Тия дни е интересно не само в епицентъра на българската политика, но и в периферията й. Стари муцуни шават в нея и се мъчат да внушат, че с тях стартира презареждане.
Изпадналата от Народното събрание Мая Манолова обяви, че се готви нов ляв политически проект. Не се знае една ли ще е новата партия, много ли, Манолова ли ще бъде лидер... Но е видно, че бившият омбудсман има
амбиции да сърфира върху лявото
Токът скача, повлича цените, хората мизерстват, а старата лява партия – БСП, ще се доизхаби в управлението – ето я нишата за новия субект, твърдят анализатори. И очевидно вдъхновяват Манолова. Вдясно (градското дясно) нова партия няма, не останаха и избиратели, но пък са налице нови мандати. Христо Иванов бе преизбран за лидер на „Да, България“, скоро същото ще се случи с Атанас Атанасов в ДСБ. С тях коалицията им “Демократична България“ (ДБ), която хем е в управлението, хем говори за предсрочни избори, се надява “да довърши започнатото“, тоест да реализира правосъдната реформа. И ръководството на СДС се кани нещо да довършва, без да се знае точно какво – председателят Румен Христов не смята да сдава поста, макар доста седесари да искат оставката му поради безпредметното вече присъдружие на ГЕРБ.
Ако щете вярвайте, "презареждане" тече и в най-дълбокото блато на българския национализъм – новият конфликт Русия – НАТО мотивира “Атака“да засили близостта си с русофилската партия на Николай Малинов. В челото на това сътрудничество, разбира се, сега и навеки е Волен Сидеров. Нищо, че той и партията му вече събират по половин процент подкрепа.
Корнелия Нинова не е в периферията, а баш в центъра на събитията. Но и тя спада към лидерите, които въпреки грандиозните си изборни провали не ще да си ходи. Много се писа през последните седмици за
“оставката“ като акт на “оставам“
Писа се и за “оставането“ въобще. Ясни са лъжата, фалшивата поза, другите чупки и стойки от този масов процес. И все пак има още неща, които трябва да се кажат в чисто политически план:
Поскъпването на тока и общата инфлация безспорно затрудняват изключително много живота на българина. За огромно съжаление това ще е темата на темите в близката поне една година. Само че енергията поскъпва не само у нас, причините са икономически и политически в световен мащаб. Никакви Маи, Корнелии или който и да е друг може да повлияе съществено. Мерките може да са единствено палиативни. В този смисъл всеки български политик, който тръгва да посреща “новите социални предизвикателства“, би паразитирал върху един световен проблем.
Освен това специално Манолова трудно може да влезе в образа на автентичен ляв политик. Точно обратното. Политическата й кариера след напускането на БСП се промъкна по пътечката “няма ляво, няма дясно“, привличайки дясна формация като “България на гражданите“ и десни хора като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и др. С “няма ляво, няма дясно“ Манолова се опита най-напред да формира общо фронт срещу Йорданка Фандъкова в столичните кметски избори. А после да се легитимира като един от лидерите на протеста срещу ГЕРБ. Няма лошо в това, но е безспорно ясно, че “новият ляв проект“ просто е поредната конюнктурна политическа дреха на Манолова.
Освен това е спорно доколко
“лявото и социалното“ въобще имат вече електорална база у нас
Последните големи социални протести у нас – тия през 2013 г. - направиха така, че... първа на предсрочните избори стана дясната ГЕРБ.
Доста спорни неща има и около Атанас Атанасов и Христо Иванов. Някога генералът бе възприеман за едно от оръжията на управленското мракобесие (управлението на ОДС). Истински чудно е как все някак в наши дни той успя
да се позиционира като алтернатива на мракобесието
Колкото до Христо Иванов, той има точно толкова изборни провали, колкото и успехи – фиаско на вота през 2017 г., когато развали коалицията с ДСБ малко преди датата на изборите, и спечелени едва 6.3% подкрепа за ДБ през ноември 2021 г., след като коалицията се представи успешно на първите два вота през годината (тук Иванов бе в качеството на съпредседател). По-важното е, че ДБ бе маргинализирана от Кирил Петков и “Продължаваме промяната“ (ПП) в политическия коловоз, който модернизира България. Реформите вече зависят много повече от ПП, отколкото от ДБ –
ПП е локомотивът, ДБ е един от многото вагони
Така “градската десница“ бе лишена от основата си - на партията, която променя страната. И макар несъмнено да предстоят трудни времена за ПП, нещата вече са променени завинаги – загубеният електорат няма да се върне при ДБ. Принос за това е и комичната безалтернативност (“Не ме пускат да си ходя“), с която бе преизбран Иванов. С други думи, няма абсолютно никаква политическа причина лидерите на “Да, България“ и ДСБ да останат същите.
“Атака“ няма нужда да бъде коментирана обстойно. Национализмът в близко бъдеще ще се опира на антиковид вълната, което бе прозряно не от Сидеров, а Костадин Костадинов. Колкото до СДС, на тази партия скоро дори медиите няма да обръщат внимание, понеже няма никаква обществена потребност от нея. Интрига е единствено тя сама ли ще пропада. Или със същата скорост ще се сгромолясва и ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. Той, знае се, от оставки не се отказва, защото никога не ги подава. Чака да бъде канонизиран от активистите на ГЕРБ.
Казано обобщено, всички тези хора ще продължат да бъдат част от политическия живот не защото избирателите, процесите и идеите имат нужда от тях. А защото, очевидно, те самите имат нужда от политиката. А това пък кореспондира с най-съкровените личностни стремежи на българските политици -
в политиката те виждат бизнес, занаят, прехрана
И се страхуват да я изоставят, тъй както редовият човек се притеснява за хляба си. Дори и обстоятелствата да ги принудят да се разделят с пост и служба, посвещават останалото време на борба да се върнат. От всичко това може да се направи извод в какво точно е превърната политиката ни.
Много трудно човек може да се сети наистина за политически лидер, който след провал спокойно и нормално да е напуснал политиката. През последното десетилетие при парламентарните формации двама се оттеглиха без претенция за завръщане. Единият е Божидар Лукарски, който обаче сдаде след люти скандали в СДС през 2018 г. Другият е Константин Проданов, който пак тогава напусна председателския пост в АБВ и политиката въобще, след като партията не влезе в новия парламент. Младият Проданов бе единственият, който показа, че може да живее без политиката. Забележителното е, че след него АБВ
потърси ново начало с... Румен Петков
Това е положението. Каквото и както да приказват гореизброените герои, каквито и псалми да пеят правоверните им агитки, иде реч за най-обикновено превръщане на политиката в прехрана. Големи лидери изглеждат отвън, а вътре в душичките им – най-простовата първичност.
