Инфраструктурата е всичко, което не забелязваме, докато не се повреди. Това отколешно определение се отнася до всеки вид инфраструктура - малка, голяма, видима, невидима, мостове и гаражни врати, електросистеми и рутери за wi-fi. Инфраструктурата е всичко, което приемаме за даденост. И осъзнаваме това едва когато нещо в нея се повреди.
Напоследък доста неща се повреждат
В два инцидента в два поредни дни стотици хора пострадаха или загубиха живота си - рухна виадукт в Генуа, а във Виго, Испания, пропадна дървен понтон по време на музикален фестивал. Последствията са ужасяващи. В Генуа автомобили паднаха от десетки метри върху къщи и жп линия, а във Виго хора пропадаха в морето един върху друг.
Все още се изясняват причините за двата инцидента - властите говорят за структурни проблеми в испанския случай и за проблеми с конструкцията на италианския мост. Тези фактори предизвикват тревоги за влошаване състоянието на инфраструктурата като цяло заради лоша поддръжка, свързана обикновено с липса на пари. Това е добре познато обяснение навсякъде по света. В началото на ХХ век бяха създадени много структури, способни да издържат на големи натоварвания. Но с развитието на инженерната наука се увеличи и търсенето на нови конструкции, които да са едновременно сигурни и
да се изграждат бързо и икономично
Скоро ще започнем да берем плодовете и на тези компромиси. През 2007 г. магистрален мост рухна в Минеаполис и тогава стотици хора бяха засегнати - загинали и пострадали. Но дори и след десетилетие застаряващата инфраструктура в САЩ си е все такава и предизвиква повече политическо говорене, вместо програми за обновяване.
Възрастта и износването не са единствената причина за разрухата в инфраструктурата. Част от шосе 85 в Атланта рухна през 2017 г. след пожар, предизвикан под него от бездомник. По-рано тази година пешеходен мост в Международния университет на Флорида в Маями падна и погуби 6-има души. Мостът бе съвсем нов, така че падането му се оказа провал на инженерите, а не на поддръжката.
Не само мостове и пътища пропадат
Марк Зукърбърг провъзгласи "Фейсбук" за вид социална инфраструктура, но и тя сега сякаш е в разпад. На конференцията за компютърна сигурност Дефкон тези дни хакери показаха как проникват в машините за гласуване, използвани в 18 US щата. Има доказателства, че Русия е хакнала американската електросистема, ядрената и търговската инфраструктура. Миналата година личните данни и номерата на социалните осигуровки на 143 млн. американци бяха задигнати от сървърите на кредитната агенция Equifax.
Когато подобни инциденти са толкова чести и в толкова много различни сфери, се променя смисълът на инфраструктурата. Тя вече не е невидима и нещо, което приемаме за даденост. Превръща се в нещо, което може да работи, но може и да не работи. Не задължително вещаещо бедствие, защото повечето мостове не падат все пак, но нещо рисково. Нещо, на което не може да се има пълно доверие.
Същото усещане за несигурност и уязвимост, които днес свързваме с образованието, здравеопазването, заетостта и всички други сфери на съвременния живот, вече се отнася и до базовите структури, в които функционира този живот. Немалко хора биха казали, че
несигурността е средство за обществен контрол
Смешно е да се подиграваме с неизпълненото обещание на президента Доналд Тръмп за "седмица на инфраструктурата" (предизвикало шеги обещание на Тръмп да обяви план за възстановяване на инфраструктурата в "седмица на инфраструктурата" в началото на годината - бел.ред.), когато за ремонта на мостовете в САЩ се смята, че ще са нужни 123 млрд. долара. Но забавянето на решенията за инфраструктурните проблеми предизвиква объркване и страх, които на свой ред пораждат горчивина и обвинения. В случая с пешеходния мост в Маями мнозина насочиха обвиненията си към това, че изцяло женски инженерен екип е бил нает от компанията, на която е възложено строителството, а тя е притежавана от американци от кубински произход. Във Флинт, Мичиган, общински служител обвини афроамериканците, "които не си плащат сметките", за водната криза в града.
Иронията на инфраструктурната несигурност е, че превръща в психически феномен големи и сложни обекти от материалния свят. Мостът е мост и неговата пригодност може да се проектира и оцени. Но идеята за мост е просто един призрак. Тя може да запълни всяка празнина в съзнанието и да подклажда каквато и теория да роди ума ни. Това може да се окаже най-тежкият проблем на инфраструктурата - не толкова рухването на някой мост, а сгромолясването на общата основа на действие на обществото.
