"Вчера цял ден съм плакАла. На антидепресанти съм, не мога да спя, кръвното ми е ниско, айрян със сол пия. Страшна работа, възрастни хора тука се мъчим." Думите са на 70-годишната Маргарита от Сопот, пътуваща към семейната къща в Богдан. В автобуса за селото познати и непознати хора само за наводнението говорят. "Това, което съм гледАла по телевизията, такива произшествия, случи се в къщата ни. Но нищо, и по-лошо има, здрави да сме!", добавя друга жена.
След малко двете ще слязат и първата им работа е да се отбият в кметството в Богдан. Там има събрани хора, лопати, колички, дезинфектанти, тонове дарени храни и вода. Жените ще кажат, че са дошли в къщите си, почват да чистят и, ако може, да им пратят доброволци. Мястото пред кметството е своеобразен разпределителен пункт - доброволци идват и чакат да им съобщят къде да отидат, местните пък си оставят "заявките". По-ориентирани са втората категория хора, тъй като първата не знае каква е организацията, има ли я въобще. Жена от кметството ги координира, обаче тя ходи и из селото по работа. На 100 метра встрани се чува глас:
"Петров, Иванов, един от Харманли
и двама от Пазарджик - тръгвайте нататък!". Това е военен командир, който също разпределя хора. Петров и Иванов са му подчинени, а останалите - доброволци, обърнали се към него.
Действието се развива на 15-ия ден след опустошителното наводнение. В Богдан и съседните Каравелово, Слатина автомобилите все още стоят забучени в калта с гумите нагоре. Къщи, гаражи, плевни, дворове, мостове и улици са помлени без изглед да бъдат възстановени поне година напред. Държавни машини, работници и военни чистят инфраструктурата. Понякога помагат и в дворовете, понеже в момента не може да се различи кое е двор, кое е улица, кое е било постройка. Самите къщи си остават грижа на стопаните. Трудно друг човек може да си представи какво чистене трябва в тях. Ако в града се спука тръба и един час тече в апартамента - седмица ти трябва да оправиш нещата. А какво остава, ако
цяла река ти влезе в къщата,
довличайки върху съборената веранда тонове дървесина и автомобил, незнайно откъде се взел?! Доброволците са единственият лъч надежда, че тази работа някак може да се оправи.
Успокоителната новина, ако въобще има такава, е, че повечето хора не живеят постоянно в пострадалите села. Домовете им са най-често в Карлово и Сопот, а в селата са наследствените къщи.
Самото Богдан е било доста китно преди наводнението. Повечето къщи са двуетажни, има и с възстановена възрожденска архитектура. "Елате, елате да видите! Миналата година я направихме, 10-12 000 паунда отидоха за строежа. А сега погледнете какво е!", сочи възрастна жена. Целият първи етаж е бил наводнен. До нея рине доброволец, а други се промъкват по разрушената улица. "Заповядайте, влезте тук!", казва им жена. Те обаче са обещали на друга. "Ехо, тук съм. Никой не дойде днес, не ми пратиха хора да помагат", проплаква Маргарита от двора си. "А, значи вие идвате у нас, нали така!", чува се припряно от другата страна на реката (селска река, приток на Стряма). На съседна улица е имало груб скандал между стопани кой да вземе помощниците (разказаха ми го - б.а.).
Тече своеобразен лов на доброволци
Как няма? Картината е тъжна не само заради водното опустошение. В къщата с паундите децата са на гурбет. И в още една. И в още една... Не са се върнали да помогнат. Темата е деликатна, неудобна, обаче се забелязва. "Моите уважения, ама... Ето, на 70-годишна жена помагаме, близките й са в чужбина. И аз съм имала възрастни родители, но не съм избрала да отида в чужбина, за да мога да се грижа за тях. На тази жена кой да помогне?! Всички вървим към старост, да сме живи и здрави. Затова човек просто трябва да се поставя и на мястото на другия", казва доброволката от Пещера Марина Гемджиян.
Освен това, според повечето местни, на държавните институции също не може да се разчита. До този момент например държавата не може да установи причините за бедствието. А
без изяснени причини, а и осъдени лица,
трагедиите ще се повтарят. Обезщетенията, известно е, са обидни - 375 лв. Мненията в Богдан за държавната помощ при чистенето сега и превенцията преди са разнообразни. Но превесът в оценките е ясен. Мария Димитрова, 66 година: "Не искам да се политизира темата. Как да я няма държавата - тук е, прави каквото може". Елена Трифонова, на около 70: "Ами чистим - тя и ние. Друго няма какво да се направи сега. Чакаме да се оправи положението". Вълко Ковачев, 85-годишен: "Абе, остави ти тая работа. Трябва да се мисли предварително. Сечта е причината. Навремето, виждал съм, бутнат 4-5 трупи, качват ги на зилове, махат ги. На другия ден 6-7 ще съборят, пак ги махат веднага. А сега с резачката - жжжтт, айде цялата гора - горе я оставят. Като тръгна водата, затлачи се. Ама била законна сечта, казват. То
има добри законни неща, има и вредни законни"
Жена, пожелала анонимност: "Нашата гора горе е най-хубавата. Изсякоха я, складираха там. И като заваляха 200 литра на квадратен метър, като язовир е горе. И сега при почистването държавата не я интересува. Доброволци, само на доброволци разчитаме".
Специално на Маргарита щастието се усмихва скоро. Забелязва я доброволецът Йордан Йорданов от Стара Загора. Почва да помага, а след малко води и доброволки, повечето държавни служителки от Пазарджишка област (командировани за ден по желание). Каквото може до вечерта - изринато е. В съседните къщи също има доброволци. Впечатляващо е, че нито един от всички тези хора не ще да се афишира. Съгласяват се да споделят няколко думи, но сами не се показват във Фейсбук. Имат си профили, съвременни хора са, активни... - но не дефилират със снимки специално от Богдан. Потребителите на социални мрежи непрекъснато виждат и люде, които шумно изтъкват помощта си. Но, оказва се, както винаги, виртуалният свят е различен. В реалния нещата изглеждат така:
Йордан Йорданов: "Поне аз така го разбирам доброволчеството - като вършиш нещо, не е нужно да се парадира с него. Донякъде афиширането е хубаво, за да увлича хора. Но съдя по мен - или имаш нещо вътре в себе си, което те кара да помагаш, или го нямаш. Не е нужно някой да те увлича. Специално аз от една година правя ремонт в моето си село, зает съм. Но има хора в наистина тежко положение. На тях е хубаво да се помогне. Дойдох на 6 септември, сега пак съм тук. Да помагаш на хора в нужда - от това по-хубаво няма. Изпитваш удовлетворение, че не си прекарал деня напразно".
Марина Гемджиян: "Мотивацията ми е чисто човешка. Исках да дойда по-рано, но не успях. Не пожелавам на никого да се случва, природата ни отмъщава за лошотията. Не искам да качвам нищо във Фейсбук, има много завистни хора. А и не ща да се хваля, не сме дошли да дефилираме".
Ивелина Стоичкова, Пазарджик: "Досега съм помагала с финансова подкрепа, не с труд. Този път прецених, че е редно да дойда, дойдох. Няма да качвам никакви снимки".
Венцислав Драганов, Русе: "Интересувах се във Фейсбук групите. Разбрах, че се търсят хора за Богдан, тръгнах от нощна смяна направо. Ще спя в колата, а после трябва да се прибирам, защото пак съм на работа. Само жена ми и дъщерята знаят, че съм тук. Личните работи са си мои лични. Има хора, които са тук, да се покажат, да злоупотребяват - тяхна си работа".
В първите дни при Мария Димитрова дошло непознато семейство от Свиленград. Краси и Митко оставили децата (на 5 и 8 години) при бабата и поели към Богдан, въпреки че Краси е безработна, а пътуването неминуемо коства семейни разходи. Носили си палатка, за да спят (Мария ги приютила на втория етаж, разбира се). Тръгнали обратно дори без да се измият - чистили до последно. Мария говори просълзена за тях. Убеждава ме, че са изключително скромни, непоказни хора, въобще няма да се съгласят да общуват с журналист. Краси обаче склонява и казва по телефона изключително развълнувана: "Най-чистата доброта е непоказната. Тя е нещо лично. Иначе магията на всичко изчезва. Сърцето не иска показност. Тръгнахме, защото нещо ни накара. Не знам какво е. Просто гледахме новините по телевизията и мъжът ми каза "Тръгвам!". Отвърнах: "Аз съм с теб". Работа на журналистите е да показват и разказват - какво е положението, как е... Не е наша".
Другото в Богдан е мъка, страдание. "През лятото отсякохме крушата в двора. Сега всяка вечер сънувам глас: Защо отсякохте крушата, защо отсякохте крушата!..", казва ми на изпроводяк просълзена местна жена. "Така е. Символ е това - погубваме природата", добавя друга до нея. Май много неща са наистина отсечени. Но други няма как.
