На пръв поглед изглеждаше, че в Европа е започнал пълномащабен бунт. Неотдавна лидерите на Германия и Франция обявиха решителното си намерение да добият независимост от САЩ по въпросите на сигурността и дори да „станат противотежест“ на САЩ в глобалната политика. Но при внимателно разглеждане става ясно, че в голямата си част тази „нова“ насока в Европа напълно съответства на реалностите от епохата на Студената война и дори отчасти отразява някои аспекти от мирогледа на президента на САЩ Доналд Тръмп. Истинският бунт би изглеждал доста по-различно.

Европейците имат съвсем ясни причини за недоволство: Тръмп започна търговска война срещу Евросъюза, постави под съмнение гаранциите за сигурност в НАТО и излезе от Парижкото споразумение за климата и сделката за иранската ядрена програма. Тръмп не цени принципите на многостранната дипломация, които лежаха в основата на Североатлантическия съюз, сформиран след края на войната и оцелял до днес.

На 27 август президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Европа трябва да придобие „стратегическа автономия“ по въпросите на отбраната, доколкото САЩ „обърнаха гръб“ на своите следвоенни партньори.

Той уверено заяви, че Евросъюзът има намерение да стане геополитически значим, което на свой ред може да доведе до формирането на нов световен ред. Заявлението на Макрон прозвуча след тези на канцлера на Германия Ангела Меркел и на министъра на външните работи Хайко Маас.

Маас всъщност заяви, че администрацията на Тръмп се опитва да ръководи и заплашва Европа и че Германия и другите страни от Евросъюза не искат да се примиряват повече с това. Той призова към създаването на европейски съюз за сигурност, който да гарантира просперитета на Европа.

Да, независимо от смелите изявления

това „ново“ виждане на европейците е достатъчно слабо,

неодухотворено и всъщност съвсем не ново.

„Европейците не се отклоняват от традиционната американска външна политика и политиката на сигурност в тази степен, в каквато се отклонява Тръмп“, смята Дан Смит, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. „По въпросите на сигурността европейските лидери дълго време се придържаха към американския подход, който се основава на принципите на силовата политика и сигурност, осигурявана с военна мощ и в рамките на която сдържането произтича благодарение на неядрената и ядрена военна мощ“, обясни Смит.

Да започнем с това, че те не виждат никаква алтернатива на НАТО, а по-скоро се стремят към създаването на надежден и мощен военен потенциал на Евросъюза, способен да стане партньор на НАТО.

Проблемът е в това, че НАТО се превърна в смокинов лист, в отживелица от конфликта между Изтока и Запада, който приключи преди 25 години. Много по-смела и разумна стъпка би било премахването на НАТО и създаването на нова архитектура за сигурност на два континента, разделени от Атлантика.

Възможно е това да се случи, когато бъде сформиран европейски съюз за сигурност, само че засега съществува единствено

безпричинна вярност към алианса НАТО,

която се проявява в лъжливо усещане на защитеност.

„Едва ли европейците напълно ще се откажат от НАТО, преди да създадат нещо свое“, добави Смит. Освен това европейците поставят акцента на необходимостта от увеличаване на разходите за военни нужди – именно към това ги призоваваше Тръмп, а също и други американски лидери преди него. 

Разбира се, анексирането на Крим от Русия уплаши европейците. Само че няма никакви причини да се допуска, че Москва има намерение да атакува Евросъюза – няма дори и теория за това какво би заставило Русия да постъпи така.

Страните от ЕС вече харчат за въоръжение три пъти повече (170 млрд. долара за всички страни от ЕС с изключение на Великобритания), отколкото Русия (61 млрд. долара), само че техните разходи често не се съгласуват по никакъв начин, което намалява ефективността им. Основен приоритет не е увеличаване на разходите за оръжие, а по-ясна координация, каквато е и целта на отбранителния съюз.

На Европа ѝ е необходимо самостоятелно да направи преоценка на днешните заплахи

срещу сигурността, а не да вярва на това, което й внушават САЩ. За разлика от епохата на Студената война днес няма ясен списък с враждебни държави и блокове, които да представляват главна опасност; днес в списъка със сериозните опасности попадат по-скоро климатичните промени, недостигът на ресурси, глобалното неравенство и екстремистките идеологии.

„Климатичните войни“ вече започнаха и в близките години те ще доминират в нашия свят, приемайки формата на граждански войни, етнически чистки и други прояви на масово насилие.

Основен приоритет за европейците трябва да стане стратегията за борба с последствията от тях и когато е възможно, за тяхното предотвратяване. Наистина би било по-разумно тези милиарди, които европейците искат да похарчат за оръжие, да бъдат похарчени за защита на климата, за мерки за адаптиране към климатичните промени в страните от развиващия се свят и на широкото въвеждане на технологии, позволяващи използването на възобновяема енергия. Сега и това също стана част от стратегията за сигурност.

„Вместо да ограничаваме подхода си с постоянно променящите се прищевки на американския президент, ние следва да помислим за това, което може да постави началото на нещо ново“, написа Маас в своята статия.

Напълно вярно. А за това е необходимо напълно да се преразгледат принципите за гарантиране на сигурност. Нов ред може да бъде построен само на базата на нови идеи. (БГНЕС, със съкращения)