Когато стане въпрос за право, най-често си представяме стройна и трайна система от публични правила, оформена с почти математическа прецизност. Е, през последните няколко години парламентарната комисия по правни въпроси успя да докаже пълната несъстоятелност на подобно схващане. Нейната работа показа, че правото е разтегливо понятие, трайността му може да се простира от ден до пладне, а хората, които го творят, са способни на всевъзможни нелепици и трикове.
Това съмнително постижение дължим в значителна степен на депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който оглавяваше комисията в настоящия и миналия парламент. От 2014 г. насам почти всеки съществен законопроект, върху който е работило Народното събрание, е минал през правната комисия и през ръцете на новия правосъден министър. Затова и всеки законодателен скандал (а такива имаше безброй), породен от обвинения в лобизъм, политически поръчки и съпровождащите ги юридически лупинги, неизбежно беше свързван с неговото име. Не ще и дума,
тази лоша слава ще го съпровожда и в правосъдното ведомство
Безобразията, които натвори правната комисия под ръководството на Кирилов, са толкова много, че дори изброяването им е неимоверна трудност. Обществеността отдавна е забравила например новия закон за концесиите, който управляващите подхванаха през 2016 г. под предлога, че трябва да се въведат европейските стандарти в тази област. И между другото, предложиха да отпадне таванът от 35 години за продължителността на концесионните договори. Герберите искаха държавата, общините и публичноправните организации сами да определят максимален срок на сделките.
Неслучайно се нароиха прогнози, че се подготвят "вечни концесии"
Тогава Данаил Кирилов самоотвержено се нагърби с многотонния проектозакон, напук на обвиненията, че правителството го използва, за да прокара частни интереси. „Времето на онази затворена икономика, в която имаме петима партийни олигарси и само те се състезават, ще свърши", тържествено прокламира Кирилов. След месеци на разпри и критики управляващите не издържаха и одобриха закона без „вечните концесии". Остава отворен въпросът дали с приемането на закона партийните олигарси се превърнаха в застрашен вид. Случаят обаче доказа, че на Кирилов може да се разчита, когато властта иска да пробута нещо особено скандално в парламента.
И той потвърди това мнение при мащабното преправяне на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което от ГЕРБ подеха в средата на 2017 г., а приключиха чак в края на 2018 г. Законопроектът мъчително си проправяше път в Народното събрание повече от година заради огромната съпротива, на която се натъкна от гражданските организации. Причината беше най-вече в драстичното увеличаване на таксите при обжалване във Върховния административен съд (ВАС). Промяната беше направена под благовидния предлог да се разтовари ВАС, но реално ограничи противодействието по съдебен път на изпълнителната власт. Все пак ВАС е последна инстанция по делата срещу подзаконовите актове на правителството, за мръсния въздух, незаконните строежи в планините и по плажовете, за отказан достъп до информация и др.
Тук Кирилов беше в стихията си, водейки
безконечни словесни битки с неправителствените сдружения
по време на безкрайните заседания на правната комисия. Нещо повече, той беше агресивната страна, присъединявайки се към кохортата обвинители на НПО сектора, според които всички граждани, оспорващи действията на правителството, работят против обществения интерес. „Няма да правя подробен списък на случаите, в които парадоксално и абсурдно - без дори внасяне на държавна такса, се блокират национални инвестиционни проекти с европейски средства, умират хора на пътищата, защото вие - и това започнахте да ни прехвърляте на нашия политически гръб, за да се окаля и да се очерни това, което всъщност се постига. Но помислете - не искам да връщам дебата в екологична тема - колко жертви даваме заради невложени средства само в пътната инфраструктура?", пенеше се Кирилов тогава. „Ако отворим дебат и по един друг закон, който е за конфликта на интереси, вероятно ще се види, че в много от случаите, когато се финансира един проект, след това се застъпват финансираните позиции. Затова ние всички апелираме за публичност и прозрачност. Аз искам яснота, на Иван Петров кой му дава 20 лв., за да му напише жалбата? А в някои случаи не се дават 20 лв. В някои случаи донорите са много щедри. Не е ли честно, след като аз описвам цялото си имущество, та не само моето, а и на семейството си, и на лица, с които някога по някакъв повод съм се сблъсквал житейски, го описвам и го вадя пред вашите очи. Не е ли редно и аз да попитам: Аджеба, когато се прави един проект за зелено, за сиво, за червено, кой е дал парите и колко пари е дал?", питаше той.
С други думи, ако даден гражданин подаде жалба в съда срещу държавата или своята община, едва ли не ще трябва да пусне и декларация за имущество и конфликт на интереси - такава беше логиката на „юридическото острие" на ГЕРБ. Всяко протестно действие срещу правителството е политическо, следователно всеки протестиращ гражданин трябва да се третира като политик и да се разследва до дупка кой стои зад него - така се подреждат нещата в главата на Кирилов.
Сред законодателните „подвизи" на новия правосъден министър не можем, разбира се, да пропуснем антикорупционния закон. Толкова пъти беше преправян след приемането му в началото на 2018 г., че
вече се превръща в шарено платно от законодателни кръпки,
подобна на Закона за движение по пътищата. И всяка подобна кръпка неизменно е съпроводена от скандал, обвързан с името на Кирилов. По негово предложение, внесено през декември миналата година например, парламентът на практика отхвърли презумпцията за невинност и прие промени, позволяващи да се конфискува имущество дори на оправданите, срещу които по стария закон има процес за отнемане на имущество. В тази категория спадат банкерът Цветан Василев, издателят Иво Прокопиев, бившият министър Трайчо Трайков. И тук основният аргумент на Кирилов бяха развилнелите се олигарси. „Волята ми е била проверки срещу олигарси, които са започнали, да не бъдат прекратявани. Доколкото чувам, вече се прекратяват проверки срещу именити български олигарси", обясняваше той.
И не се спря с това, а поиска съвместно с ДПС общинските съветници да бъдат извадени от обхвата на антикорупционния закон. Иначе казано, на общинарите нямаше да се налага да декларират имущество и конфликт на интереси, както другите публични държавни длъжности. И това в навечерието на местни избори! Оправданието беше повече от абсурдно - много работа се създавала на антикорупционната комисия. А когато ставаше въпрос за граждани, подаващи жалби срещу правителството и общините, Кирилов искаше да им се проверяват доходите и интересите! Добре, че го смъмри лично главният прокурор Сотир Цацаров, та
чинно обеща да изтегли безобразната си идея
И като стана въпрос за избори, не можем да подминем акробатичните подскоци на Кирилов покрай последните промени в Изборния кодекс. Тогава Бойко Борисов направи на луди своите депутати, които току-що бяха подкрепили ДПС за ликвидирането на преференциите, а буквално 2-3 дни след това трябваше да се отметнат и да ги върнат по негова заповед. От бързане да му се подчинят герберите изпревариха ветото, което президентът Румен Радев наложи върху първоначалните поправки в кодекса. Така се вкараха в абсурдна ситуация - първо трябваше да подкрепят отново високия праг на преференцията, за да отхвърлят ветото, а след това да се захванат с възстановяването на ниския праг. На Кирилов обаче дори не му мигна окото, а гордо заяви, че шантавият законодателен маньовър на управляващите бил „огледална техника". И продължи да обяснява, че заради преференциите в парламента влизали по-малко юристи. „Юристите сме неатрактивни за това състезание, защото не сме типични политици, които лесно участваме в политическата битка и борба“, ожали се тогава бившият депутат.
Няма съмнение - същото ще стане и с правосъдното министерство, където Кирилов се настани. Вече набира скорост нов скандал около идеята му да се въведе механизъм за разследване на "тримата големи" в съдебната власт - предложение, очевидно насочено към председателя на ВКС Лозан Панов, една от основните фигури, противопоставящи се на статуквото. А и след напускането на Кирилов парламентът не е в безопасност, защото законодателният стил, който наложи, няма да се промени. Сигнал, че нещата в Народното събрание ще продължат постарому, е изборът на близката нему Анна Александрова за негов приемник начело на правната комисия.
