В Швеция над половината от възрастните жертви на COVID-19 са починали в старчески домове. Здравни работници са на мнение, че институционалното нежелание пациенти да бъдат приемани в болница се заплаща с живота на хората. 

Бащата на Лили Седхи, Реза, не е бил прегледан от лекар в деня, в който е починал от коронавирус, в старчески дом в северната част на Стокхолм. Медицинската сестра й казала, че е получил морфин в часовете преди да почине, но не му е даден кислород, нито пък персоналът е извикал линейка. "Никой не е бил там и той е умрял сам", споделя дъщерята. "Това е толкова несправедливо."

Повечето от 4029-те жертви на коронавируса в Швеция са на възраст над 70 години въпреки фактът, че страната обяви защитата на рисковите групи за свой основен приоритет. 

Швеция, чието население е около 10 млн. души, не наложи обществени ограничения за разлика от по-голямата част от държавите в Европа. "Не успяхме да защитим най-уязвимите хора, най-възрастните, въпреки най-добрите ни намерения", призна премиерът Стефан Льовен миналата седмица.

От Агенцията за обществено здраве в Швеция казват пред Би Би Си, че 48,9% от смъртните случаи до 14 май включително са на обитатели на старчески домове. 

Швеция забрани посещенията в старческите домове на 31 март. Но както в много европейски страни роднини, персонал и профсъюзни служители изразяват притеснения, че защитното облекло е пристигнало прекалено късно. Освен това в началото на кризата някои служители са ходили на работа, въпреки че са имали симптоми на COVID-19.

Сега се увеличава броят на служителите, критикуващи регионалните здравни власти за указания, които според тях обезкуражават работниците в старческите домове да изпращат обитателите им в болница. Освен това не позволяват на обслужващия персонал в дома да дава кислород на пациентите, независимо дали като спешни или палиативни грижи, без изричното одобрение на лекар. 

"Казаха ни да не ги изпращаме"

"Казаха ни, че не трябва да изпращаме никого в болница, дори ако са на 65 г. и могат да живеят още доста време. Казаха ни да не ги изпращаме“, разказва Латифа Льовенберг - медицинска сестра, която в началото на пандемията е работила в няколко старчески домове около Йевле, северно от Стокхолм. "На някои обитатели може да им остават много години, за да живеят с близките си, но не получават такъв шанс ... защото никога не стигат до болницата", казва тя. "Те се задушават до смърт. Това предизвиква голяма паника, много е трудно просто да стоиш и да гледаш."

Льовенберг в момента работи в COVID-19 отделение в голяма болница в шведската столица, където според нея демографските данни на пациентите, които лекува, са още едно доказателство, че възрастните хора са изоставени. "Нямаме много възрастни хора. Повечето пациенти са родени през 90-те, 80-те, 70-те години".

Предпочела да остане анонимна парамедик, работещ в Стокхолм, заяви пред Би Би Си, че не е била извикана в нито един старчески дом заради COVID-19, въпреки че е работила извънредно по време на кризата.

Микаел Фиалид, който е частен консултант по анестезиология и интензивна грижа, е на мнение, че "много човешки животи" е можело да бъдат спасени, ако повече пациенти получават достъп до болнично лечение, или ако служителите в старческите домове имат повече отговорности, сред които сами да прилагат кислородна терапия вместо да чакат специализирани лекарски екипи или парамедици. "Ако имате нужда от грижи и можете да получите кислород, то трябва да го получите. Както всяка друга възрастова група от населението“, казва Фиалид, който е крайнодесен критик на лявоцентристко правителство. "Ако има над 20%, които оцеляват без нищо, то бихте могли да предположите, че същият процент или същият дял би оцелял с допълнителен кислород."

През април 10 485 души са починали в Швеция и това е най-смъртоносният месец в страната от 1993 г. насам, когато в страната има бум на заразени със сезонен грип, отчитат държавната статистическа служба. 

Национални насоки

Решенията за здравния персонал и ресурсите се взимат на регионално ниво в Швеция, въпреки че според националните насоки възрастните пациенти, независимо дали са в държавни или частни домове, не трябва автоматично да бъдат откарвани за лечение в болница. "Служителите "професионално трябва да претеглят потенциалните ползи" спрямо рискови фактори като заразяването в болница и "разходите" за транспортиране на пациенти, включително вероятността от дезориентация и дискомфорт", казва д-р Томас Линден, който заема ръководна позиция в Националния съвет по здравеопазване. "На медицинските работници е казано да не дискриминират по възрастов признак, въпреки че биологичната възраст може да е от значение в комбинация с други фактори", допълва той. По отношение на полагането на палиативни грижи - не е задължително да се дава кислород на пациентите, а д-р Линден признава, че „мненията за значението на кислорода са разделени между специалности и региони“.

Властта в Йевлебори - регионът, в който Латифа Льовенберг работи в началото на пандемията - казва, че индивидуалните нужди на пациентите винаги са поставени на първо място, както и че медицинските сестри могат да се обадят на лекари, които да направят преценка за необходимостта от болнична помощ. Това е в разрез с идеята служителите в старческите домове да могат да дават кислород при палиативни грижи, тъй като за това се изисква специализирано обучение. 

Кристофер Бернскьолд от Отдела, отговарящ за грижи за възрастните хора в Стокхолмския регион, настоява, че има достатъчно ресурси, за да се гарантира, че пациентите в столицата получават спешна или палиативна грижа, като фокусът е върху „специализираните звена в домовете“, които предоставят помощ на първо време. Той посочва нова, неизползвана, военно-полева болница в южната част на Стокхолм като доказателство, че възрастните хора не са спирани от лечение заради липса на легла. Според него обаче може да има "етична дилема" дали да се даде кислород, или да се прехвърлят пациенти в болница.

Критици като Микаел Фиалид приемат полевата болница като знак, че служителите в столицата са предпазливи при хоспитализирането на възрастните хора, защото се страхуват да не се пренатоварят ресурсите, които биха били необходими за справяне с бъдещ ръст на заразените.

Как се дава приоритет на пациентите в другите държави?

Швеция не е единствената държава, която изисква от здравните работници да преценяват състоянието на пациентите, когато решават дали да ги изпратят в болница или не. Във Великобритания от Националната асоциация за грижи казват, че грижи се полагат за пациентите с COVID-19, "независимо на колко години са или колко са болни".

Германската Асоциация за помощ за възрастни и хора с увреждания казва, че всеки пациент със симптоми на коронавирус се преглежда от лекар и няма нито един пациент, който да не е получил необходимата грижа. В някои случаи цели старчески домове са преместени в болници. Много домове разполагат с кислород, ако възникне спешна потребност. 

От Датската асоциация на медицинските сестри споделят, че в момента всички пациенти, които се нуждаят от кислород, се изпращат в болница. Това може да бъде преразгледано, ако има недостиг на респираторни апарати, въпреки че възрастта не би повлияла при изготвяне на бъдещи насоки.

Повече пари и постоянни работни места

Премиерът на Швеция Стефан Льовен заяви наскоро пред Би Би Си, че на регионалните власти е възложено да се уверят, че предоставените здравни грижи "работят по най-добрия начин". Освен това са им предоставени допълнителни ресурси от държавата за покриване на разходите, свързани с COVID-19. Миналата седмица правителството обяви допълнителни 2,2 млрд. крони (около 190 млн.евро) за обучение на персонала в старческите домове с цел създаването на 10 000 постоянни работни места за помощник-медицински сестри и служители. 

Льовен каза, че моментът сега не е подходящ за разсъждения върху потенциалните провали, но национална комисия ще разгледа предприетите действия на местно, регионално и национално ниво веднага, след като "острата" фаза на кризата приключи.

Това е горчиво-сладкото послание към роднините на жертви на COVID-19 като Лили Седхи, която погреба баща си миналата седмица. "Каквото и да са предприели, не е проработило, защото ... много, много хора от неговия старчески дом са мъртви", казва тя. (Заглавието е на "Сега")