Българската здравна система от години оре дъното на всякакви класации. Тя е неефективна, враждебна към пациентите, несправедлива, извратена и с тотално изопачени приоритети. Ето поредните доказателства, които за съжаление служат единствено за сведение на управляващите. Тях, както и шепа директори и собственици на лечебни заведения, дъното ги устройва.
Според авторитетното проучване Индекс на европейския здравен потребител през 2018 г. България е на 31-во място от 35 държави в Европа, като в сравнение с 2016 и 2017 г. бележи напредък с 2 места. Зад нас са Полша, Унгария, Румъния и Албания, което пък значи, че Северна Македония, Черна гора и Сърбия са пред България. От години обясненията на авторите на изследването - шведската компания Health Consumer Powerhouse, за страната ни са лаконични и повтарящи се, тъй като нищо в показателите на страната ни и съответно в представянето й спрямо другите не се променя. Единственото постижение на страната ни е било през 2012-2013 г., когато анкетираните пациентски организации у нас са дали висока оценка по показателя "Достъпност" на здравната система. Данните се проверяват и от изследователите и се потвърждават през годините. Това - лесният и бърз достъп до болница и личен лекар, като цяло е единственото, което държи България на не последно място. През 2018 г. обаче страната ни губи точки по показателите "Резултати" и "Обхват на осигурените услуги" и
с 2-3 изключения не може да се похвали с нищо
Изследването се провежда от 2005 г. насам. То проучва здравните системи в Европа с помощта на публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, като акцентът е върху потребителя, т.е. доколко системата е добра за него. Индексът се базира на 6 основни показателя - права на пациентите, достъп до лечение, резултати от лечението, превенция на болести, обхват на здравната система и осигуряване на лекарства. Индексът отчита и особено драматични за нашата система показатели като плащания от джоба на пациентите. Затова и през 2017 г. Кипър, който е единствената страна в Европа с по-високи от българските кешови плащания (там едва 44% от разходите за системата са публични при около 52% у нас), беше изключен от индекса - "системата" там просто не може да се измери и сравни с останалите страни по редица показатели, тъй като не са публично осигурени. През 2018 г., за пръв път от 10 години, Холандия отстъпва първото място в класацията на Швейцария. Това се дължи на промяна в методологията на проучването - включен е нов показател за достъпност - време за чакане за детско психиатрично лечение, и там дългогодишният лидер губи точки.
46-те показателя, по които се измерва индексът през 2018 г., са особено интересни и сами по себе си показателни за това къде сме ние и къде са те. У нас дори не подозираме, че съществуват неща като хемодиализа у дома или пък че нейде из Европа пациентите имат право на безплатно второ мнение.
Макар и първите 12 страни в класацията да са от Западна Европа, един от изводите на авторите на индекса е, че
няма връзка между парите, които се харчат за системата, и достъпността й
В богати страни като северните проблемът с листите на чакащи за планово лечение продължава да стои с пълна сила. Освен това липсата на листи на чакащи пести пари, а не обратното - колкото по-бързо се решава даден проблем, толкова по-ниска е цената, отбелязват авторите на индекса. За пример са дадени Черна гора и Северна Македония, които са намалили драстично листите на чакащи, въвеждайки национална система за електронни направления в реално време, по същия път върви и Сърбия.
България има добри точки по този показател и не е изпаднала още по-назад благодарение на него - у нас достъпът до болница е изключително лесен. Цената обаче е висока - ние имаме най-високите разходи за болнична помощ като процент от общите разходи за здравеопазване в цяла Европа, което прави системата ненужно скъпа. Освен това България не следва да се приема като страна с ниски разходи на здравеопазване - у нас за сектора се харчат 8.2% от БВП, което ни подрежда на 16-о място в ЕС. Проблемът е, че тук едва половината от тези пари са публични разходи, а останалите се поемат кеш от пациентите.
Класацията също подкрепя тезата, че многото разходи не водят автоматично до по-добра система. Лидерът в потребителския индекс Швейцария е един от световните лидери по разходи за здравеопазването като процент от БВП - 12.2 на сто, но следващите я в класацията Холандия и Норвегия не са дори сред европейските лидери, макар че и те отделят немалко - съответно 10.3 и 10.5.
Франция с 11.5% от БВП за здраве е едва 11-а в европейския здравен индекс, а Германия с 11.1% е 12-а. Швеция отделя 11% от БВП за здраве, но е 8-а в индекса. Първата южна страна в класацията - Португалия (13-а позиция), отделя 9 на сто от БВП, а първата източна -
Чехия, на 14-о място, е с едва 7.1 на сто от БВП, отделяни за здраве
Лидерът в класацията Швейцария е единствената с отлични показатели по отношение на достъпността, а с Норвегия и Финландия си делят първото място в друга категория - резултати (т.е. ефективност) на системата, показателите с най-голяма тежест в целия индекс. Парите може и да не дават най-добрия достъп до здравни грижи, но дават най-добрите резултати от лечението, отбелязват по този повод авторите. Обяснението - извън очевидното, че с пари се купуват апаратура и топ специалисти, е, че по-щедрото финансиране позволява индикациите за достъп до лечение да са по-широки. Холандия, която 10 години беше на първо място, сега изпада до второ заради въвеждането на нови показатели - време за чакане до преглед при детски психиатър и тенденция за промяна в нивото на самоубийствата. Норвегия е на трето място и това, което я дели от първото, са листите на чакащи за лечение. Авторите отбелязват, че по-лошият достъп там се дължи на недостатъчно добро управление на проблема, а не на липса на пари. Нещо повече - индексът отбелязва, че прекалено многото пари могат да бъдат проклятие, защото спъват рационализациите и опитите за по-добра логистика. Известни като нацията, която е винаги на ски писалки, норвежците са победители в показателя превенция на болестите.
Местата от 4-о до 6-о се заемат съответно от Дания, Белгия и Финландия. Интересни са 18-ото място на Сърбия, която намалява листите си на чакащи и подобрява резултатите от лечението, и лошите позиции на Испания и Италия, които са на едва 19-о и 20-о място. В Испания, отбелязват авторите, се разчита прекалено много на лечение на частно за добри резултати, а в Италия разликите между Севера и Юга са огромни.
Окупиралите последните места България, Албания и Румъния имат доста общи неща, но най-фрапираща е "остарялата структура на здравните грижи", при която делът на средствата, заделяни за най-скъпата - болничната помощ, е най-висок. България е лидер с цели 60 на сто от всички разходи за здравеопазване, следват Румъния с малко над 50 на сто и Албания с 50 на сто, като и на трите страни е препоръчано да преструктурират системите си. Подобна препоръка имаме и от Световната банка, и от Еврокомисията, но явно ги приемаме само за сведение. Преди няколко години доклад на ЕК посочи, че България е с най-високия дял хоспитализации в ЕС - 320 на 1000, а средно на глава от населението се падат по едва 5.9 посещения в извънболничната помощ при средни 7.5 в ЕС.
Тоест - освен че е скъпа, системата у нас е неефективна. Предотвратимата смъртност у нас е близо два пъти по-висока от средното за ЕС - около 20 000 смъртни случая, или 19% от всички смъртни случаи, са можели да бъдат избегнати, като тази цифра е много по-висока от средната за Европа от 11%. Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични болести като диабет, сърдечно-съдови болести и болести на дихателната система, е сред най-високите в ЕС. "Вместо да бъдат (повторно) приемани в болница, пациенти с тези състояния може да се лекуват ефективно в амбулаторната помощ. Най-малко 20% от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се провеждат в извънболнични условия", сочат анализи на Световната банка. С други думи - тук плащаме много за нещо, което не върши работа. Ето какво изражение има това в индекса на европейския здравен потребител:
Показателите
Индексът е разделен на 6 подпоказателя - права на пациентите и информация, достъпност (касае основно колко време се чака за лечение), резултати, обхват на осигурените услуги, превенция и лекарства. Всеки от тях пък се измерва с по няколко критерия. Резултатът се изчислява в точки, но има оценка и за всеки от 46-те критерия - червено, т.е. зле, жълто - горе-долу и зелено - отлично. България има 591 от общо 1000 възможни точки. Първенецът Швейцария е с 893.
България събира най-високия си резултат в показателите за достъпност - 200 точки. Страната ни има зелен, т.е. отличен резултат при критериите достъп до личния лекар в рамките на един ден, чакането за планова операция е под 90 дни, за лечение на рак - под 21 дни, за компютърна томография под 7 дни, не се чака за детска психиатрия. Единственото "червено" тук е липсата на директен достъп до специалист у нас. Другият показател с приемливи резултати е права на пациентите - там имаме добър резултат за достъп до личната си медицинска информация, включително и в електронен вид, а също е оценено добре и че у нас има регистър на добрите лекари (макар всъщност официално да няма). В категорията с най-голяма тежест - резултати на системата, България е в зелено само при критериите ниво на самоубийства и смъртност в рамките на 30 дни след инфаркт - под 6% от хоспитализираните умират след сърдечен удар. При инсултите обаче сме в червено - смъртността в рамките на 30 дни след приема в болница е над 10%, смъртността при децата до 1 година е над 5 на хиляда (червено), под 60 на сто от хората с рак у нас оцеляват, смъртността на хора под 65 години е над 6000 починали на 100 000 души, абортите са над 300 на 1000 живородени деца. В жълто сме по показателя процент на диабетиците с лоши нива на гликиран хемоглобин и при вътреболнични инфекции, причинени от т.нар. златист стафилокок - супербактерия, резистентна на антибиотици.
При показателя обхват на осигурените услуги България е в жълто само при критерия включена в пакета на здравната каса дентална помощ. Всичко останало е в червено - справедливост на здравната система, т.е. процент от публичните средства, плащани за здравни грижи - у нас той е под 70 на сто от всички разходи (останалите с ниски публични разходи са Албания, Кипър, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Португалия, Черна гора, Сърбия, Малта и Северна Македония); операции на катаракта при пациенти над 65 години - под 3000 на 100 000 възрастни; бъбречни трансплантации - под 30 на милион население; често плащане под масата за лечение (заедно с Латвия, Литва, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Полша, Румъния, Хърватия, Кипър, Унгария, Албания и Гърция); дългосрочни грижи за възрастни; диализа вкъщи; висок процент раждания с цезарово сечение (този показател сочи нивото на пренаталните грижи). При показател превенция в зелено е критерият ваксини срещу рак на шийката на матката. В жълто - покритието със задължителните у нас ваксини - официално то е между 90 и 95 на сто. В червено са показателите високо кръвно - над 30 на сто от хората над 18 г., превенция на тютюнопушенето, приемът на алкохол, физическа активност в училище и жертви на пътя. При показателя за лекарства, естествено, в червено е показателят поети с публични средства лекарства от всички, платени на пазара - под 50 на сто, достъп до нови лекарства. Само употребата на антибиотици е в жълто.
И нищо от случващото се у нас не обещава подобрение. Което значи, че в индекса за тази година ще сме поне толкова зле, колкото и в изданието от 2018 г. А може и повече.
Бисмарк или Бевъридж?
Авторите смятат, че индексът е показателен за това коя е по-добрата система - Бисмарк или Бевъридж, т.е. на здравно осигуряване през една или повече каси, или с финансиране през данъци и управление от една структура, често свързана и с доставчиците на здравни услуги - например община и общински болници. Според авторите на изследването по-добра е системата на здравните каси - Бисмарк (Холандия), а Бевъридж е успешна само в страни с по-малко население като Норвегия, Дания и Исландия. Великобритания, Испания и Италия са другите Бевъридж системи - те не се представят добре и според авторите това се дължи на факта, че, от една страна, е трудно да се управлява организация с 1.5 милиона души персонал (Националната здравна служба на Великобритания отговаря за обществените болници, личните лекари и т.н.), а от друга, е далеч по-зависима от правителството. При Бисмарк има много каси, които са независими от доставчиците на услуги и потребителят има избор - както на осигурител, така и на доставчик на услуги, смятат от Health Consumer Powerhouse.
