Правителството управлява едва от месец, така че първо ще отбележим похвалните неща в поведението на институциите около започналата пета ковид вълна. Кабинетът сформира пандемичен комитет – това повишава легитимността на взиманите решения. Добре е и че се отчитат особеностите на новия щам – бързо разпространение, по-редки и кратки хоспитализации. Премиерът Петков предпочита да изглежда диалогичен и отваря отново разговорите с противниците на мерките и ваксинацията. Какъв краен резултат цели, не е ясно. Пандемията не започна с първия ден на кабинета на Петков, а преди 3 години. Наивно е да очаква, че антиваксърите ще паднат на тепиха, изтощени от пренията.
Но за новия оперативен план на правителството за справяне с пандемията трудно могат да се посочат положителни неща. Кабинетът побърза да приеме своя версия на план, отменяйки тази на служебния кабинет, но документът е пълен с неясноти и на моменти е обидно оскъден откъм информация и данни. Явно е, че авторите му са бързали. По-лошото е, че няма никаква гаранция, че хартиеният хаос няма да се претвори и на практика. Какво предлага като подход новото правителство и защо то не е убедително?
Нови индикатори за налагане на мерки или липса на такива?
Премиерът обяви, че след анализ учените са преценили, че индикаторът за налагане на мерки при Омикрон варианта не трябва да е нивото на заболеваемост, защото вирусът се разпространява бързо, но се кара по-леко. Според този анализ най-подходящо е да се ползва показателят заетост на интензивните легла.
Планът е посветил на новия индикатор точно две изречения. “Водещият индикатор за преминаване от един към друг етап на противоепидемични мерки е натовареността на системата на здравеопазване, измерена чрез броя на наличните интензивни легла, като преминаването е съответно при нива 50, >60, >70 и >80%. Стремежът е, че чрез междуведомствена координация ще дадем на обществото предвидимост в прилагането на мерките“, пише там.
Документът не представя абсолютно никаква информация – дори обща, за броя на интензивните легла и разпределението им по области и конкретни болници, каквито данни в голяма пълнота имаше в плана на Кацаров, сега отменен. А от думите на новия здравен министър Асена Сербезова дори се разбра, че този уж точен показател е разтеглив. Сербезова обясни, че интензивните легла за ковид са 916, а с допълнително преобразуване могат да достигнат 1268. Не е ясно по какъв начин ще влияе заетостта на останалите легла за ковид и какво помага наличието на незаети интензивни легла, ако останалите са изчерпани.
Невъзможен праг за налагане на мерки
Ако броят интензивни легла е 1268, въпросът за прага от 80% за преминаване към най-ограничителния 4-ти етап на мерките става много интересен. Това означава най-ограничителните мерки да се обявят при надхвърляне на заетост от 1014 интензивни легла. В критичен коментар на новите показатели бившият здравен министър Илко Семерджиев изтъква, че такива нива на заетост на интензивните легла не е имало никога. „Максималната заетост при кабинета Борисов е 880 интензивни легла, 813 при служебното правителство. Висок е и прагът от 70% за преминаване към 3-ти етап на мерките – 887 заети интензивни легла. Това означава да не се прилагат никакви мерки и никога да не се мине към най-ограничителен режим, което обаче не спестява смъртността“, коментира Семерджиев.
В добавка към това в плана и в обясненията на премиер и министър се споменават безадресно и други показатели, които щели да се отчитат за налагането на мерки. За това говори и формулировката „водещ индикатор“, използвана по адрес на интензивните легла. Ясно е какви евентуално биха могли да бъдат останалите индикатори, но непосочването им е обидно за аудиторията и удобно за властта. Правителството правилно обяснява, че в предходните планове праговете така или иначе не са били спазвани, но това не е оправдание да наложи пълно информационно затъмнение за тях.
Самите мерки са много облекчени, като на първи и втори етап на риск такива наистина почти няма. Мерките за ограничаване на различни домашни събирания изцяло са отпаднали. Чак на трети етап се предвиждат по-сериозни ограничения като ротация за учениците и намаляване на капацитета на обекти със значение за общественото здраве на 50%. Преди ограничаването на капацитета ставаше на второ ниво на заболеваемост, при ползване на 30% от капацитета. В новите мерки няма конкретни текстове за ограничаване и на провеждането на спортни и конгресни събития.
Клъстери за мерки или просто карта с твърде обща информация
Най-голям хаос породи изказването на премиера Кирил Петков, че заради изкривявания в броя на интензивните легла – едни региони разполагат с повече, други – с по-малко, и за да е по-гъвкава политиката, областите ще бъдат обединени в 6 клъстера. „България е разделена на шест клъстера от области и мерките, които ще засягат тези клъстери, ще бъдат функция на сбора на интензивните легла в тях“, обясни Петков. „Подходихме практично по области и там, където има области с малко интензивни легла, да се вливат в области с повече и така намалява рискът за затваряне на области с по-малко интензивни легла“, опита се да обясни премиерът. Отделно от това за повече яснота на картината щяло да се представя ежедневна карта на заетост на интензивните легла по клъстери.
Тези изказвания бяха еднозначно разтълкувани от медиите като намерение за налагане на мерки на ниво клъстери. Това би означавало промяна на цялата организация на работа на РЗИ-та, областни управители, кметове и болници и огромен брой въпросителни. И тук се оказа, че планът като по-подробен документ не дава никаква яснота. Нещо повече - клъстерите изобщо не фигурират в него. При уточняващи въпроси се разбра, че мерките няма да се налагат на ниво клъстери, а както досега – на национално и на регионално ниво.
Не е много ясно и какво помага на хората новата карта за заетост на интензивните легла по клъстери, публикувана на сайта на МС. Тя дава информация за настоящо ниво на заетост на интензивни легла и прогноза след 5 дни. След като мерките няма да се взимат на ниво клъстер, информацията не е кой знае колко полезна за хората от съответната община и област.
Новият ковид план е прекалено общ и що се отнася до училищата
Освен това е и доста объркващ - от една страна, затварянето на учебните заведения вече ще зависи от процента заети интензивни легла в даден район, но, от друга, черно на бяло пише, че мерки спрямо училищата ще се въвеждат на "общинско/областно или на национално ниво, в зависимост от степента на разпространение на COVID-19 и равномерността на неговия териториален обхват". Липсва яснота кой точно ще затваря училищата в даден град, ако бъде преминат 80-процентният праг на заети легла за интензивно лечение. Директори и учители още не са съвсем сигурни от кого трябва да чакат нужната заповед - от РЗИ, от МЗ или от МОН? "МОН не затваря училища. Трябва да има заповед от РЗИ", уточняват от просветното министерство.
Подходът, основан на възможностите за интензивно лечение, а не на броя на случаите, отлага до последно затварянето изцяло на училищата. По старите правила София трябваше вече да бъде затворена. Когато се завишават праговете обаче, е важно да се предприемат и стъпки за осигуряване на колкото се може по-безопасна училищна среда. В случая с тази задача са натоварени щадящите тестове за учениците, но как ще я изпълнят, ако са само веднъж в седмицата. А двукратно тестване на всеки 5 дни не се очертва заради сложната логистика около поръчването и доставката на тестовете.
Въпросът за предвидимостта на мерките е особено важен за родителите, които трябва да планират кой и как ще гледа децата им по време на дистанционното обучение. Уви, в това отношение отново ще се чудим до последно. Просто защото информацията за заетите интензивни легла се предоставя твърде обобщено.
Похвално е, че МОН не отстъпва от щаденето на най-малките ученици от 1-ви до 4-ти клас, както и тези със специални образователни потребности, които могат да останат в клас дори и в най-критичните периоди на пандемията при определени условия. Гъвкавост дава и разпоредбата, според която, ако в областта има достатъчно свободни болнични легла за специализирано лечение на децата от определена община, в която заболеваемостта е 2 пъти по-ниска от средната за областта, училищата от тази община могат да продължат да учат присъствено или към ротационно обучение да преминат само част от класовете от 5-и до 12-и клас.
Акцентът върху диференцирания подход, т.е. всяко училище да може да поиска разрешение от просветния министър за превключване към дистанционно обучение за седмица в случай на висок брой заболели ученици или учители (независимо колко са заетите легла), също се оценява положително от учители и родители. Синдикатите обаче настояват процедурата да се изчисти максимално, за да могат отговорите от МОН да идват възможно най-бързо. Освен това свободата се оказва и нож с две остриета - малко са директорите, готови да понесат на плещите си внезапно дадената им автономия. На доста места те се оплакват от натиск от родители, нежелаещи обучение от разстояние. Затова и предпочитат да имат конкретен, зададен от МОН, процент заболели и отсъстващи ученици и учители, при който да могат да затворят временно врати, без угрозата да бъдат "линчувани". "Негласното условие от 20% отсъстващи учители за искане за преминаване към дистанционни уроци е неадекватно за някои малки училища, които не могат да обезпечат нормален учебен процес дори при 5% липсващи педагози", казват синдикатите.
Суетата да се пишат нови планове
На фона на всички тези проблеми възниква въпросът имаше ли нужда да се пише нов план за справяне с пандемията и защо не се ползва като база свършеното дотук? Сравнението между двата плана – на новото правителство и на служебния кабинет, показва, че огромни пасажи са копирани от стария в новия план. Това е разбираемо – организацията на работа не може да се изменя след всеки нов кабинет, а на администрацията сигурно й е омръзнало да пише едно и също, представяйки го за ново.
На този фон много по-чисто решение щеше да е да се запази основната структура на стария план, особено аналитичната част, която дава много по-голяма представа за всички отделни елементи на политиката по управление на пандемията, и да се поправят само онези неща, които новото правителство смята за важни. Уви, кабинетът предпочете да се държи, сякаш пандемията започва с него. Резултатът не е убедителен. Да се надяваме, че системата е научила достатъчно през изминалите 2 години и ще се справи и с недомислените неща в новия подход.
