„Триумфалната арка ще се случи в края на живота ми, ако съм все още жив да я видя“, казва Кристо в последното си интервю в началото на май 2020 г. В последните дни на онзи последен месец 84-годишният Кристо работи, приготвя се за предстоящия монтаж на "Опакованата Триумфална арка" в Париж. Сребристо-синият плат е разкроен. Проектът му вече е претърпял две отлагания – първия път заради керкенезите, гнездящи на монумента, вторият – заради коронавируса. На 31 май Кристо умира.
Работата по „Опакованата Триумфална арка“ продължава екипът му начело с племенника на художника – Владимир Явашев. Всъщност историята на "Опакованата Триумфална арка" започва много по-отдавна. Кристо не прави големите си инсталации вкъщи и за да получи разрешение за всеки свой проект, на него и на Жан-Клод им се е налагало да чакат — да представят проекта, да се срещат с представители на граждански, общински, държавни и други институции, да обясняват, да се аргументират, за доказват… и после да чакат.
Понякога получават откази. Тогава изчакват края на мандата на съответния служител и опитват пак. Случвало се е да опитват така по три-четири пъти. За опаковането на Райхстага разговарят с трима поредни негови председатели, без да броим няколкостотинте депутати, които трябвало да бъдат убедени лично как да гласуват, когато се стигне дотам. В някои случаи артистите загубват търпение и се отказват.
В други успяват да получат разрешението след пет, десет, двайсет години… Когато под някой постер прочетете примерно „Портите“ Сентръл Парк, Ню Йорк 1979-2005 г.“ — 1979 е годината, в която са започнали работата по проекта, а 2005-а — в която са получили всички разрешения и са го реализирали. Невинаги отнема толкова време, но понякога може да е и повече. За 50 години до смъртта на Жан-Клод тандемът е
осъществил 20 проекта, а 37 са останали нереализирани,
разказва Кристо в интервю на българския журналист Даниел Ненчев през 2015 г.
Два пъти са им отказвали за "Пон Ньоф" и веднъж за "Портите". При някои проекти им отказват, по-късно получават разрешение, но вече са загубили интерес. Но е имало и и такива, за които са получили отказ, а те са останали завинаги запечатани в умовете и сърцата им. Тук Кристо посочваше като пример "Плаващите кейове". Първият отказ е през 1971 г., но през 2016-а инсталацията на езерото Изео все пак е реализирана — и това е вероятно първата творба на българина, посетена от хиляди негови сънародници. „Хиляди хора се опитват да ни спрат, хиляди хора се опитват да ни помогнат“, казва художникът за тези откази.
Но и „Плаващите кейове“ не е най-дълго чаканата творба на Кристо. Историята му с Триумфалната арка започва още с пристигането в Париж: в периода 1958-1959 г. Христо Явашев наема малка стая близо до Арката и още тогава е привлечен от паметника.
През 1961 г., три години след като са се срещнали, Кристо и Жан-Клод започват да създават произведения на изкуството в публични пространства. Един от проектите им включвал обвиване с плат на обществена сграда. През 1962 г. Явашев прави фотомонтаж на обвитата в плат и овързана с въжета Триумфална арка, погледната от Авеню Фош. Тя вече се вижда от прозореца на стаята, в която живее под наем с Жан-Клод, и Кристо се размечтава един ден да опакова и нея.
Не може да се каже, че му е липсвала дързост
Ако беше останал в София, през 1962-ра навярно би поискал да опакова мавзолея, заедно с мумията на Георги Димитров вътре. Сигурно това е една от причините все пак да не остане в България. А Франция му позволява да опакова тази национална светиня, построена в чест на победите на Наполеон, в чиито основи гори вечен огън в памет на загиналите за родината — вярно, това се случва доста по-късно.
В началото на 70-те Кристо и Жан-Клод стават много известни с опаковането в плат на различни структури. Най-често платът е оранжево-златист или сребристо-син. Опакованите обекти могат да бъдат както природни (скали или дървета), така и създадени от човека (например мост или сграда). Далеч не всичките им проекти са свързани с опаковане. В една от последните му и най-популярни работи, инсталацията „Плаващите кейове“ на италианското езеро Изео, няма опаковане. Същото се отнася и за един малко по-стар проект “Чадърите. САЩ и Япония” от 1984-1991 г.
Но го има онзи общ модел, който присъства във всичко, създадено от двойката през последните 50 години. А той неизменно включва абсолютно самостоятелно финансиране на всичките им мащабни проекти и ефимерния им живот - не повече от 2-3 седмици: изкуството не е вечно и никой не може да го притежава.
Докато подготвя изложбата „Кристо и Жан-Клод, Париж!“, планирана за 2020 г. в центъра "Помпиду", Кристо обсъжда с президента на центъра Серж Ласвин и директора Бернар Блистен реализирането на проект паралелно с нея. „Бернар Блистен, директорът на музея, ми каза: „Бихме искали да има нещо ваше тук“. Аз го погледнах и отвърнах: “Не бих направил
нищо друго в Париж освен Триумфалната арка
Но същевременно не вярвах, че ще се случи“.
Няколко месеца по-късно Кристо вече имал разрешение да опакова Арката. Ето и част от хронологията на това дълго пътуване:
Октомври 2018 г. Филип Белавал (председател на Центъра за националните паметници, институцията, който управлява Триумфалната арка) се среща с Кристо и представя проекта на президента на Франция Еманюел Макрон.
Януари 2019 г. Проектът е одобрен от президента на Франция, а през април е издадено и разрешението от Центъра за национални паметници към френското правителство.
Февруари 2019 г. Кристо възлага на Schlaich Bergermann Partner в Берлин да проведе инженерни проучвания за „L'Arc de Triomphe, Wrapped“.
Юни 2019 г. Първоначално насроченото за април 2020 г. опаковане е отложено за септември по настояване на Лигата за защита на птиците - заради керкенезите, които точно в този период гнездят по Триумфалната арка.
Октомври - декември 2019 г. Кристо и екипът му провеждат тестове в естествен размер за „Опакованата Триумфална арка“, по време на които артистът потвърждава цвета и вида на тъканта и въжетата и количеството допълнителна тъкан, необходимо за създаването на обемните гънки, и методите за монтаж.
5 февруари 2020 г. В Wacker Ingenieure, компания в Биркенфелд, Германия, са проведени тестове в аеродинамичен тунел за поведението на тъканта при силен вятър. Петнайсет дни по-късно Setex Textil започва да произвежда тъканта. От 12 000 километра прежда с вплетени сини полипропиленови влакна се изтъкават 25 000 кв. м плат. После тъканта се транспортира до Херболцхайм, където я напръскват с прахообразен алуминий, за да придобие търсения от Кристо сребристо-син цвят.
Април 2020 г. Шивашка фирма в Любек, Германия, разкроява плата и започва да шие големи панели. Най-големите са широки 8 метра и тежат по един тон всеки. Същата фирма преди това е ушила платовете за два други проекта — "Голям въздушен пакет", "Газометър Оберхаузен, Германия" (2010–2013) и „Плаващите кейове“ в езерото Изео през 2016 г.
Април 2020 г. Проектът е отложен за втори път заради настъпващата пандемия COVID-19.
31 май 2020 г. На 84-годишна възраст Кристо умира в дома си в Ню Йорк. Работата продължава.
Септември 2020 г. Направени са още тестове с макети (мащаб 1:3) в централата на Gerüstbau Tisch в Берлин.
Юни 2021 г. Немската фирма Gleistein започва да произвежда въжетата, които ще служат за обвиване на Триумфалната арка.
18 Юли 2021 г. Докато тече строителството на "Опакованата Триумфална арка", състезателите от Колоездачната обиколка на Франция (Tour de France) преминават край паметника, както обикновено, преди финала на Елисейските полета.
Август 2021 г. Строителните работи за "Опакованата Триумфална арка" продължават денонощно, на три осемчасови смени.
10 август 2021 г. За да се защитят декорациите на паметника и да се осигури закрепване на тъканта, която минава под сводовете, се монтират стоманени конструкции.
23-30 август 2021 г. Платнените панели са монтирани под сводовете на Триумфалната арка.
04 - 13 септември 2021 г. Панелите от плат се поставят и закрепват на покрива на Триумфалната арка, разгръщат се пред външните стени. Монтират се въжета, за да се осигури и контурира тъканта.
Мечтата е сбъдната, Арката е опакована. Макар и да не е жив физически, Кристо триумфира — „напълно ирационален, безотговорен и абсолютно свободен“, по собствените му признания. “Никой няма нужда от моите проекти. Светът може да живее без проектите ми“, казваше той с весел тон. Но всеки, който е присъствал поне на един от тях, знае в каква еуфория изпадат посетителите.
Триумфалната арка ще остане опакована от 18 септември до 3 октомври – знак, че мечтата е по-силна от смъртта.
