Проблемите в НЕК все повече започват да приличат на тези в националния отбор по футбол. Ръководството на БФС така и не може да разбере, че само със смяна на треньорите няма да стане, защото играчите са все на същото ниво, който и да е начело. В НЕК ситуацията е сходна - който и да е отгоре, проблемите си остават същите, защото няма реформа. А реформа няма, защото натискът - и ценови, и политически, и лобистки, явно е твърде голям.
Че Министерството на енергетиката има сериозен проблем с кадрите е ясно отдавна. Но това не бива да е оправдание за поредния бутафорен опит за реформа. Дългогодишният шеф на НЕК Петър Илиев бе уволнен през лятото въпреки опита на енергийния министър Теменужка Петкова да го спаси. Както повелява традицията, Илиев стана особено приказлив, след като напусна поста си. И призна за пороци на пазара на ток и борсови игри. "Не се защитава ликвидност на свободния пазар" и "Пазарът е оставен на самотек", бяха само част от закъснелите му констатации. Сега, четири месеца след уволнението на Илиев и връщането на Иван Йончев, очевидно нищо не се е променило в НЕК. Ето защо:
(Не)свободен пазар
Макар доскоро НЕК да доминираше на свободния пазар на ток и на практика да печелеше от високите цени, сега явно ситуацията е друга. През деветте месеца на годината компанията отчита ръст на продажбите за регулирания пазар и намаление на количествата на свободния. По-скромните продажби на борсата се дължат на няколко фактора - от една страна, намаление на водата в язовирите на компанията и ръст на потреблението на крайните снабдители на ток. Нещо повече - оказва се, че продадената електроенергия за регулирания пазар за деветте месеца бележи ръст със 7.8% в сравнение със същия период на миналата година (в момента е на ниво от над 10 млн. мегаватчаса).
Абсурдът е в това, че въпреки скорошните изказвания на енергийния министър за това как скоро всички ще излязат на свободния пазар, се наблюдава обратната тенденция. А това се признава и във финансовия отчет - продажбите на регулирания пазар се дължат на връщането на значителен брой малки фирми. Защо ли? Просто защото свободният пазар не работи, а цените продължават да са все така високи.
Приходите на НЕК от свободния пазар са в размер на 118.1 млн. лв., докато за деветте месеца на 2018 г. са били 193.3 млн. лв., което е намаление от 38.9%, или със 75.1 млн. лева. През деветте месеца на 2019 г. постигнатата средна цена на свободния пазар нараства с над 21% в сравнение със същия период на миналата година и достига 97 лв./МВтч, пише още в отчета на НЕК. Това все пак е доста по-малко в сравнение с цените от началото на годината, когато продажбите на ток в сегмента "ден напред" достигаха 140 лв. за мегаватчас.
НЕК продължава да е на загуба,
макар тя да се топи значително. Електрическата компания отчита отрицателен финансов резултат в размер на 16 млн. лв. В сравнение с деветте месеца на 2018 г. се отчита подобрение със 145.2 млн. лв. Но на какво се дължи това? НЕК го отдава на няколко фактора, като най-важният от тях вероятно е увеличаване на приходите от фонд "Сигурност". Тоест добрият резултат на НЕК не се дължи на реформа или промяна на работата в сектора, а на вид държавни дотации.
Фондът бе създаден именно с цел да държи електрическата компания "над водата". В него се събират по 5% от приходите на производителите на ток (частни и държавни). Част от събраните пари се прехвърлят към НЕК, за да се компенсират разходите на електрическата компания за покупката на зелен ток, електроенергия от когенерациите и американските тецове "Марица Изток" 1 и 3. Абсурдът при създаването на фонда бе, че НЕК трябва да плаща сама на себе си чрез собственото си предприятие "Язовири и каскади".
Зле на НЕК се отразяват и делата, заведени срещу електрическата компания. Интересно е, че те са поставени в графата "събития с необичаен характер".
Какво ще последва
Дружеството е изправено пред сериозни рискове предвид задълженията си, които доскоро минаваха четири милиарда лева. От друга страна, ресорното министерство подготвя нова енергийна реформа, без засега да е ясно до какво точно ще доведе тя.
Енергийният министър вече обяви, че се работи за това от 1 юли 2020 г. част от регулираната цена на тока за бита и малките предприятия да се формира на пазарен принцип. Това на практика е частично освобождаване на тока за домакинствата, което ще се случи по настояване на Брюксел.
Петкова не каза какво точно ще бъде отражението, но промени в цените на тока със сигурност ще има - най-малкото защото борсовите цени играят непрекъснато.
Изискването на ЕК за частично освобождаване на цените бе направено, за да може Брюксел да одобри исканата от България финансова подкрепа за въглищните централи до 2030 г.
"Пълната либерализация не е еднократен акт, ще продължи няколко години, но ще трябва да се даде ясна визия. Нормалният срок е от три до пет години и трябва да стане внимателно, обмислено и плавно, и всички рискове да се елиминират", коментира Теменужка Петкова. Същото бе казано от нея и преди 4-5 години, но досега нито тя, нито някой от нейните заместници е започнал или поне замислил да прави разяснителна кампания каква изгода имаме от смяната на доставчика на ток.
Затова и резултатите са такива - дори онези, които са дръзнали да търсят конкурентни цени, се връщат към регулираните тарифи. Например - от 1 юли 2017 г. до март 2018 г. около 30% от излезлите към онзи момент на свободния пазар бизнес клиенти само на едно от дружествата у нас - ЕВН, са се върнали обратно при защитените цени на тока. А с мъглата около либерализацията тази тенденция ще се затвърди. Каквото и да казва Теменужка Петкова.
