Джон Болтън и Доналд Тръмп се разминаваха по много теми, така че е обяснимо защо не успяха да напаснат обстоятелствата по уволнението на Болтън като съветник по националната сигурност на президента на САЩ.
Болтън обяви в Туитър, че в понеделник вечерта е предложил на президента оставката си. Тръмп му казал да я обсъдят на следващия ден. Следващият ден започна и Болтън отново бе на работа, като планираше брифинг за медиите в ранния следобед. Вместо това по обяд Тръмп обяви в Туитър, че е уволнил Болтън. Така на практика каза на съветника си - не може да подадеш оставка, защото аз те уволнявам.
Напускането на Болтън бе предопределено. Забележително е, че той издържа толкова дълго - над 550 дни, което вероятно се дължи на невероятните му бойни таланти. Тръмп го нае, след като гледа тв предаване с участието на дългогодишния републикански бюрократ и бивш посланик на САЩ в ООН при управлението на Джордж У. Буш. В тв изявата Тръмп оценил бойния характер на Болтън.
Проблемът бе, че
Тръмп нае Болтън заради стила му, но получи неговия характер
Тръмп иска да преговаря със Северна Корея, но не и Болтън. През юни, когато Тръмп се срещна с Ким Чен Ун, Болтън реши да отиде сам в Монголия. Болтън подкрепя смяна на режима в Иран, дори и с военна сила, ако се наложи. И Тръмп не харесва правителството в Техеран, но се съпротивлява на идеята за въоръжен конфликт. Във всяка гореща точка по света Тръмп и Болтън виждат нещата по различен начин и това прави неизбежен конфликта помежду им. Освен това се твърди, че Тръмп не харесва мустаците на Болтън, които са негова запазена марка.
Но ако се фокусираме върху конфликтите между Тръмп и Болтън, ще пропуснем основното. Проблемът не е в това, че Тръмп не е съгласен със съветника си по национална сигурност, а че той изобщо не иска да има такъв съветник. Целта на човека на този пост е да съветва президента по въпроси на националната сигурност и да координира усилията на широката бюрократична мрежа на националната сигурност, за да функционира нормално правителството. Но Тръмп не иска някой да му дава съвети и предпочита да държи подчинените си в напрежение и конфликти.
Болтън бе третият съветник по националната сигурност,
като всеки от заемалите този пост при Тръмп досега се отличава с различен стил, различен опит и биография. Първият - о.з. генерал Майкъл Флин, бе военен от кариерата, но в същото време бунтар, който искаше да ликвидира много от съществуващата система. Това стана ясно по-малко от месец след назначението му, когато Флин бе уволнен, след като "Вашингтон пост" разкри, че е излъгал вицепрезидента Майк Пенс за разговорите си с руски официални представители. Както се оказа, Флин е лъгал и агенти на ФБР - престъпление, за което впоследствие той се призна за виновен. (Само съвпадение е, че имаше съдебно заседание по делото срещу Флин в деня, когато Болтън бе уволнен.)
Тръмп нае ген. Хърбърт Макмастър на мястото на Флин. И той като Флин бе кариерен офицер, но приликите помежду им свършват дотук. Макмастър бе педантичен, внимателен и издигнал в култ реда - и по отношение на политиката, и по отношение на лоялността му към външни съюзи. Тръмп влезе в сблъсък с него и по двете направления и това сложи край на кариерата на Макмастър и в Белия дом, и в армията.
След него дойде Болтън. Ако Флин хвърляше бомби по системата, Болтън бе бомбаджията на системата, ветеран, който обича конфликти, независимо дали са вътрешни или международни. За разлика от Макмастър и Флин той познава добре работата на изпълнителната власт, което може би обяснява защо толкова дълго се задържа на поста. Но Болтън възприема правителството като инструмент за постигане на дългосрочните си цели, което доведе до напрежение с Тръмп и с държавния секретар Майк Помпео, който е по-лоялен към президента и по-малко обвързан с идеология.
Към края на мандата си Болтън изглеждаше извън играта и буквално, и метафорично
Болтън бе във Варшава, когато му се наложи да обяви с усмивка, че талибаните са поканени в края на август на мирни преговори в Кемп Дейвид. "Болтън бе начело на противниците на този процес и съюзниците на Помпео все повече се опитваха да изолират съветника по национална сигурност", писа "Ню Йорк таймс". Накрая Болтън загуби работата си, а Тръмп отмени конференцията.
Това е един от редките случаи, в които Тръмп се вслушва в съвет. Президентът рядко се интересува от фактите или анализите на проблеми, пред които се изправя. Той предпочита да вярва на вътрешното си чувство и неведнъж е казвал, че знае повече по различни въпроси от дипломатите и генералите, които му докладват. Той не проявява никакъв интерес към политическия процес и често взема решенията си като хрумване. Никой не би успял като негов съветник по националната сигурност, защото този пост е несъвместим с подхода на Тръмп към президентството.
Можем да направим сравнение с пиар отдела на Белия дом, където вратите често се отварят и затварят. И там Тръмп предпочита да наема хора, които е харесал, като е наблюдавал работата им отстрани, а след като поработи малко с тях, установява, че може сам да се справи по-добре от тях. Тук обаче има две основни разлики. Първо, Тръмп може би наистина е по-добър в отправянето на послания в сравнение с подчинените си, но със сигурност не знае повече за националната сигурност от съветниците си. И второ - ако резултатът от слабата работа на пиарите може да навреди само на имиджа на президента, то неработещата система за национална сигурност застрашава цялата страна.
Тръмп обеща другата седмица да назначи нов съветник по националната сигурност. Ще видим. Но ето един съвет към онзи, който ще приеме поста - не теглете дългосрочен кредит срещу тази заплата.
