Още през 2014 г. Европейската комисия започна проверка срещу България заради начина, по който банките и други кредитори съдят своите клиенти въз основа на техните твърдения, че са просрочили плащания. Става дума за прословутите текстове на чл. 417 и 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), даващи "бърза писта" за осъждане на граждани и фирми. Това са процедури, по които съденото лице почти няма шансове да се защити. Битката срещу тази законодателна несправедливост върви от години, но едва сега се вижда светлина в тунела - и то заради наказателната процедура на ЕК срещу страната ни и надвисналата заплаха
Европейският съд да наложи сурови глоби
за несъответствие на нашето право с европейското.
С чл. 417 от ГПК банките са си извоювали привилегията - наред с държавата и общините, да съдят кредитополучателите по бързия ред и на „тъмно“. Те се оплакват в съда, че някой не си плаща вноските, съдът направо издава изпълнителен лист само въз основа на техните твърдения, а частният съдебен изпълнител блокира имуществото и сметките на кредитополучателя. Едва след това потребителят може да направи опит да се защити - да оспори претенцията на банката в съда, който е издал изпълнителния лист. Но това не спира действията на съдебния изпълнител, който може бързо да продаде имота, ипотекиран в полза на банката. Единствената възможност за осъдения да парира действията на съдебния изпълнител е да представи гаранция в пълния размер на дълга или доказателства, че вече го е изплатил.
През годините българските банки, ползвайки се от удобството на чл. 417,
доведоха мнозина до невъзможност да обслужват своите кредити
Знаем колко хора пострадаха от „надписване на сметките“ чрез произволно, „на око" увеличение на лихвите или чрез остойностяване на заемите в швейцарски франкове - валута, за която банките са очаквали да поскъпне спрямо българския лев. Банките налагат на клиентите си договори с несправедливи клаузи, забранени от правото на ЕС, но гарантиращи им свръхпечалби. А клиентът бива превръщан в длъжник, защото не може да погасява едностранно увеличените от банката вноски.
Банкерската „треска за злато" произведе бедност и отчаяние, доведе до увеличаване на сивата икономика и на демографската криза. Немалко българи заминаха да работят в чужбина, за да могат да плащат кредитите си или да припечелят за нов дом, защото банката им е взела ипотекираното жилище.
И не са само банките. По бързата писта съдят клиентите и други - мобилни оператори, ВиК доставчици, топлофикации, фирми за бързи кредити, колектори и др. Само че по реда на чл. 410 от ГПК. Макар че в тези случаи изпълнителен лист да се издава само ако съденото лице не оспори, че дължи, в това производство потребителят също не е защитен. Отново съдът няма задължение да изисква потребителските договори и да прави проверка дали не съдържат неравноправни клаузи.
Нарушенията на потребителските права
растат опасно при фирмите за бързи заеми,
които понякога работят на ръба на закона и използват мъртви хватки - неустойки за неосигуряване на поръчители, такси „гарант“, „експресно разглеждане“, „промяна на падежна дата“ и др., и ощетяват най-бедната и уязвима част от населението.
ЕС е създал поредица директиви за защита на потребителите - за неравноправните клаузи, за потребителските кредити, за ипотечните кредити. Съдът на ЕС се е произнесъл с тълкувателни решения - на правен език те се наричат преюдициални заключения. В тях се отчита, че потребителите са в по-слаба позиция спрямо търговците както в степента си на информираност, така и в преддоговорните си възможности. Именно затова са въведени правораздавателни правила за защита на потребителите. И директивите, транспонирани в националния закон и преюдициалните заключения на Съда на ЕС, имат върховенство над националните ни закони, включително над конституцията.
Последното писмо на Европейската комисия до София съдържа тежки критики, че българското законодателство и практиката на съдилищата не съответстват на европейския правопорядък, защото:
1. В България съдът не следи служебно в рамките на заповедното производство за наличието на неравноправни клаузи и за други нарушения на правилата за защита на потребителите.
2. Съдът има право на широка преценка има ли условия за спиране на изпълнителното дело. И в същото време поради липсата на необходимите знания по право на ЕС не прилага европейската практика изпълнението да се спира.
3. При изпълнително дело се блокират всички сметки, заплати и недвижимости, потребителят остава без средства и не може да се защити в съдебен процес.
4. Срокът за подаване на възражение срещу съществуването на дълга или неговия размер е едва 2 седмици. Пропусне ли този срок, потребителят не може да заведе дело и да се защити.
5. И да спечели заведения срещу банката иск, човек не може да си върне имота - той вече е бил продаден от съдебен изпълнител.
Заради всички тези нарушения България може да бъде осъдена и наказана с огромни глоби от Съда на ЕС.
Какво трябва да се промени?
Работна група начело с омбудсмана разработи предложения, които са отговор на европейските изисквания. Кредиторите трябва да представят в съда договорите и приложенията към тях, а съдилищата трябва да проверяват дали в тях няма неравноправни или други нарушаващи законите клаузи. Ако заповедният съд открие такива клаузи, трябва да откаже да издаде изцяло или частично осъдителна заповед.
Много хора са си изпатили от мобилен оператор, който в общите си условия е записал, че ако се откажат от договора, дължат неустойки до края на срока на договора. Ако такъв оператор поиска от съда да ни осъди да платим такава неустойка, съдът служебно ще откаже. А ако заповедният съд допусне грешка и не види неравноправна клауза, следващата инстанция може да поправи това.
Много съпротива предизвиква предложението ни изпълнението на заповедта по чл. 417 да се спира, ако длъжникът подаде възражение. Банките са особено против. Но още през 2015 г., а и в последното си писмо сега ЕК ясно обясни на България, че
не може да се отнема правото на длъжника да се защити:
"Спирането на принудителното изпълнение е ключов елемент от всяко ефективно правно средство за защита, тъй като в противен случай принудителното изпълнение би завършило, преди да може да се извърши каквато и да била проверка за съответствие с потребителското право“. Съдът по правата на човека в Страсбург също се е произнасял, че загубата на жилище вследствие на изпълнително дело при невлязъл в сила съдебен акт е едно от най-сериозните посегателства срещу правото на неприкосновеност на жилището.
Ако София не вземе мерки, наказателната процедура срещу България ще продължи. Следващият ход на ЕК е да образува дело пред Съда на ЕС. Ако и след това дело не оправим законите си, ЕК ще заведе второ дело, по което страната ни ще бъде осъдена да плати глоба и имуществени санкции, които обичайно са по 20-30 хил. евро дневно.
Междувременно Министерството на правосъдието излезе с "алтернативни" предложения - по-удобни за кредиторите. Едно от тях е, ако потребителят иска да спре издаването на изпълнителен лист, трябва да внесе гаранция в размер на 1/3 от дълга си - нищо че е жертва на неравноправни клаузи.
Дано да не се повтори познатият ни сценарий - законодателят да направи само козметични промени като формален отговор на изискванията на комисията. Предстои да разберем дали депутатите са наистина народни представители, или са лобисти на банките, телекомите и т.н.
* Адвокат Десислава Филипова е председател на фондация "Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека". От години работи за отмяна на чл. 417 от ГПК и за реформа на частното съдебно изпълнение. Инициатор е на промени в законите за защита на потребителите, за кредитите за недвижими имоти на потребителите и ГПК. По нейна жалба ЕК откри наказателната процедура срещу България за несъответствие на правилата на заповедното производство с правото на ЕС.
