Искрено се забавлявам от възторженото кукуригане как за няколко месеца, благодарение на насилственото изключване на големи части от световното стопанство (lockdown), светът направил гигантски скок към „домашния офис“. Милиони заетите с работа пред компютрите, от всички сфери и отрасли, се били сврели, изолирали се вкъщи и си работели потресаващо ефективно. Това било истински прекрасно, удивително и супер свежо, куул! Най-прогресивните фирми вече обмисляли как
да напуснем офиса завинаги,
най-хитрите освободили по-голяма част от офисните площи, изхвърлили бюрата и превърнали работните места в зали за срещи, където понякога да се събират работните групи, ако случайно не могат да решат някой въпрос по чатовете или с видеоконферентна връзка. Не само докато икономиката е в изкуствена кома, ами завинаги персоналът ще се закотви на домашните си работни места. Чиновници и началници, но и програмисти, инженери, консултанти, анализатори, продавачи, дизайнери и мислители. Дори един хирург качил клипче как оперира хемороиди, като командва медицински робот от плота в кухнята. Близо е денят, когато шофьори, пилоти и ватмани ще карат транспортни средства с мишката, опружени на дивана в хола – доколкото изобщо има нужда от тези професии в бъдеще. Разбира се, че
идеята за дистанционна работа въодушевява
не само ординерната офисна фауна, която пърха от радост, че ще вижда киселата физиономия на шефа колкото може по-рядко и от възможно най-голямо разстояние. Истински умни хора са възхитени от чуството за свобода и мобилност, която им дава модерният свят. Офис без хартия технически е възможен, какво пречи да се качи информацията в цифрови облаци, софтуерът на преносими компютри и да работим отвсякъде. Интернетът на нещата (IoT) и мрежите 5G съвсем скоро ще направят всичко – от шевна машина до супертанкер, - управляемо от всяка точка на света. Какъв смисъл да ходим някъде на работа, ако можем да работим където ни хрумне? Изтръпвам като помисля какви
тежки поразии могат да настъпят
за наивното общество, което днес се радва на илюзиите, които му пробутват. Проблемът не е само в огромните технически рискове. Смешни пари струва заглушаващо устройство, което блокира безжичната комуникация на цял квартал. Колко са сигурни данните в облаците, също е сериозен въпрос. Но най-голямата опасност е самата изолация. С дребни изключения всеки бизнес, всяка работа не се върши от човек, а от колектив. Общият, сработен, натрупал колективен опит и корпоративна култура екип се разбива. За да развие и запази ценните си качества, екипът трябва да работи физически заедно, отблизо, лично. Да се разбира без думи, да обменя терабайти с поглед или жест. И най-важното, особено в нашия занаят, древната професия на банкерите: доверието. Гради се с години, с много скъпи грешки и провали. Изпарява се за дни, че и по-бързо. Трябва отблизо да познаваш колегата, за да му имаш вяра, иначе слагаш предпазните тенекии и капаци, спазваш 10000 страници норми и стандарти, така сделка, която се договаря за 2 минути, може да отнеме и месеци. Работещ от дистанция, колкото и по себе си да е способен,
човекът деградира до мийтуер
(meatware), мръвката пред хардуера, захранваща софтуера с нова информация (старата е съхранена някъде). Работата отдалече винаги си остава виртуална, дистанцирана, строго формална и затова безлична. (Мийтуерът знае, че всичко се записва, а Големият Брат ни гледа). Да се рискува не бива, лесно ще се установи авторът на идеята, довела до провал или сериозна загуба – не е като да говорят неколцина и после никой от тях да не може нито да се сети, още по-малко да докаже, чия е „тъпата идея“. Мийтуерът развива егоизъм, а и по-сериозна психосоматика. Става безотговорен, няма чуства (освен злобни) към работодателя, към колегите си, често и към работата. Психолозите и психиатрите тепърва има да описват социално изолирания, дистанционно зает индивид. Но защо бизнес консултантите и модерните „мениджъри“ са опиянени от домашния офис и дистанционната заетост веднага разбираме: представят
лакомията като иновация.
Фирмите плащат луди пари за наем и издръжка на офиси. Надпреварват се по „престижна локация“ и показен шик. Като се остави офисното стадо да работи по домовете, се спестяват огромни разходи. Няма никакво значение, че в днешните домове на огромната част от това стадо няма работни места, годни за цял ден труд, а и пространство няма, най-често мръвката е сгърчена в някой мрачен ъгъл. В домашния офис човекът е нещо като бройлер, напъхан в тясна клетка, за да се пести всеки разход и да се губи минимум енергия и телесна маса в непродуктивни движения. Тази сметка е лесна, но глупава и късогледа. Скоро ще се разбере, че така не може да се работи. Колкото повече са дистанционно заетите, колкото по-дълго време са изолирани един от друг, толкова ще нараства хаосът във фирмата, ще изтича ценна информация (не че някой ще „пробие“ криптозащитите, а защото ще е достъпна през всички домашни офиси, там охрана няма и никой не контролира кой има достъп до нея). Грешките, злоупотребите и измамите ще се увеличат, процесите и решенията ще се забавят. Всичко това вече се вижда, но не се чува.
