Сериозните въпроси на икономическата и социална криза, която преживява светът, вече не са за мерките, нужни за ограничаване на пандемията – за тях вече има и консенсус на епидемиолозите, и натрупан опит. Проблемите са как да съхраним жива максимална част от икономиката и как, с какви стъпки, в кой момент и с най-малко вреди да излезем от състоянието на изключване на стопанството (lockdown). „Останете вкъщи“ е очевидното решение за рязко и бързо ограничаване на контактите, също е очевидно, че то не може да бъде приложено за всички до един и не е дълготрайно, защото и най-богатата нация има ограничено време, в което може да живее от запаси без да работи. От първия ден на изключването стои задачата да се намери оптимумът и
вярната мярка на мерките
за социална изолация. Успехът на всяка нация ще се мери не само по това колко потенциални жертви е спасила от пандемията, но и колко е пострадала (какъв е общият спад на производството) и бързо се е възстановила от кризата нейната икономика. Затова изключването трябва да се оптимизира. Целта е всеки ден, докато трае ненормалното състояние, да осигурим колкото може повече работни часове въпреки изолацията. Ние не можем да спрем да живеем поради вероятността от заразяване, а трябва да се научим да живеем с пандемията. Голям е рискът от непремерените мерки, затова всеки овластен да налага изисквания и забрани, трябва да спазва принципа:
изолирани не значи парализирани.
Какъв е смисълът на забраните, които се налагат за борба с пандемията? Да сме физически изолирани един от друг, т.е. да се намираме на такава дистанция, на която заразата не може да се пренесе. (А не да се вцепеним и да спрем да се движим, да престанем да работим.) На каква дистанция? Казват – два метра. Нека са три. Следователно не трябва да се препятства нито една дейност, която може да се извърши така, че никои двама души да не се окажат на по-малко от три метра за повече от няколко секунди. И всеки бизнес и обект, който може да докаже, че спазва тази дистанция, трябва да има право да работи. Всеки. А онзи, който наруши дистанцията, подлежи на наказание, включително затваряне. Мъдрият законодател първо трябва да наложи
забрана на ненужните забрани.
Сиреч на ограниченията, които не намаляват вероятността от заразяване, а се налагат от глупост или за удобство на самата администрация, например за да направят по-лесен контрола. Един пример за разумна държава с обмислени закони, където ненужните забрани са забранени: В Германия неколцина кметове се престараха и забраниха достъпа до плажовете на Балтийско море. След броени дни забраната бе отменена в съда, защото властите не успяха да докажат, че човек, излязъл на плажа, увеличава риска от заразяване за когото и да било. Всичко е
въпрос на организация
и всяка дейност може да се организира така, че да спази разумни изисквания за изолация. Може бе със 100% от капацитета си, но на 30% да работи, дори да не може да покрие разходите, поне ще намали загубите и ще запази своята жизнеспособност. Убеден съм, че почти всички фирми ще намерят начин да работят при спазване на изискванията за дистанция между всички заети. Могат да работят с малки групи, на три смени вместо една. Решения ще се намерят – или поне трябва да се потърсят. Имаме браншови организации, работодателски конфедерации. Това им е мисията при извънредно положение: да се погрижат за оптимизиране на мерките, за намаляване на вредите от изключването и
час по-скоро да заработим
колкото е възможно по-пълноценно. „Махнете забраните“ е лесна героична поза, но е малоумно решение. Всеки ден от сутрин до вечер специалисти ни обясняват защо изолацията е нужна и изключването е неизбежно. Друго решение трябва да се намери – за всеки отрасъл, за всеки обект, за всеки работещ човек. Във всяка смислена държава вече обсъждат планове и стъпки за излизане от изключването. Включително в най-тежко пострадалите от пандемията страни. Например Франция. В Испания и в Гърция работят по програми за обслужване на туристи в условията на пандемия. В деня, когато забраниха всякакви чужденци да влизат в България, към Германия полетяха чартъри за хиляди чуждестранни работници. Защото няма кой да бере аспержите и защото трябва да се яде, дори и при пандемия, даже чума, не коронавирус да беше. Австрия е добрият пример със стегната и обмислена програма за излизане от изключването. Тя вече се прилага. Мина Великден и първи стъпки за възстановяване започват в Германия. Ще изляза на балкона да ръкопляскам на медиите, които отделят на реанимацията на икономиката поне това внимание, с което следят пандемията.
