Е, случва се и това – един фаворит да не бие познати противници лежерно, а да се закучи мачът. Такъв е сюжетът във Варна. Всичко бе нарисувано за успех на Иван Портних на 27 октомври – съперници, които с лекота отнесе преди 4 години, две БСП-та в града, както две ЦСКА-та, умряла “градска десница”… Само че Иван Портних не само не мина 50-те процента, но и предстои реванш срещу озверял съперник. Ако на балотаж срещу него бе Анелия Клисарова, вторият мач щеше да мине с безобразно кухи фрази за ужас на публиката. Костадин Костадинов обаче ще влиза директно с бутоните – такъв му е нравът, пък и целите му са много по-високи от кметския пост във Варна.
Портних спечели с 49.29% първия тур, Костадинов взе 14.3%. Трета с 14.02% и 300 гласа по-назад остана Клисарова. Цифрите категорично говорят за огромна роля на случайността Портних да не бие от раз, а и за точната подредба на другите двама. Безспорно Портних е големият фаворит на балотажа. Само че мачът излезе от контрола на ГЕРБ и вместо да е завършил, предстои страстна седмица. Горчивата чаша я
пие директно Бойко Борисов
Колкото и да се пъчи пред камерите, вижте какво се получи – балотаж в София, в Пловдив, а сега и във Варна. В трите най-големи града ГЕРБ се пропука, приказките за хегемония и справяне без Цветанов отекоха. Ами ако ГЕРБ загуби някой от тези градове?
За да се разбере какво точно се случи във Варна сега, трябва да се припомнят минали събития. Иван Портних стана кмет след частичен вот през 2013 г., предизвикан от протести срещу Кирил Йорданов. Тъй като демонстрациите бяха в среда на национални вълнения срещу Борисов, а и Йорданов тогава бе от ГЕРБ, повечето наблюдатели окачествиха варненските събития като анти-ГЕРБ. Нищо подобно – те бяха конкретно срещу Йорданов, още по-конкретно -
подстрекавани от местни политически
и икономически субекти. След частичния вот Портних победи на редовния през 2015 г. И то как – със 76 000 гласа (62%). Костадинов тогава бе пети с 6600 гласа (5.5%), Клисарова – четвърта с 9100 (7.4%). После мандатът на Портних потече монотонно като при късния Чехов – безстрастни еднообразни картини с бавно или никакво действие. Изградиха се много нови градинки, катерушки, фонтани, улици, булеварди, сгради, съпроводени с дребни крамоли за неправилно наредени плочки, елипси в кръгови кръстовища и т.н. Но и сериозни теми като оскъпяване на обекти, липсата на успех с европейските средства, забатачени градски проекти не водеха до нищо. Пълна бе тишината в общинския съвет, където уж опозиционни политици бяха “приобщени” чрез стандартни способи. Пълна бе тишината и в местните медии, оредели или “вързани” за общината чрез реклама. В тази среда ГЕРБ избяга от неудобни критики и сблъсъци, но стана по-лошо – лиши града от политически живот. Вали, гърми, Портних е кмет, а
Варна си се развива на самотек –
горе-долу такова бе положението.
Така се стигна до настоящата кампания, която бе предшествана от радостни за кмета вести. Раздираната от скандали местна структура на БСП се скара още по-драматично, защото Корнелия Нинова реши да маха местния властелин Борислав Гуцанов;
той обаче не се махна
“Демократична България” (ДБ) едва намери кандидат-кмет. Други състезатели традиционно се записаха на вота, така пред Портних се нареди следната редичка: Костадинов от партия “Възраждане”, когото той дори не забеляза преди 4 години; Анелия Клисарова от БСП, която също не забеляза (тя не искаше сега, но Нинова и заместникът й Добрев я склониха); Фейсбук героинята Стела Николова от ДБ плюс 1-2-ма други десни кандидати; заедно с още 1-2-ма в пистата на Костадинов (националистически или русофилски). Ключов момент е, че преди да бъде официално издигната Клисарова, Гуцанов настояваше БСП да подкрепи Костадинов (собствена игра на социалиста, след като изпадна в немилост).
В такава разпасана опозиционна
разстановка едни 55 000 гласа бяха нарисувани за Портних и вече трябваше да сме забравили изборите във Варна.
Още малко подробности, този път неофициални. На вота посредством Костадинов и Клисарова двете БСП-та (на Гуцанов и на Нинова-Добрев) си устроиха люта битка - кой от претендентите ще вземе повече гласове - борба на живот и смърт за бъдещия контрол върху партията в третия по важност град. Също така се говореше, че БСП – Нинова (Добрев) е спазарила предварително загубата от ГЕРБ – затова не иска Костадинов, който ще се състезава истински. Край Портних също не всичко бе цветя и рози. Зли езици твърдят, че една мастита министерска фигура, спортна по длъжностна характеристика, желае да ръководи родната Варна; и много-много не е щастлива от триумфите на Портних. Но реално този министър не пречеше, затова нищо не вещаеше спънки пред кмета.
На самата кампания обаче се случиха както очаквани, така и неочаквани събития. Очаквано Клисарова не проведе никаква агитация. Очаквано Стела Николова от ДБ остана известна предимно на Фейсбук приятелите си. Очаквано Костадинов, който много иска да стане значим национален политик, а и партията му ползва субсидия (твърди, че я дарява), направи силна кампания –
с много билбордове, срещи, пътувания,
ръкостискания, медийни изяви, диспути, шествия, провокации... Очаквано и Портних направи половин кампания – колкото да не е без хич при уж ясния мач (пък и да не се позиционира срещу Костадинов, от което ще загуби). Най-неочаквано обаче и огромното мнозинство варненци счетоха мача за ясен – едни убедени в силата на Портних, втори – обезверени от задкулисието. На трети просто им омръзнаха еднаквите кандидати. Така пред урните излязоха едва 105 000 души (37%). Пасува слабо активната огромна маса, която обикновено е зад фаворита. Обратно – активизираха се малки “бойни” сегменти. Така Портних регистрира 35% отлив от гласовете, а Костадинов към собствения си електорат добави гласове на БСП – Гуцанов, на кръгове от администрацията на Йорданов (наритани от сегашния кмет), също на варненци, припознали го като единствена алтернатива. Клисарова пък бе харесана от червени симпатизанти, стоящи далеч от вътрешните интриги и от ляво-центристката периферия. Така първото полувреме завърши инфарктно и без победител. Но не партийните боричкания бяха основен фактор за изненадващия финал, а
общоградският самотек на събитията
След като нищо интересно и смислено не се случва във варненската политика от 6 години, варненци сметнаха, че и изборите са безинтересни и безсмислени - автогол на ГЕРБ, отдавна направен.
В неделя обаче ще е любопитно. Предимствата на Портних са многото реализирани инфраструктурни проекти, опит, голяма партия зад него. Най-вероятно притихналите симпатизанти на ГЕРБ най-после ще усетят нерв, някакъв смисъл от политическата борба. Недостатъците му също са ясни – едни и същи фирми печелят поръчки, слаб контрол при ремонтите и въобще. По-любопитен е Костадинов. Той е изключително умен в личен план, прозорлив, с енциклопедични знания (балканист и доктор по история). Притежава неприкрита амбиция от юношеството си да управлява България – изключително рядко самоусещане за политическа роля. Битката за Варна е част от пътя му към националната политика. И половин процент шанс да има в неделя, ще го търси докрай. Недостатъците му са силно его, необуздан темперамент,
слаба хигиена
в политическите контакти. Отделно от това позиционира партията си “Възраждане” в сектора на ултранационализма, който осигурява прекрасен старт, но отблъсква нормалните хора. Обвиняван е за връзки с Русия, но няма данни за братски инженеринг, просто е русофил подобно на две трети от българските историци. В крайна сметка стана втори не защото варненци са ултранационалисти или путинофили, а защото
видяха в него несистемен играч -
подобно на други българи в страната.
А ето още занимателни интриги до неделя: какво ще предпочете БСП - да подкрепи “фашиста” Костадинов (Добрев го е нарекъл така на партийно събрание, макар да си говорят приятелски по телефона); или да не го подкрепи в услуга на ГЕРБ; кое точно БСП ще се изкаже?; ГЕРБ или “рубладжията” ще избере ДБ (обиждат го така, макар съветници от ДСБ да бяха обща група с Костадинов в ОбС преди години). Каквото и да се случи, Варна даде своя принос за интересните този път избори.
