Вече няма никакво съмнение, че държавната администрация се провали в опита да осигури навременна и адекватна помощ на фирми и граждани в пандемията. Ако в началото на извънредното положение грешките и неработещите процедури можеха да се оправдават с безпрецедентната ситуация и общия ступор, почти година по-късно това алиби е изчерпано. Виждат се провали на всички нива – от дизайна на схемите за подкрепа, които редовно остават неусвоени, през бумащината, до недомислени ключови въпроси около самото изплащане на помощите.
Вторият локдаун след октомври и подновените и нови схеми за подкрепа извадиха на светло още недомислици. Много от тях имат един общ знаменател – финансирането при повечето мерки е през оперативните програми. Така уж спешните помощи, много от които насочени към малки фирми и обикновени граждани, се затормозяват от правила, направени за многомилионни проекти. Правителството можеше да си спести това, ако поне част от мерките бяха поети от националния бюджет. Такива решения ще се обсъждат едва сега – след дъжд качулка.
Друг общ знаменател е стремежът на правителството да преследва безмилостно и последната стотинка икономия, когато става дума за директно подпомагане на гражданите. С непоклатимото убеждение, че у хората има вроден стремеж да се преметне властта, кабинетът залага условия и срокове, които само изнервят още повече хиляди семейства, оставени без доходи в последните месеци. Някои от тези грешки се признават с половин уста, но за поправянето им и дума не се отваря - напротив, месец след месец те се мултиплицират, а лъжите се повтарят с убеждението, че най-накрая ще станат истина.
Как да получим 90 стотинки подкрепа
Отчаянието на правителството около изпълнението на схемите за подкрепа на бизнеса пролича в екзотичното решение на Националната агенция по приходите (НАП) да се превъплъти в разходна институция, за да раздаде по-експедитивно парите по новата схема за подкрепа за оборотен капитал под шапката на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (156 000 000 лв.). По схемата могат да кандидатстват фирми, затворени по силата на ограничителните мерки, от октомври до края на януари, като подкрепата е 20 или 10% от оборота (по-ниският праг е за затворени обекти в моловете).
Изборът на НАП не е случаен, защото институцията е с относително добре развити електронни услуги и цялото кандидатстване бе през функционалности, които така или иначе се ползват. Приходната агенция има и капацитет да направи максимално бързо проверки, доколкото схемата е за подкрепа на оборота. В НАП се гордеят, че над 30% от кандидатствалите фирми са получили помощта в 7-дневен срок от крайната дата за кандидатстване, което наистина е нечувано бързо. Това обаче не заличава недъзите на програмата.
Благоевградската фирма „Стелван 2018“ например получи по тази мярка числом и словом 90 стотинки. Смешната сума се оказа плод на грешка на адвоката, подавал документите, който неправилно е попълнил данните за оборота и вместо 4500 лв. е заявил оборот от 4,5 лв. Така помощта, която фирмата следва да получи, се оказва 90 стотинки вместо 900 лв. Фирмата обаче не може да поправи грешката. При оперативните програми е изрично забранено да се правят корекции в бюджета на проекта след извършено плащане, коментираха от НАП. А това вероятно не е единствената фирма с грешки в документите, при които плащането е минало-заминало и е в ущърб на съответната компания. Както „Сега“ писа, в списъка с изплатена помощ по схемата имаше и други фирми с получени съмнително ниски помощи под 100 лв.
Теоретично проста схема с купища бумаги
От НАП се кълнат, че документацията по схемата за подкрепа чрез оборотен капитал е максимално опростена, така че с документите да могат да се справят и счетоводителите, без необходимост от консултантска помощ. Данните, които следва да се посочат, са минимални като количество, уверяват от НАП. Проблемът е, че и 9 лв. да получи една фирма, то това се води усвояване на еврофондове с проект. Този "проект" върви с всички обичайни изисквания - трябва да има отчетност и одитни следи, трябва да се представят фактури и пр.
В някои случаи фирмите ще трябва да обявят процедури за избор на изпълнител при надхвърляне на минималните разходни прагове по Закона за управление на средствата от ЕС. Задължително изискване е и публичността - хиляди фирми трябва да разпечатат малки плакатчета, в които е указано какви пари са получили. Такива плакати вече се появиха из входните врати в големите градове. При приключване на дейностите "проектите" се водят със срок на изпълнение 3 месеца. Въпреки че касаят прилагане на стари разходи, получателите на помощта трябва да пратят текстови файл с кратък отчет на "проекта".
За хора, които не са работили с европейски програми, всичко това звучи сложно. Показателен е и големият процент от грешно подадени заявления при групата от фирми, които имат право на 10% подкрепа от оборота - търговски обекти на територията на молове. В условията за кандидатстване не е уточнено на ясен и разбираем език, че право да кандидатстват имат само затворените магазини в моловете, макар че документът препраща на няколко места към заповедите на здравния министър, с които бяха затворени именно тези обекти. Така много фирми са подали неправилно документи. По неокончателни данни недопустимите заявления са около 40%. При проверка на място в тези обекти се е оказало, че има и дружества, които са знаели, че нямат право, но са решили да пробват да се промушат между капките.
Запор на помощ заради затруднения
Правителството направи някакъв нескопосан опит да отчете факта, че хората, които ще получат помощи, са в затруднено положение и може да имат неуредени публични задължения. През септември бе изменено постановлението, което задължава всички разпоредители с бюджет да информират НАП и митниците, ако плащат суми по договори над 30 000 лв. Правителството реши, че всичко това няма да важи за суми, изплащани от еврофондовете по мерките за справяне с пандемията. Тази промяна обаче не бе последвана от изрична законова забрана сумите да се насочват за принудително изпълнение, ако има наложени запори. Част от получателите на подкрепата за оборот са именно в тази хипотеза.
От НАП изтъкват, че фирмите с нови публични задължения, натрупани покрай пандемията, не са изключени от програмата, а участието е недопустимо само за тези със стари задължения отпреди януари 2020 г., които не са разсрочени или обезпечени. Дори и да са допустими обаче, някои от компаниите имат наложени запори върху сметките си и част от помощта трябва да се насочи към покриване на задълженията. Фирмите все пак взимат част от помощта, защото данъчните имат право да разрешат неотложни плащания за разходи, свързани с основната дейност на фирмата, включително заплати. С пари от еврофоновете обаче не могат да се плащат забавени данъци - този разход е недопустим. Така се оказва, че фирмата не може да изпълни доброволно задължението си, въпреки че е получила помощ и разполага с парите, които й се прибират за принудително плащане на същото задължение.
Едва тези дни бе решен и аналогичният проблем със запорирането на компенсации за принудителен престой, които до края на м.г. бяха 24 лв. на ден. Това стана едва след като омбудсманът Диана Ковачева би тревога, че получава сигнали от хора, останали без подкрепа, тъй като компенсациите са отишли директно при частните съдебни изпълнители. От изключенията обаче не беше извадена премията за работа на първа линия от 1000 лв., тъй като тя се води трудов доход.
Здравните вноски за локдауна - няма да платим
От 2-3 седмици социалният министър Деница Сачева подвежда хората в принудителен неплатен отпуск, че плащането на здравните вноски за този период е тяхно задължение. Броени седмици преди изборите това е скандално посягане на осигурителни права. Казусът очевидно бе проспан при изготвянето на антикризисния закон, а сега ГЕРБ отказва да поправи този свой пропуск. Вместо това управляващите първо почти открито призоваха хората да не си плащат дължимите здравни вноски, след което ги посъветваха да платят с парите, които получават от държавата. Накратко казано - ние ви плащаме, а вие ни върнете парите.
Законът за здравното осигуряване обаче е категоричен, че тези вноски не са задължение на служителя - служителят плаща само когато е в неплатен отпуск по свое желание. Ако неплатеният отпуск е поради престой и производствена необходимост, здравната вноска е изцяло за сметка на работодателя. В момента имаме трета хипотеза - престоят е разпореден от държавен орган и за него нямат вина нито работникът, нито шефът му. Тази хипотеза трябваше да бъде регламентирана още миналата пролет в закона, а цената й не е висока - в такива случаи се плаща 26 лв. минимална вноска на месец. Тази цена обаче не е сред приоритетите, по които иначе съвсем безкритично премиерът обича да хвърля пари.
България отдавна има проблем с огромния дял на хората без здравно осигуряване - той се увеличава и без помощта на правителството. Миналата година хората без здравни осигуровки са се увеличили с над 30% и вече са почти 700 000, без да броим идващите от чужбина. Очевидно тази огромна група без осигурителни права не притеснява управляващите.
Бавно, по-бавно, най-бавно - "Запази ме"
Стотици милиони левове трябваше да бъдат раздадени на стотици хиляди засегнати от локдауна за три седмици, ако се вярва на премиерските обещания. Три месеца по-късно подпомогнатите по основната мярка, насочена към хората - "Запази ме", са 43 000, а изплатената сума едва надхвърля 20 млн. лв. От самото начало мярката е съпътствана с бюрократични проблеми и забавяния, за които - естествено - виновни са хората, че допускат грешки. Описвахме няколко пъти недомислиците по тази програма - дългите срокове за подаване и обработка на документите, неизчерпателния кръг от допустими за подпомагане дейности и т.н. Социалният министър също направи рядко признание, че не е трябвало да искат хиляди банкови сметки от хората и да се пишат хиляди платежни нареждания.
Всичко това в следващия етап от мярката, започващ всеки момент, може да се стори песен. Причината е, че поука от допуснатите дотук грешки не е взета и дизайнът на мярката става още по-сложен. От този месец (когато се кандидатства за януари) получаваната подкрепа не е твърда сума - 24 лв., а 75% от осигурителния доход на човека. Това е отлична новина за хората, защото на практика ще получават пълен доход за кризата. Големият въпрос е кога ще стане това. Обработката на документите и проверката на подадената в тях информация се прави от Агенцията по заетостта, а тя за пръв път ще борави с данни за осигурителния доход. Предстои да видим колко бързо ще се обработват документите. Агенцията и министерството очевидно не бързат - от 10 февруари във Фейсбук стои обещанието "съвсем скоро АЗ да предостави на работодателите допълнителна информация чрез лесни примери и стъпки, за да се избегне от самото начало допускането на грешки при кандидатстване". Седмица по-късно социалните профили на двете институции продължават да бълват изобилие от рекламни материали (впрочем с комичния ефект, че всяка нова брошура всява тревога у читателя, че отново са направени промени в условията), но не и въпросните указания. Това може да се окаже печеливша стратегия - всеки нов кръг от бюрократичния ад прави предния да изглежда лесен.
