Колкото и да повтаря Бойко Борисов, че желаещи за министри и за управленски постове има, изобщо не е така. Показа го и последната рокада в кабинета - оставката на Румен Порожанов и изтеглянето на Десислава Танева от парламента към министерството на земеделието. За пореден път бяха оголени и без това слабите редици на ГЕРБ в Народното събрание. Отдъхнахме си, всичко в държавата е спокойно... До следващата смяна по върховете след новия скандал.
Думите на премиера са едно, фактите обаче са съвсем други
Особено показателен е случаят с бившия вече депутат от ГЕРБ Делян Добрев и безпрецедентният отказ на четирима представители на партията да го заместят в Народното събрание. Самото напускане на Добрев също е безпрецедентно, поне досега, тъй като в рамките на мандата на настоящия парламент му е за втори път.
Първият път беше през 2017 г., когато Добрев, депутат от Хасково и областен координатор на ГЕРБ, хвърли оставка заради разкрития на БСП за участието му в роднински назначения в общинската администрация в града. Скандалът, станал популярен като "Кумгейт", който разкри поредната шуробаджанащина и партийно кадруване в местната власт, завърши с организиране на мощна кампания в подкрепа на Добрев и отхвърляне в пленарната зала на оставката му. После Конституционният съд се произнесе, че народните представители не могат да гласуват срещу волята на колегата си, но междувременно Добрев оттегли оставката си и така остана депутат.
И така до края на миналия месец, когато след медийни публикации, свързани с имотни сделки на семейството му на "рекордно ниски цени", които станаха част от сагата "Апартаментгейт",
Добрев отново се отказа от парламента
Въпреки че пак защити "дрийм тима" си, той спази "моралния стандарт" и депозира оставката си. После ситуацията се разви странно - оставката беше гласувана от депутатите, но последва "греда" - липсваха желаещи да го наследят в парламента. Оказа се, че в листите на ГЕРБ е имало хора, които въобще не са възнамерявали да стават депутати.
Какво се случи? Повече от две седмици нямаше кой да наследи Делян Добрев. След напускането му мястото трябваше да заеме шестият в хасковската листа на ГЕРБ Валентин Ангелов, който е бивш директор на пожарната в Свиленград. Според медийни публикации той отказал да стане депутат по семейни причини. Дали е точно така, само той си знае.
След него дойде ред на зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, който също предпочете настоящата си служба. После отказа и главният здравен инспектор в държавата д-р Ангел Кунчев. След това отказа и директорът на Националния исторически музей - Бони Петрунова. Накрая
депутат стана десетият в листата на ГЕРБ -
зам.-председателят на общинския съвет в Хасково и бизнесмен Митко Полихронов.
Друг показателен пример за кадровата немощ на ГЕРБ е и изтеглянето на Данаил Кирилов от парламента и слагането му за правосъден министър. Първоначално той се опитваше да заблуди аудиторията, че няма да замени Цецка Цачева, която също си тръгна от министерския пост заради "Апартаментгейт".
Оказа, че няколко седмици нямаше кой да замести Кирилов на шефското място в правната комисия. Стигна се до признанието на шефа на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, че им "липсват кадри". Все пак се намери компромисен вариант в лицето на неизвестната за широката публика Анна Александрова.
От цялата тази въртележка, наподобяваща доста имотните сделки на "тънки" цени на управляващите, ясно проличаха няколко тенденции. Да си депутат вече не е никак привлекателно и престижно. Безвъзвратно са отминали времената, когато при реденето на депутатските листи едва ли не се стигаше до бой. Върховният орган в държавата - парламентът, от години е принизен до обикновена говорилня.
От заявените откази се видя и нещо друго - на никого не му се иска да бъде депутат за кратко време.
Да довърши мандат на някой друг,
след като до края на третия кабинет на ГЕРБ остават по-малко от 2 г. Колкото да тръби Борисов, че няма да "хвърля кърпата" на властта и този път ще завърши мандата си докрай, то е очевадно, че никой не напира особено да влезе в управлението. А като се вземат предвид и обтегнатите отношения между Борисов и кадровика му Цветанов, положението е неспасяемо. Добавете към всичко това и странното разбиране на премиера Борисов, че първата власт у нас е президентската, а не законодателната.
ГЕРБ са впрегнали всички сили в предизборната кампания, защото залогът този път е победа на всяка цена, дори и с минимална преднина. В противен случай - БСП, която пък се готви скоро да вземе властта, ще има всички основания да поиска предсрочни парламентарни избори. Които ще са голям проблем за ГЕРБ и Бойко Борисов - нито имат с кого да управляват, нито имат голямо доверие в обществото, за да го правят.
