Защо спонтатен протест срещу президента Румен Радев мина на 30 май под европейски знамена? Демонстрантите бяха недоволни от неговата показна неохота да даде проучвателен мандат на втората политическа сила в парламента, но той не бе говорил за Европейския съюз на церемонията по връчването на мандата. Въпреки това европейското знаме стана символ на протеста срещу него.
Щом едно чисто вътрешно събитие провокира гняв с препратка към външната политика, най-вероятно президентът получава обществено недоверие за цялостната си политика. И без да са политолози, хората усещат, че външната политика е продължение на вътрешната, както и че вътрешната политика зависи от външната. Оттук възниква въпросът:
Радев български президент ли е
и чии интереси обслужва? България по своя воля се присъедини към Европейския съюз, след като имаше такава национална цел и я постигна. Но 16 години по-късно намира за нужно да я защитава не от друг, а от своя държавен глава, защото антиевропейските позиции са и антибългарски. Когато национализмът подменя патриотизма, няма нищо изненадващо, че патриотарски митинг на партия "Възраждане" издига руски знамена под знака на еврофобия, както стана на 23 май, когато Домът на Европа в София бе атакуван с червена боя. Но България е член на ЕС, а не на Руската федерация и затова в президентството до българското знаме е поставено европейското, а не руското.
По стечение на вътрешнополитическите обстоятелства (липса на редовно правителство) Радев получи възможност да представлява България на Европейския съвет, където се събират държавните и правителствени ръководители на страните членки. Появилият се шанс обаче го подложи на изпитание доколко държи на европейската солидарност, защото неговите участия в срещите в Брюксел вече година са белязани от колективния отпор срещу руската агресия в Украйна. Москва обяви страните от ЕС, включително и България, за неприятелски държави, но Радев отправи към нея серия от приятелски жестове не откъде да е, а тъкмо от Брюксел.
Той подкрепи от немай-къде
общата европейска политика към Украйна. На последния Европейски съвет в края на март се присъедини към решението (заключението) за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна, но веднага заяви, че България няма да се включи в инициативата. Неговата позиция означаваше, че няма да пречи на другите, но и няма да участва.
Два месеца по-късно се оказа, че България е единствената държава в Европейската агенция по отбраната, която продължава да стои извън инициативата, защото другите осем държави, които първоначално не се включиха, сетне една по една се присъединиха. Радев видимо се чувства дискомфортно в Брюксел и затова предпочита изолацията. Но заради него България също няма какво повече да каже на своите партньори и присъства на заседанията им само колкото да се регистрира, че е там.
На Съвета на ЕС „Външни работи (отбрана)“ в Брюксел, в който на 23 май участваха министрите на отбраната, тя изпрати... посланика си в ЕС (постоянния представител) Румен Александров. За важността на заседанието свидетелстваше присъствието на генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, но България го постави ниско в дипломатическата си класация. За равнището на посланиците има друг формат, наречен Корепер II , в който те се събират почти всяка седмица и който служи за работни дискусии. Но назначеният от Радев служебен министър на отбраната Димитър Стоянов бе твърде зает, за да си губи времето със Съвета на ЕС (един от най-важните изпълнителни органи в Европа).
Проблемът е разбираем - и той е
мъглявата геополитическа ориентация
на президента, който в условията на служебно правителство дава насоките за външната политика на държавата. Неговата неспособност да различи агресор от жертва и да застане на европейска позиция срещу путинизма е причината държавата да изпада във все по-видима външнополитическа безтегловност.
Светът, към който официално принадлежи България, се затваря за Радев. Принуден е да си търси съмишленици в далечни географски зони, където им е все едно дали Украйна ще загуби територии и дали европейското единство ще бъде подкопано от руската агресия. Като не го канят никъде, освен в полагаемите се на България многостранни формати, си урежда редки, но все по-периферни воаяжи. Води си свита от журналисти, които да го снимат за държавна сметка на екзотични места. Прилича на онези туристи, които се интересуват не толкова да научат нещо за посетените забележителности, колкото да си направят селфи на техния фон и да се похвалят в социалните мрежи, че са били там. Противно на правилата на дипломацията излъчва от чужбина коментари за вътрешната ни политика.
Най-пресният пример
бе гостуването му в Република Южна Африка, където чрез медийните си спътници разгласи у нас, че е на "официално посещение" от 12 до 13 май. Неговият сайт отбеляза по-скромно, че е на "посещение", а сайтът на южноафриканския президент уточни, че е поканен на "работно посещение", което е последната протоколна степен преди "частно посещение". Въпреки че се срещна с президента на РЮА Сирил Рамафоса, президентският сайт в Претория си остана само със съобщението за предстоящо събитие, без да даде никаква информация за разговорите и въобще за гостуването на Радев.
Най-забележителната му изява бе присъствието в освещаването на българска православна църква, изградена по инициатива на Сдружението на българите в РЮА. Не е изключено поканата на сдружението да е дала идея за посещението на Радев, след като местните официални лица почти не го забелязаха. Той похвали членовете му с думите "вашият личен успех тук е успех и за България", без да се замисли, че много от успелите българи там (и то най-богатите) са лица, укриващи се от българското правосъдие. За негова зла участ две седмици по-късно в ЮАР бе застрелян сякаш за илюстрация Красимир Каменов-Къро. Той даде през 2018 г. паметно интервю, в което отговори дали повечето българи в Република Южна Африка са част от организираната престъпност: "През годините се оказа така, не знам, не мога да го докажа, но виждате публикациите, какво говорят хората... но тези слухове повечето са истина."
България е на едно място (в ЕС), а Радев - на друго,
в периферията на географията.
В някаква степен той повтаря кариерата на предшественика си Георги Първанов, който с проруските си залитания по "голям шлем" затвори вратите си за европейските столици и се преквалифицира на пътешественик за далечни дестинации с държавния самолет. Неговият втори мандат също бе външнополитическа мъка за страната ни, но поне се знаеше, че ще има край.
Сега антуражът на Радев спорадично ни агитира за президентска република, за да занули чрез промяна на конституцията мандатите му след изтичането на втория, както постъпиха Путин, Ердоган и узбекистанецът Мирзийоев. Така би си осигурил като тях поне 20 години на власт. Но за да стане това по евразийски модел, първо трябва да извади България от ЕС. Ако иска да ни даде по-ясен знак за намеренията си, може за начало да хвърли червена боя по фасадата на Дома на Европа в София.
Обаче като военен пилот Радев знае, че няма полза да забие изтребител в самолетоносач. Затова вместо да атакува ЕС като камикадзе, той си облича камуфлажна дреха, уж че е негов защитник. Използва на 1 юни еднодневния форум в Молдова на Европейската политическа общност, за да атакува оттам определените от него като "шарлатани" лидери на партията "Продължаваме промяната", че са антиевропейци. В познатия си стил да се обслужва в чужбина за вътрешнополитически цели заяви, че заради тях „европейската преса гърми с изключително негативни коментари за България“. Дори окото му не трепна, че негативните коментари по адрес на държавата са предизвикани от самия него и служебното му правителство, защото в момента именно те носят отговорност за нейното състояние.
Започналият процес за разконспириране на президента като еврофоб го изкарва от нерви и емоционалните му изблици само потвърждават, че критиките срещу него попадат точно в целта. Оттук нататък всеки негов европейски "маньовър" (по израза на незабравимия Тодор Живков) ще буди подозрение.
