Преди около година Цветан Цветанов полетя надолу от политическия връх в ГЕРБ и се сгромоляса на дъното – като редови член на столична партийна организация. Падението му беше развръзката на мъчителната агония, която преживя управляващата върхушка покрай скандала „Апартаментгейт”, в който на Цветанов беше отредена главната роля. От този момент нататък бъдеще за амбициозен човек като него в ГЕРБ нямаше.
Затова и не беше изненада, че Цветанов публично скъса партийната си книжка, за да търси политическото си щастие другаде. Още миналата година бившият зам.-шеф на ГЕРБ се готвеше да изостави партийния кораб. Първо обяви края на приятелството си с Бойко Борисов и намекна, че бившият му шеф се е заобиколил с ласкатели. Преди местните избори обвини партийното ръководство, че скришом предава позициите на ГЕРБ в смесените райони на ДПС. Това така вбеси Борисов, че онзи още тогава предрече, че бившият му заместник подготвя свой политически проект. Цветанов продължи и кампанията по оневиняването си за „Апартаментгейт”. Както винаги, твърдеше, че е станал жертва на компроматна атака. С тази разлика, че преди да бъде свален от партийния връх, хвърляше отговорността върху враговете на ГЕРБ, а след това посочи с пръст непосредственото обкръжение на Борисов.
Междувременно
тихичко работеше сред местните структури на ГЕРБ
И като обикновен партиен член поддържаше и укрепваше контактите си в страната и в чужбина – също както правеше като зам.-председател на партията. Като прикритие му служеше неправителствената организация, която създаде – Евро-атлантическият център за сигурност. Първото събитие, което сдружението проведе извън София, беше в Русе, където сблъсъците между местните гербери и партийната централа допринесоха за унизителното поражение, което управляващите претърпяха от БСП на кметския вот. Скоро Цветанов набра толкова кураж, че демонстративно подкрепи голямата група партийци във Видин, напуснали ГЕРБ с гръм и трясък. Местните бунтовници, останали безпризорни, директно обещаха да му служат, ако направи своя партия.
А Цветанов е готов за самостоятелен полет
Поне така излиза от твърденията му, че с неговите бивши съпартийци разбират политиката по различен начин, както сподели в заявлението си за напускане на ГЕРБ.
Пред старта на новата му политическа кариера обаче стои генерален проблем – избраната от него роля на разочарован политически идеалист изобщо не му отива. Толкова години е в политиката и всичките са преминали в ГЕРБ – как да повярваш на огорчения тон, с който сега говори за партията? Че с Борисов го свързва близо 20-годишно партньорство! Двамата бяха заедно в МВР и столичното кметство, при основаването на ГЕРБ, а след това и в първото правителство на партията, в което Цветанов участва като вътрешен министър. Въпреки скандалите, които съпровождаха шествието му в изпълнителната власт (един от тях пак за апартаменти, между другото), Цветанов продължи да се налага като човека, без когото ГЕРБ и Борисов не могат. Успя да си придаде имиджа на „изборджия” – политически бачкатор, който вкарва партийните структури в предизборна форма (доколко наистина беше така, остава спорен въпрос). А в парламента стягаше депутатските редици и си спечели реномето на незаменим посредник между ГЕРБ и разнообразните й формални и неформални партньори (отново спорно – в парламента сега го няма, а мнозинството на бившата му партия се държи). Въобще,
където и да копнеш в историята на ГЕРБ, все Цветанов изниква
И този човек сега обявява, че членството в партията, с която неразривно бяха свързани неговият живот и кариера толкова години, не било „повод за гордост”, защото се водели „очевидно сбъркани политики”. Преди малко повече от година наричаше любящо ГЕРБ „моята политическа сила”, определяше я категорично като „най-добрата партия”. А сега, когато я напусна, започна да жали, че „граденото и с моите усилия отива по дяволите”, и партията станала сборище на „страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.” Навремето една критична дума не беше казал срещу другите партийни началници, а сега обяви: „Не се гордея и с компетентността на някои от говорещите от името на ГЕРБ, нито с организационните им умения.” Излиза, че без Цветанов на шефско място, ГЕРБ внезапно и безвъзвратно е деградирала. И той, понеже нямало как да бъде „продуктивен коректив на случващото се” като редови член, изоставя партията, за да прави своя, защото бил „от хората, които имат енергия и хъс да изграждат”. Е, предвид собственото му минало, сериозно ли очаква да му повярват, че следващата формация, която ще изгради, ще бъде по-различна от досегашната?
Що се отнася до бъдещето, изглежда Цветанов ще продължи да се отдалечава от герберската върхушка. Той не ги иска – повече няма какво да му дадат, а и те него – след като даже започнаха да намекват, че стои зад компроматната кампания срещу Борисов. А може би това е, което бившият зам.-шеф на ГЕРБ търси – да получи възможност да се промотира като репресиран дисидент и така да хвърли мост към други противници на управляващите. Ако е така, има шанс – паметта на политиците е кратка и ще се намерят хора, които да забравят довчерашната му роля в ГЕРБ и да го приемат като съюзник.
