете на съвета Светлана Бошнакова и Йордан Стоев. И точно
това прави уравнението много сложно,
защото в момента Прокурорската колегия е с 10 членове, тъй като от началото на 2020 г. избраната от парламента във ВСС Пламена Цветанова стана зам. главен прокурор, а депутатите така и не избраха неин наследник. Така че след номинацията на Сарафов от трима от 10, излиза, че ако не бъде избран той, няма да бъде избран никой.
Разбира се, в идеални условия до 9 ноември следващият парламент ще е избрал своите представители във ВСС и така изборът ще бъде проведен от съвет в нов и пълен състав. (Мандатът на този изтича на 3 октомври, но той явно ще властва, докато парламентът избере следващия.) Гешев няма гаранции какъв ще е новият парламент и дали избраните от него членове на Прокурорската колегия ще се строят в редиците му. Така или иначе до 9 ноември няма да има нов ВСС.
Не е изключено Гешев да предпочита Тодоров пред Сарафов, но евентуалното издигане на Тодоров би предизвикало по-силен и негативен обществен отзвук и затова го оставя да дърпа конците в сянка. Сарафов пък ще си остане приемливото лице на следствието.
Тодоров стана зам.-шеф на следствието миналия декември, а преди това се спрягаше и за следващ главен съдебен инспектор на мястото на "вечната" Точкова. Той е завършил школата на МВР в Симеоново и е един от пламенните защитници на настоящия главен прокурор Иван Гешев. Беше и от най-близкото обкръжение на Сотир Цацаров, докато той беше начело на прокуратурата.
Тодоров беше член на Висшия съдебен съвет, избран от парламента. След като изтече мандатът му на член на ВСС, Тодоров се върна в столичното следствие. Но много бързо бе командирован в националното следствие и прекара в командировка около 2 години. Командированите магистрати по правило са по-лесно зависими от шефовете си, които по всяко време могат да прекратят повишението им. Близо година и дъщерята на Тодоров - Теодора Тодорова, беше командирована от Районната прокуратура в Сандански в Софийската районна прокуратура, пак със заповед на Цацаров. През юли 2019 г. Тодорова беше назначена на титулярно място в София. Преди това, докато баща й беше във ВСС, Тодорова беше назначена без конкурс в администрацията на главния прокурор.
В прословутия запис от аферата "Яневагейт" Тодоров бе определен от някогашната шефка на СГС като
"оправно момче" във ВСС
Борислав Сарафов има над 26-годишен юридически стаж в съдебната система, като целият му професионален път е бил в прокуратурата и следствието, където е преминал през всички нива, се казва в съобщението на държавното обвинение за номинацията. Сарафов беше и шеф на закритата вече апелативна спецпрокуратура, но не изкара пълен мандат там, за да стане зам. главен прокурор през 2013 г., когато прокуратурата се оглавяваше от Сотир Цацаров.
"Отчитайки значителния напредък и развитие на НСлС, в последните пет години както в организационно отношение, така и в постигнатите резултати по конкретни досъдебни производства и изпълнение на молби за правна помощ, считаме, че Борислав Сарафов е реализирал един изключително успешен мандат като директор на НСлС", пишат номиниращи го. Не цитират обаче кои са тези конкретни разследвания, по които са постигнати резултати.
КАКВО РАБОТИ НСлС
По волята на законодателя преди години правомощията на следствието бяха много орязани. Сега натоварването на националното следствие идва предимно от дела, които са му възложени от главния прокурор. По-голямата част са свързани с провеждането на голям брой действия по разследването, които са обемни, сложни и изискващи специфични знания, пише в доклада на НСлС за 2021 г. За пример са дадени авиационни и корабни инциденти, катастрофи с много жертви и пострадали, неправилно съхранение на опасни отпадъци на територията на различни населени места в страната, огледи във виртуалното пространство, взривове във военни заводи и др. Изредени са разбилият се самолет в с. Мирково, принудително приземеният самолет на "Еър Франс" на летище София (заради индиец, хулиганствал на борда на самолета, изпълняващ полет по маршрута Париж - Ню Делхи), корабът Vera Su, заседнал в плитчините до Камен бряг, катастрофата на автомагистрала "Струма".
Иначе през 2021 г. в НСлС е провеждано разследване по 384 досъдебни производства и 176 молби за международна правна помощ. Реално работилите следователи са 51. Приключило е разследването по 143 дела, а 241 са останали висящи в края на годината. За сравнение, през 2020 г. 62-ма следователи са провели разследване по 373 досъдебни производства и 166 молби за международна правна помощ. Приключените производства са 109, а 264 са останали неприключени в края на периода.
Средно на следовател от НСлС са се падали по малко под 11 дела и международни поръчки за цялата година, а е приключил под 6 дела и поръчки, като на прокурор с мнение за съд е изпратил по под 1 дело. Основните престъпления, по които следователите са работили, са против финансовата, данъчната и осигурителната система.
В доклада е записано, че НСлС през 2021 г. е работила повече и по-бързо.
