"А сега продължаваме с ужасяващата футболна седмица“. С тези думи през уикенда телевизионна водеща направи преход между две теми в предаването си. Днес, с поглед към предстоящото, със същото основание бихме могли да кажем, че продължаваме с „ужасяващата прокурорска седмица“.
Какво е общото?
На пръв поглед между футболните събития от миналата седмица и прокурорските от тази няма нищо общо, освен че хронологически, по случайност, те се паднаха на две последователни страници в сценария, по който се случват нещата в държавата.
Когато човек се вгледа по-внимателно в тях обаче, открива поне една голяма прилика, която със сигурност не е случайна и е също толкова ужасяваща, колкото нацистките прояви на националния стадион. Начинът, по който бе свален от поста вече бившият президент на футболния съюз, много прилича на начина, по който бе издигнат (и след два дни най-вероятно ще бъде „избран“) новият главен прокурор. Нещо като типово активно мероприятие, приложено в две различни ситуации.
Още в началото да направим уговорката, че тук не става дума за качествата на двамата. Както и за това дали например единият е заслужено свален, а другият – незаслужено издигнат. Истинският въпрос е как и защо като по правило у нас на такива постове се поставят такива хора. Колкото до постовете, те, разбира се, са твърде различни. Единият дава огромна фактическа власт и мощни лостове за влияние във всички сфери на обществения живот. Но явно и другият крие някоя и друга апетитна хапка и възможности, които го правят съблазнителна цел за овладяване.
Как се сваля футболен президент
Миналата седмица след катастрофалната загуба от Англия, съпътствана от позорни сцени на стадиона, отразени обилно от световните медии, президентът на футболния съюз бе принуден да подаде оставка. Загубата бе съвсем естествена и непресторена – точно отражение на разликата в класите на двата отбора. Расисткото „шоу“ обаче бе очевидно предварително поръчано и отлично организирано, инсценирано и разиграно. Разстановката на така наречените футболни фенове по трибуните бе добре обмислена, така че камерите на струпалите се английски медии да имат добра видимост към тях. На получилите се „хубави“ кадри съвсем ясно се вижда как (започвайки още при химните) изпълнителите се подсмихват, докато (без да се крият, съвсем демонстративно) изпълняват целия си „репертоар“. А след като си свършват работата, още преди края на първото полувреме, по даден им отнякъде знак си тръгват по живо, по здраво.
Разбира се, всичко това въобще не отменя факта, че расистките, нацистките и всякакъв друг вид отвратителни възгледи са широко разпространени сред посещаващите футболни мачове, както и в „дълбините“ на обществото и по „висините“ на политиката и властта. Но в случая те бяха просто сценична роля. Властта се направи на изненадана, но и тя бе част от театрото. Въпреки двуседмичните обилни медийни предупреждения органите на реда не направиха абсолютно нищо, за да попречат на от години отлично познатите им „фенове“ да влязат на стадиона и да изпълнят номера си. Сетиха се да ги „търсят“ чак след края на спектакъла. А той продължи така: първо скандалът гръмна на международно медийно и политическо ниво, после премиерът поиска оставката на футболния шеф, който първоначално я отказа, но после бързо размисли, след като точно в този момент, по случайно съвпадение, ГДБОП нахлу в офисите на футболния съюз. От тази акция, естествено, няма да произтече нищо. Но целта вече бе постигната.
Как се избира главен прокурор
Подобни показни акции бяха ключов сюжетен елемент и в другия спектакъл – по избора на главен прокурор. Главният герой, излъчен за поста, месеци наред, без почивен ден грееше от телевизионния екран, за да арестува, обискира, разследва, изобличава и да сочи врагове. Публиката трябваше да остане с впечатлението, че е навсякъде и че върху раменете му се крепи цялата битка с престъпността във всичките ѝ разновидности и калибри: телефонни измамници и чужди шпиони, дребни селски апаши и корумпирани кметове, кибертерористи и убийци. Така системно бе извайван образът на неуморен борец за справедливост и защитник на народа от злодеите.
Разбира се, масираното медийно присъствие крие сериозен риск героят да се изложи. Така в ефира се прокраднаха забележителни с комизма и цинизма си реплики и лъснаха спорните му възгледи по някои конституционноправни въпроси. Което засили отдавнашните съмнения в неговата професионална и морална пригодност за поста и предизвика много критики. Но за заглушаване на критиките бяха приложени други изпитани драматургични похвати. Като включване на хор от зависими клакьори (под формата на идентични възторжени писма от трудови колективи). И платени агитки за улична подкрепа, като онази на стадиона миналата седмица. По-внимателно проучване вероятно ще покаже, че някои от конкретните изпълнители са играли и на двете сцени.
Ужасяващият резултат
Като обобщение може да се каже, че двата спектакъла са обединени от натрапващи се прилики в стила на сценаристите (сред които също може да има съвпадения), сходства в режисьорските похвати и общата леко чалгализирана атмосфера без особени интелектуални и културни претенции. Което обяснява и известните прилики между основните персонажи.
И още нещо. Те показват как в България се решават кадрови и други управленски въпроси. Уж всичко формално върви по правила и процедури, но всъщност нещата се случват другаде, в някаква паралелна действителност. Онова, което се вижда и чува, е привидност, която трябва да прикрие истинските причини, мотиви, движещи сили и интереси. В тази паралелна действителност футболът и правото сами по себе си са маловажни. Важни са властта и парите.
Затова и резултатите са ужасяващи – и на футболното поле, и на полето на законността и правото. При футбола е лесно – мнозина могат да минат и без него, а който обича тази игра, гледа английската Висша лига. При законността и правото не е толкова просто.
