Направо е потресаващо колко се обезцени Народното събрание през последните години от управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти”. Централната институция на републиката се превърна в сборище на безпринципни и посредствени хора, които безогледно газят закони и правила – без извинения и угризения, когато ги хванат в крачка. Те вярват, че всичко им е позволено и няма да им се потърси сметка. Даже уличният протест само леко ги поизнерви, но не проби стената от самодоволство, с която са се оградили.
Положението нямаше да бъде толкова страшно, ако имахме автентична опозиция в парламента. Уви,
настоящата опозиция е пълен ерзац,
което ясно се доказва от досадната игричка с парламентарния кворум, която се разиграва редовно от началото на септември. Буквално преди началото на всяко заседание всичко живо, което следи Народното събрание, затаява дъх, за да разбере: ще се съберат ли депутатите в пленарната зала, ще се регистрират ли БСП и ДПС, ще извъртят ли номер на мнозинството? Тази дребна интрига внезапно се извиси до основна тема на нашето политическо ежедневие. А това дали дадена партия ще провали кворума, стана ярък белег за опозиционност.
Смешното е, че цялата история вероятно започна заради техническите неуредици в бившия партиен дом, където сега се разполага Народното събрание. В първия си работен петък от началото на сезона депутатите изнервено блъскаха по пултовете си, опитвайки се да се регистрират. Някои не успяха и кворум не се събра. Социалистите усетиха, че могат да извъртят ситуацията в своя полза, и гръмко обявиха: няма да помагаме на мнозинството да приема престъпни закони! От ДПС ехидничеха: ние дойдохме на работа, но управляващите спинкат сладко като Бойко Борисов! Голяма сценка се получи, спор няма. Щеше да бъде забавна, ако се разиграваше (където и да е) другаде, само не и в българския парламент.
Спектакълът продължава и сега,
защото се оказа удобен за ерзац опозицията. На социалистите страшно им се иска да се покажат като сурови и непримирими врагове на ГЕРБ. В същото време обаче нямат особено желание да изоставят трайно комфорта на парламента – нищо, че го обявяват за „опорочен и безсмислен”. Затова и възприеха следната тактика – бойкотират кворума и в същото време току си покажат носовете на протеста (ама малко, че да не вземат гражданите да им ги отхапят). „Мястото на депутатите от опозицията не е вътре, където се осъществяват тези позорни политически сделки, а сред хората”, обясняваше соцдепутатът Александър Симов. А съпартиецът му Стоян Мирчев твърдеше, че „единствените мафиоти, които съм виждал, са в Народното събрание и в Министерски съвет”. Е, хубаво, ама какво правите тогава още вътре – сред мутрите и нечистите сделки? Пазим машинното гласуване, отговорят червените. Какво ще опазите, като работата е решена – каквото гласуват управляващите, това ще бъде.
По ориенталски лукаво действат в тази ситуация депутатите от ДПС
Хората на Ахмед Доган се регистрират – когато решат да покажат на управляващите, че могат да разчитат на подкрепата им. Или не се регистрират – когато искат ГЕРБ да разбере, че единствено благодарение на движението могат да вкарат парламента в работен режим. Така постъпиха, когато управляващите се опитаха да прокарат промени в бюджетите на здравеопазването и общественото осигуряване, докато социалистите бяха навън сред протестиращите. Тогава депесарите поискаха проверка на кворума, напуснаха пленарната зала и – изненада! – оказа се, че депутатското присъствие не стига, за да продължи заседанието. Посланието на движението към ГЕРБ беше простичко – ще действате, когато ние решим, че можете. От тези ходове на ДПС се възползваха социалистите, за да изреват за пореден път, че партията на Бойко Борисов си сътрудничи задкулисно с Доган. И имаха основание.
За политиците подобни тактики, маньоври, тайни и явни договорки вероятно имат смисъл и стойност. За гражданите обаче – особено онези, които протестират денем и нощем на улицата – това е просто игра, която няма нищо общо с техните желания и стремежи. Единственото, което виждат в Народното събрание, е една слаба, пробита от лобиране и задръстена от дребнаво политиканстване институция. Без силна и честна опозиция, която да се възправи срещу лошите парламентарни практики, тази институция става излишна. Нейното разпускане и замяна нямат алтернатива.
