Ето че вече сме в предизборна кампания – очите са широко отворени, дишаме с пълни гърди, чувстваме как демокрацията пулсира във вените ни. Покълват нови надежди, напъпват нови мечти. Тези избори са драматични, съдбоносни са даже, не само защото за всяка партия е важно да има евродепутат, което показва, че е „в играта“, не и заради това, че за кандидатите в лично качество Европейският парламент е твърде желан кариерен етап, пък и заплатата не е лоша. Изборите са драматични, защото резултатите от тях ще нарисуват политическата картина в България. Ще зададат насока за следващите местни и парламентарни избори. Ще покажат на избирателите кой ще го бъде и кой не.

Ние, простите граждани, не можем да се оплачем, че сме лишени от избор. Листите и независимите кандидати са цели 27. Но какво да търсим в тях? Защита на националните интереси? Идеология близка до личната ни? Полезна визия за бъдещето на Европа? Персонални качества на кандидата? Нека ги разгледаме всичките според реда им в интегралната бюлетина.

№1. Коалиция Патриоти За Валери Симеонов (НФСБ-Средна европейска класа) – Проевропейското крило на българската патриотична общност. Определят себе си като „представители на едрия и среден бизнес и професионални политици“. Девиз: „Вместо думи – действия“. Ще защитават малкия и среден бизнес от олигархията, но това го пише в почти всяка предизборна програма.

№2. Коалиция „Път на младите“. Може да се каже, че това е името, под което се явява Клуб „Милениум“ – проект под патронажа на Симеон II, очевидно имащ амбицията да повтори триумфа на някогашните младежи Милен Велчев и Николай Василев. Проевропейски, паневропейски (в духа на Калерги и Ото Хабсбург), техният девиз е „Патриотизъм без граници“ – види се и те не могат да устоят на повелите на патриотичната мода въпреки космополитизма си.

№3. ВМРО - БНД; Джамбазки е сред най-сполучливите ни евродепутати, един от малцината, които умеят да формулират тези, без да използват облия мандарински език на бюрокрацията и политкоректността. Приятно впечатление прави Кристиян Шкварек на седма позиция. Дано не го изхабят преждевременно. Не знам Андрей Слабаков за какво им е притрябвал.

№4. Ваня Руменова Григорова – независим кандидат. Работи в КТ "Подкрепа", но не се кандидатира от тяхно име. И тя ще се бори против елитите в името на работещите хора. Ярко ляв профил. За да се покаже „човек от народа“, изтъква биографията си на чистачка и работничка. Надява се на вота на хората с увреждания. За нея се застъпва сайтът „Барикада“ на Къдринка Къдринова.

№5. Партия на зелените – неизвестни за мен имена, но аз много зелени не познавам; да не се бъркат със „Зелените“, които са в коалиция с тъмносините (ДСБ) в „Демократична България“.

№6. ПП "Волт" – познавам само Настимир Ананиев, защото съм го срещал като доброволец при Меглена Кунева. Листата е характерна с това, че кандидатите се редуват на принципа „мъж-жена“. Предполагам, че и степента им на политическа годност се редува по същия начин, иначе би било безсмислена сегрегация.

№7. Николай Нанков Ненчев – независим кандидат. Помним го от Реформаторския блок, чрез който успя да стане министър. Сега към Европа го води лорд Евгени Минчев.

№8. Венислава Пламенова Атанасова - независим кандидат; нищо конкретно в интернет (вкл. и Фейсбук). Тия хора не възнамеряват ли да водят кампания?

№9. „Възход“ – бивши седесари (в т.ч. Софиянски), които в началото на месеца призоваха всички извънпарламентарни да се явят заедно. Целта е да се възстанови демокрацията и, разбира се, бой по „цялото статукво“.

№10. Коалиция за България. Това всъщност е АБВ. Изглежда овреме са регистрирали „Коалиция за България“ на свое име – кофти номер за БСП. Целта е „подобряване на живота на българските граждани“, която изглежда е по-лесно постижима от Брюксел.

№11. Десислава Петрова Иванчева - независим кандидат. Бори се за „етническа независимост“. Значи Коко Каменаров не може да е шеф на БНТ, защото е шофирал пил, а тя от затвора може да отиде в Европарламента. Зорлем я превърнаха в знаме на борбата против „статуквото“.

№12. ПП ГЕРБ. Ако покажат по-лош резултат от този, на който се надяват и който очакват симпатизантите им, ще положат началото на неприятен низходящ тренд. Това е напълно възможно да се случи не толкова заради скандалите с апартаментите, колкото заради беззъбото им поведение.

№13. Демократична България. Ще станем ли свидетели на могъщ сблъсък между Тафров и Кънев? Ако не успеят да вкарат депутат, бъдещето им е проблематично.

№14. ПП "Атака". Гледах водача им по БНТ. Неопитен човек. Разбрах, че е русофил, че Южен поток е щял да направи България геополитически център и че България е част от византийския цивилизационен стълб на Европа. Последното е абсолютно вярно.

№15. Минчо Христов Куминев – независим кандидат. Ще му се хората да спрат да гласуват за партии; не става ясно каква политика ще води.

№16. ПП ДОСТ. Щели да са гласът на националните малцинства според Местан, чиято кауза, припомням, е да промени Конституцията така, че официално да се признае в България национално турско малцинство.

№17. Пряка (дигитална) демокрация. На сайта им пише: „Платформата на партия Пряка демокрация е готова, но не я публикуваме поради ширещото се политическо плагиатство. Ще я публикуваме непосредствено преди изборите, в които ще бъдем готови да участваме“. Вероятно на листа от двама кандидати са ѝ достатъчни два дни кампания.

№18. БСП за България. Какво се случи на пленума всички помнят. Изненадата беше Цветелина Пенкова на трето място в листата. Тя идва от онзи същия „Милениум“, за който стана дума, и е възпитаничка на Соросовия университет в Будапеща. Странен избор за една проруски настроена столетница.

№19. ПП "Глас народен". Не намерих на сайта европейски политики, но намерих инициатива „Кмете, дупка“. Мащаби.

№20. ПП ДПС; #КОЙ? Кой сложи Пеевски на второ място?

№21. Движение "Заедно"; За който не се сеща, това е Александър Томов-Лупи. Те са "за" безусловен базов доход в Европейския съюз (получаваш пари, независимо дали работиш или си търсиш работа).

№22. Българско национално обединение – Евгения Банева. От множеството публикации научаваме, че ще води кампания от ареста, но не успяваме да разберем каква политика ще следва – на „Евразийски клуб – България“, чийто кандидат за президент беше мъжът ѝ?

№23. "Воля" – Цялото име е „Широка коалиция „Воля - българските родолюбци“ начело с Марешки. Девиз: „Ние ще бъдем различните, както винаги досега!“. Различното, сензационното е: образование, здравеопазване, сигурност, европейски доходи, ликвидиране на монополите, защита на интересите на българските земеделци, работещи закони и толерантност.

№24. ПП „Движение 21“. Искат: Сключване на миграционни споразумения с държави от Близкия изток и Африка. Европарламентът да има право на законодателна инициатива и на пълен парламентарен контрол върху Еврокомисията и за държавите членки.

№25. Христо Симеонов Симеонов - независим кандидат. Той е пълна енигма. Не знаем кой е и на този етап не води някаква забележима кампания. Но сигурно ще го покажат по телевизора.

№26. Движение „Презареди България“. Политиката, която ще водят, вероятно следва хартата им и на първо място ще ратува за „изчистване и презареждане на бъгнатата политическа система“.

Под №27 е „Възраждане“. Тук „знамето“ (Костадин Костадинов) е на последно място, което говори или за неговата скромност, или за увереността му, че ще вкара 17 депутати. В „Цели и програма“ на партията не се споменава нищо за европейски политики, но пък се говори за „Ревизия на всички приватизационни и концесионни сделки и наказателна отговорност за виновните лица“ и за „възраждане на българското читалище“ – приоритети, които могат да се пренесат и на европейска почва.

Това е. Избирайте спокойно. Избирайте отговорно. И нека като изпратите своя избраник в Европейския парламент, да не ви е срам да кажете: „И ний сме дали нещо на света!“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен