Варна, 11 март. Музикантът и активист на „Демократична България” Стоян Михалев се включва във Фейсбук от варненско училище, изрежда клетви срещу ГЕРБ: „Шайката... Винету... крадат от парите ни!”. Поводът е идея на общинската управа да събори училищната сграда, за да построи нова, част от която да приюти друго школо. „Това е 100-годишно училище, няма да позволим!”, сочно реди Михалев. Няма данни до момента да е бил с каквото и да е съпричастен с училището, вероятно поради което бърка абревиатурата му (то не е Средно, а Основно училище – важен детайл с оглед на оптимизацията на мрежата). Няма данни и да се е вълнувал от поредицата унищожени училища в града през последните 15 години. На другия ден Михалев е пред Драматичния театър. Мощно громи решението на местния кризисен щаб да го затвори навръх 100-годишния му юбилей.
Няма данни да е стъпвал
на представление там. И пак бърка. Казва, че отмененият спектакъл ще се играе, макар интересуващите се от театър хора вече да знаеха, че спектакълът пропада въпреки отменената междувременно забрана (просто се разболя актьор).
На 50 километра на север една жена и един мъж са застанали в средата на шосе. Брули ги свирепият добруджански вятър. Той е Красимир Николов, зам. областен управител на Добрич и лидер на местната ГЕРБ. Тя – Деница Сачева, социален министър. Николов й обяснява какъв важен трафик минава по това Околовръстно шосе. „Сега за тоя път и другия, който ще посетим след малко, правителството е отпуснало 14 млн. лв.”, отвръща Сачева (и те излъчват във Фейсбук). Магистралите нямат общо с ресора и специалността й. Допреди три месеца и Добрич нямаше общо с нея. Но разнебитената местна партийна структура изискваше оправен човек да я постегне, пък и отвори шанс за кандидатиране на дялан камък. Така днес социалният министър Сачева зъзне на Околовръстното шосе на Добрич, обещавайки магистрални благини.
Някои хора остаряват като катедрали. Други – като кандидат-депутати на ГЕРБ
Ако пък случайно Бургас е замесен като агитационна локация, се получават следните изречения: "Бургас е най-интересният регион в Югоизточна Европа. Няма изгледи в следващите 15 години Турция да стане членка на Европейския съюз, така че Бургас остава най-големият град и област на Югоизточна Европа в следващите поне два програмни периода”. Думите са на Любен Дилов-син в интервю. По-голямо от Бургас е единствено сърцето на Костадин Ангелов. Той телом е навред в страната, но идейно се е ситуирал също край морето. „Варна е винаги в моето сърце”, рече Ангелов тия дни. Дали ако беше кандидат-депутат от Ямбол, сърцето му щеше да поеме и Бакаджиците?
Друго добро същество е Александър Симов. На старта на кампанията си в Смолянска област той отиде в болницата в Девин, за да чуе от първа ръка лекарските проблеми и да ги решава. Обясни, че съвсем умишлено е подбрана болницата, за да се подчертае грижата на БСП за хората. Симов, естествено, може всеки един проблем да реши, на всеки един човек да помогне - цял живот е работил като журналист, писал е всякакви статии, тоест от всичко разбира. Щом той навестява знаково болниците в региона, значи темата е наистина приоритетна за БСП, партията не разполага с по-мастит експерт... Но няма проблем - преди 4 години Симов бе водач на листата в Кърджали – все е Родопи, научил е 2 и 200.
Но Кърджали и днес не скучае. Наболелите му проблеми са взети присърце от острието на „Изправи се! Мутри вън!” Максим Генчев. Режисьорът, прочул се с филм за Левски, обещава
да построи Национален киноцентър в Кърджали
Няма шега – Генчев се мъчи да направи "мощен национален киноцентър за производство на родни и чуждестранни исторически филми и сериали". С него да осигурява работни места! Разбира се, Генчев може и космодрум да обещае, понеже в Кърджали мандатите ги печели ДПС. Ако за ГЕРБ и БСП остане нещо – берекет версин!
Стефан Тафров („Демократична България”), софийски космополит и кавалер на Ордена на Френския почетен легион, се е загрижил за дядото, бабата и внучето в Пазарджик. Понеже е кандидат там: „Нашата амбиция е да помогнем децата на Пазарджик да се върнат в България, така че бабите и дядовците им да им се радват тук, не само по скайп”. Дялан камък от по-дребен калибър е и друга рожба на идеалния столичен център - Стоян Мирчев. Той оглави социалистическата листа в Перник с ентусиазма, с който стори същото преди 4 години в Силистра. Йордан Цонев (ДПС) пък този път ще превръща не Бургас и Варна, а
Враца в „модерен европейски град”
И Младен Маринов (ГЕРБ) не бива да го мислим. В Софийска област, където води листата, вижда покачване качеството на живот. Вижда и в Ловешка област, където е подгласник. В Ихтиман му докладваха 0% битова престъпност. От време на време засажда дръвчета.
Следва да се отбележи, че Слави Трифонов достойно защитава репутацията си на политик на промяната. До момента, при преминала на две трети кампания,
той няма нито едно публично посещение във Варна и Стара Загора,
чиито избиратели ще представлява след 4 април.
Всичко това са не просто герои в комични сюжети от предизборната кампания за парламентарния вот през 2021 г. Но и онагледява огромен проблем, обхващащ всички партии - хора, напълно чужди на съответния регион, са слагани в челото на листите там - за да им се гарантира мандат чрез пропорционалната система. Понякога просто биват размествани. В общия случай те са подбирани не по експертност и морални качества, а защото са любимци на лидерите (или са самите лидери). Оскъдицата на качества ражда фарс, а фарсът показва изкуствената загриженост за проблемите на избирателите. Лицемерието дрънчи! Всичко това е и груба обида към хората по места, независимо дали са активисти или обикновен електорат.
Разбира се, този проблем не е нов. Но началниците в партийните централи следва да знаят, че негодуванието от парашутистите не намалява. А и самите парашутисти трябва да имат предвид, че макар да не й пука, публиката е наясно с жалката картинка.
