Проруската опозиция в България обяви след убийството на Алексей Петров, че се връщат мутренските години и че няма да видим никакъв Шенген. Лидерите на БСП Корнелия Нинова и на "Възраждане" Костадин Костадинов използваха почти еднакви думи, за да ни кажат лошата новина. Не личеше да са разтревожени. Те са последните, които биха страдали за европейското бъдеще на България. След като Европа е негостоприемна за тях, какво ги вълнува колко се отдалечаваме от нея? Даже може да злорадстват:
На̀ ви евроатлантически ценности!
Имат основание. Мутренските години от зората на прехода, определен от бившия главен прокурор Иван Гешев като криминален, бяха гранични за разделянето на България от постсъветския мафиотски модел и насочването ѝ към европейска цивилизованост чрез имитация на върховенство на правото. Именно имитация, защото за върховенство на закона продължаваме и днес да говорим в бъдеще пожелателно време.
Диктатът на мутрите трябваше да свърши през 2007 г., когато страната бе приета в ЕС, или малко по-късно, както предвиждаше въведеният уж за три години мониторингов Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Към този момент Брюксел водеше на отчет около 150 неразкрити мафиотски убийства в България и изпитваше неудобство да обяви, че тя е годна за европейско членство. Тогавашният вътрешен министър Румен Петков в правителството на Сергей Станишев уверяваше през 2006 г. бившия председател на Европейската комисия Жозе Барозу, че каквото било̀ - било̀. Оттук нататък Брюксел няма да чуе за нито едно поръчково убийство в България, защото тя възнамерявала да разгроми три големи трибуквени престъпни групировки. Имената им не бяха огласени, но фактът, че и до днес се определят за благозвучие като "силови групировки", е показател за тяхната жизненост.
И наистина - настана тишина
Сякаш по команда мутрите се снишиха и започнаха да работят за европейския образ на България, защото им бе обяснено, че истински големите пари ще дойдат от Европа, а не от вече опосканата държава. Започна процес на надлъгване с Брюксел, който настояваше за "реални резултати" от борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Неговите годишни мониторингови доклади отчитаха с капкомер някакви успехи, а България докладваше какви страховити закони и спецправосъдие възнамерява да създаде, за да може след това да се захване по-сериозно с мутрите. Междувременно те се преименуваха на бизнесмени, а корумпираните политици и магистрати им станаха обслужващ персонал.
Мъката с докладите по МСП се проточи неочаквано дълго и следващият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер започна да търси начин да се отърве от тях, за да не се излага със своето безсилие. През 2014 г. той се зарече да им сложи точка до края на 5-годишния си мандат. Но за да не изглежда, че позорно е свил европейското знаме, инструктира авторите им постепенно да свият обхвата им. Така през 2017 г. по някакъв чуден начин организираната престъпност престана да се споменава, сякаш сама си бе отишла в небитието. Остана само корупцията на високо равнище, но две години по-късно и тя престана да бъде проблем за Брюксел, защото писането на доклади по МСП спря.
Еврокомисията направи фатална грешка,
защото, извръщайки лице от проблемите, даде възможност на организираната престъпност да я простреля в гърба. Куршумите за Алексей Петров стигнаха до Брюксел, където вече много трудно ще се замазва истината за България. Сриват се всички усилия на българската дипломация да убеди скептичните държави, че страната има ефективно правосъдие като тяхното и че заслужава да бъде приета в Шенгенската зона.
Тепърва ще се установява (ако въобще се установи) кой е поръчал убийството на Алексей Петров, но и с просто око се вижда кому е изгодно (Cui bono, както е казвал Цицерон). Мафията има интерес да го обяви за разчистване на сметки между гангстери, но по-важно е кой ще се възползва от по-широките последици. Проруските симпатизанти нямаха търпение да изтичат на преден план. За тях е радост всяка пречка пред европейската интеграция на България.
Настава време обаче, когато държавата трябва да направи съдбоносен избор - назад към евроазиатска Русия или напред към Европа. Шикалкавенето не ѝ помага с нищо, както личи от поведението на президента Румен Радев. Неговата международна самоизолация илюстрира какво може да се случи с цяла България. Досега живеехме в две държави - една формална и видима и друга, която е невидима, но експлоатираща официалната. Трябва най-сетне да си кажем:
две държави - едната е излишна
Мафиотското убийство, което разкрива, че за 17 години членство в ЕС България си е все същата, трябва да послужи като сигнал, че върховенството на закона не е брюкселско празнословие. Независимо как са се преоблекли мутрите, тяхната престъпна природа не се е променила. Законът трябва да се стовари върху тях, но по такъв начин, че после да не ходят в Страсбург да се оплакват, че са погазени човешките им права. От големите разбойници само онзи, който не е пожелал, не е осъдил България. Нашите съдилища и прокуратури сякаш нарочно упътват престъпниците към Европейския съд за правата на човека, за да изглежда, че хем магистратите си вършат работата, хем престъпниците са невинни.
Очакванията на обществото от държавата са скромни: да му покаже поне един мафиотски бос зад решетките. В ковчези те не допринасят обществена полза. Властите трябва да преодолеят стъписването си пред мутрите и да намерят някой, с когото да започнат. Тогава ще повярват, че не са толкова страшни. Допълнителна смелост може да им даде и европейската прокуратура, която засега тършува разбойници на средно равнище, но може да отправи поглед и по-високо.
