Удавникът ще се хване и за сламка, за да се спаси от своята зла участ. На това приличат действията на новите управляващи, след като ГЕРБ сдаде властта преди точно година. Въпреки щедрите обещания за борба с корупцията по върха бързо стана ясно, че всички опити това да се случи ще бъдат парирани от държавното обвинение, докато то се ръководи от Иван Гешев. Надеждите на новото правителство се насочиха към Европейската прокуратура (ЕППО) - тя ще е спасителната сламка в корупционното блато.
Контактна точка
Такава роля беше определена на Министерския съвет от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши след срещата ѝ с премиера Кирил Петков. "Важно е в България да няма монопол върху властите, които могат да изпращат сигнали до нас", заяви тя, което бе ясен знак, че българското държавно обвинение не се радва на доверие, както у нас, така и сред европейските институции. Освен това Кьовеши посочи, че по идея на Петков ще се работи по законодателни промени, с които да се подобри взаимодействието с ЕППО. "Идеята е да се създаде специална група, която да работи с европейската прокуратура като гаранция за автономност, към която трябва да се стремим", разкри тя.
По всичко личи, че в Европа нямат илюзии за зависимостите в българската прокуратура, която остава господар на досъдебното производство у нас. Въпреки че европейските делегирани прокурори са подвластни единствено на ЕППО, техният мандат е 5 години, така че най-вероятно тези хора ще продължат работа в ПРБ, след като изтече този срок. Затова са и опитите максимално да се ограничи влиянието на родното държавно обвинение върху делата от компетентността на Лаура Кьовеши.
Намеренията на правителството са да се създаде самостоятелна администрация у нас, която да обслужва Европейската прокуратура. "Към нея ще бъдат зачислени разследващи полицаи и следователи, които оперативно и независимо да провеждат всички необходими разследвания в страната", съобщи началникът на политическия кабинет на премиера Лена Бориславова. По информация на "Сега" това се прави по настояване на Кьовеши, която планира да принесе румънския модел в България. Това значи да се създаде независимо ведомство към европейската прокуратура, което е със собствен бюджет, различен от този на съдебната власт, и собствена деловодна система. В същото време правосъдното министерство информира, че МВР и Агенция „Митници“ вече ще могат да подават сигнали директно към Европейската прокуратура, без да е необходимо посредничеството на българското държавно обвинение.
Гешев не е радостен
Не може да се каже, че главният прокурор се радва на добро отношение от европейския си колега Кьовеши. Още през миналото лято, когато тя посети за първи път България в качеството си на шеф на ЕППО, стана ясно, че има забележки към държавното обвинение. На първо място, страната ни се забави значително в процедурата, която се проведе от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за избор на делегирани прокурори, които да работят на местна почва по делата за крупните злоупотреби с евросредства. Причината е, че няколко пъти Европейската прокуратура отхвърляше кандидатите като неподходящи.
"Избрах да посетя България, защото квотата на българските делегирани прокурори не е пълна. Ако не можем да работим с необходимите ресурси и капацитет, няма как да сме ефективни", оплака се Кьовеши. Също така посъветва прокуратурата да ускори трансфера на делата и случаите от България, по които ще работи ЕППО. По-късно през ноември румънката продължи с критиките, като заяви, че от държавното обвинение у нас тя е получавала "само малки дела". "Това, че вие сте разширили начина на докладване на разследвания, е нещо, което ние приветстваме. Това със сигурност ще подобри не само сътрудничеството ни, но и качеството на делата", посочи Кьовеши.
Тя вече демонстрира еднозначно, че личното ѝ отношение спрямо Гешев не се крепи на доверие. При последната й визита у нас пресцентърът на Кьовеши дори не разпространи снимка от срещата ѝ с главния прокурор, но не спести тези с Кирил Петков и вътрешния министър Бойко Рашков. В съобщението се уточняваше, че посещението в кабинета на Гешев било "от любезност". В последващо интервю на въпрос дали вярва на Иван Гешев, Кьовеши замълча няколко секунди и каза: "Без коментар".
Разследвания на килограм
В крайна сметка българските корупционери има защо да се притесняват от европейската прокуратура. Въпреки че официално започна работа преди по-малко от година, ръководената от Кьовеши институция вече демонстрира резултати. Още през ноември беше задържана 32-годишна българка в рамките на международна акция срещу злоупотреба за 13 млн. евро. Само за 3 месеца пък беше изготвен и внесен в съда обвинителен акт срещу високопоставен чиновник в Държавен фонд "Земеделие", който е обвинен за това, че е получил 5000 лв. подкуп от собственик на земеделско предприятие. В други държави EPPO вече дори може да се похвали с успешна осъдителна присъда. В Словения кмет получи условно наказание по дело за опит за измама със средства на ЕС.
И докато у нас все още няма големи риби, мрежата на европейската прокуратура безспорно е хвърлена. "Получихме рекорден брой сигнали за възможни нарушения. Сега е време българските власти да започнат да работят по много чувствителни и сложни случаи заедно с нас", каза Кьовеши след срещата си с Кирил Петков. Въпреки че не влезе в конкретика, стана ясно, че са образувани над 120 разследвания. В ЕППО най-вероятно се разглеждат сигнали като този на гражданско сдружение БОЕЦ за строителството на "Турски поток". Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища.
Очакванията са, че няколко отрасъла първи ще попаднат в полезрението на европейската прокуратура заради средствата от ЕС, които се изливат в тях. Такива са земеделието, опазването на околната среда и най-вече строителството. Преди дни ЕППО се похвали с мащабна операция в България срещу 9 български дружества, които са заподозрени в извършване на измами. Разследваните лица са управители, собственици и представители на дружества, които са кандидатствали и получили средства от ЕС по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", която е насочена към малки и средни предприятия и има за цел да подобри развитието на българската икономика. Те са заподозрени в участие в организирана престъпна група и в представяне на фалшиви документи и декларации с цел незаконно получаване на тези средства.
По искане на обслужващия европейски делегиран прокурор и с разрешението на Специализирания наказателен съд на България, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е извършила 25 претърсвания на жилища, офиси, складове и превозни средства, собственост на тези дружества. По време на претърсванията са иззети голямо количество документи, материали и оборудване като самосвали, багери, челни товарачи, което е било закупено с получените средства, на стойност 6 млн. евро.
На този фон не е изненада, че правителството ще прави опит да насочи максимално вниманието на Кьовеши към България, за да гарантира резултати в борбата с корупцията. Докато Иван Гешев продължава да бъде главен прокурор, надеждите са, че неговият европейски колега без каскет ще разрови далаверите с евробанкноти, които напълниха повече от едно чекмедже.
