- Гн Дацов, вижда ли се измерението на кризата от числата за изпълнението на държавния бюджет? Към края на март картината още не беше толкова лоша, чуват се гласове, че няма сериозен ефект, ако се съди по подробните данни към края на април?
- Не знам кой какво вижда и не вижда, данните са показателни. Независимо дали гледаме данни с натрупване, или гледаме конкретните месеци, тенденцията е ясна. Спадът в приходите за април и съответно за май е средно с 15,5 - 15,6%. Спадът на данъчните приходи за април тази година спрямо миналия април – говоря за чист месец без натрупване, е близо 14%. За май месец независимо от липсата на достатъчно подробни данни се вижда, че тази тенденция се е запазила и спадът на приходите е между 15 и 17 %. 15 % спад на приходите е голямо отклонение, ако трябва да правим сравнение с кризата от 2009 година. Тогава за първото полугодие общият спад на приходите е бил 7.8%, а на данъчните приходи – 9.3%, спрямо първите 6 месеца на 2008 г.. Това са шестмесечни данни, тоест те трудно могат да се сравнят с данните от последните два месеца, но факт е, че кризата е поразила икономиката достатъчно остро.
- Ще бъдат ли преразгледани общите оценки за изпълнение на бюджета? Какво може да направи правителството като иконимическа стратегия, за да парира тези тенденции – мерките като че ли закъсняха и не са достатъчно ефективни.
- Нека да кажем, че причините за кризата не могат да бъдат съпоставяни с тази от 2009 г., това сега не е традиционна финансово икономическа криза, при която трябва да „изгорят“ дисбаланси, а да се пребалансира икономиката. Аз мисля, че идеологически правителството върви по стъпките си от 2009 г. и 2010 г. и отново бърка, защото консервативният подход води до проциклична политика, която засилва въздействието на кризата. Но зависи каква цел преследват!
Един от големите проблеми е, че няма хоризонт на мерките, които се предприемат. Част от тях имат чисто психологическа цел – да знаеш какво да направиш, да можеш да се ориентираш, защото бюджетът в тази ситуация е основен играч. Важно е всеки един гражданин и стопански субект да може да моделира собственото си поведение спрямо намерението на основния играч – правителството. Затова трябва да има яснота какво се прави поне три-четири месеца напред. Не е толкова трудно да се научим и да се поучим от другите в Европа. Това, което е общо за всичките развити западни страни, е, че публикуваха и се знае поне няколко стъпки напред какво може да се случи и какво може да се очаква от властите, още повече, че тук имаме комбинация от медицински, здравни ограничения и едновременно проблеми, които трябва да бъдат решавани чисто икономически.
- Ако трябва да мислим за още мерки, в каква посока трябва да са те? Ще се стигне ли до нова актуализация на бюджета и какво трябва да е определящо като политика при изготвянето на бюджет 2021?
- Не мисля, че ще се стигне до нова актуализация на бюджета, освен ако не се случи нещо с пенсионните фондове. Законът за публичните финанси дава достатъчно възможност на правителството да играе с числата, без да влиза в парламента. Аз мисля, че не е проблем да бъдат похарчени номинално тези пари, но бюджетът трябва да бъде преструктуриран. Финансовият министър и Министерският съвет имат достатъчно гъвкавост да правят подобно преструктуриране без да влизат в Народното събрание. Правителството трябва да направи тези разходи по-ефективни и по-адаптивни спрямо икономическата ситуация. Много е важно какви допълнителни мерки ще се приложат и как ще се таргетират. Ако подходът е подобен на досегашния, мисля, че ще пропуснем шанса да покажем, че се учим от грешките си в миналото.
- Адекватен ли е общият обем на подкрепата, която правителството осигурява на гражданите и икономиката? Достачно сериозни ли са като дял от БВП тези разходи?
- Вие може ли да ги забележите тези разходи? Аз не ги забелязвам поне засега. Ръстът на разходите за месец май е 1,6% спрямо май 2019 г. , след като през април е имало спад на разходите от 0,4%. За да може да прецените, разходите през предходните месеци са имали среден ръст 7-8% на месечна база. Тоест наблюдава се блокиране на разходната част, най-малко има увеличени плащания за пенсии, заплати, които формират друго разходно ниво.
- Мислите ли, че това е съзнателна политика – през намаляване на разходите да се парират намалените приходи?
- Не бих казал, че е съзнателна програма, ако е съзнателна, би била много елементарна. Но поне засега няма някаква нужда от такива действия, бюджетът има достатъчно гъвкавост да посрещне предизвикателствата! Но бюджетът има нужда от „умна/ smart“ политика. Както казах, разходите могат да се преструктурират. Една добра капиталова програма, насочена към по-малки фирми-изпълнители може да помогне на икономиката. В следващите месеци не следва да допускаме унищожаването на капацитет на икономиката. В тази връзка мисля, че ако трябва да се мислят мерки за стимулиране на потреблението, временно намаляването на ДДС за всички стоки и услуги на 18 %, вместо да се прави имитация само за отделни сектори, би било много по-добра антикризисна мярка. Подобно решение би довело до тази антицикличност на политиката, за която говоря.
- Тук веднага ще бъде изтъкната допълнителната загуба на приходи за хазната – или очаквате тези суми да се върнат в бюджета като допълнително потребление.
- Надали ще се върнат като допълнително потребление, но ще ограничат спада в потреблението. В случая ние нямаме стандартна икономическа криза. Имаме ситуация, в която са ударени едновременно и потреблението, и предлагането. Тоест необхоими са мерки и в двете посоки. Подобно решение е рисково, но според мен този риск в случая е оправдан. Стандартно не мисля, че играта с данъците е добра политика, проблемите, политиките трябва да се решават през разходите. Достъпът до кеш, до свеж ресурс следващите месеци ще стане много важен за бизнеса, пък и за обикновените хора, защото онези стандартни 2-месечни спестявания и резерви бяха изгорени през изминалите месеци.
- Европейската комисия предложи нов фонд за справяне с кризата от 750 млрд. евро, от които за България са предвидени 15 млрд. евро. Считате ли, че страната ни ще успее да се възползва от това финансиране, което се дава за точно поределени политики?
- Ситуацията по-скоро изглежда „Надежда всяка тука оставете“, ако гледаме през призмата на еврофондовете. Търся подходяща дума, за да не използвам думата провал. Почти целият втори финансов период премина, а резултатите от усвояването на еврофондовете са отчайващи. Този втори финансов период е свързан с много по-структурирано насочване на парите, с ясно приоритетизиране на политиките. Именно наличието на по-сложни правила, изискващи по-голям капацитет и проява на комплексна политика са една от основните причини усвояването на средствата през втория програмен период да не върви. Възможността покрай COVID-19 да бъдат прехвърлени средства към такива мерки всъщност спасява България от загуба на средства, но проблемът с липсата на капацитет остава. В случая с новия спасителен фонд Европейската комисия насочва парите в две области, които изискват комплексна политика. Така наречената „зелена сделка“ изисква преструктуриране на икономиката чрез иновации, така че тя да се развива в ниска карбонова среда. Това на първо място означава страхотни инвестиции в наука, капацитет да трансферираш научните разработки към индустрията, което означава и наличие на работеща системна инфраструктура. България е меко казано „бебе“ или „прохождаща“ в тази посока. Аз съм силно скептичен. Дано това даде тласък за разработването на тези пазарни механизми, тези пазарни екосистеми, които предполагат трансфер на високи знания към бизнеса, защото в момента България е много изостанала. Това означава толкова много неща, вкл. образование, което пък е свързващото звено със следващата тема дигитализацията. Темата е дигитализацията на икономиката, тук ситуацията не е много по-различна от темата за зелената икономика. Идеята е как дигитализацията, навлизайки в живота, трансформира индустрията, начина на работа и т.н. Това е огромно предизвикателство, както и създаването на устойчиви системи.
Трето направление ще бъде инвестиции в резистентност, към предизвикателства от типа на COVID19. Най-лесният пример за какво става дума е ситуацията със здравеопазването. Видя се, че с много малки изключения здравните системи в повечето страни във вида, в който са насочени, структурирани, не работят добре в тези променени условия. И отново, не става въпрос само за здравеопазване.
Надявам се, ЕК да не действа като разходно министерство, което гледа да похарчи едни пари , за да не му отрежат бюджета следващата година. А да създаде истински предпоставки за една друга Европа.
