Апостолическата визита на папа Франциск в България приключи благополучно, но ехото от онези три дни, през които всички погледи бяха вперени в бялата папска митра, ще отеква дълго и бавно. За това време научихме почти всичко за Светия отец – че живее скромно в апартамент от 50 квадрата, храни се в обща столова заедно с други служители във Ватикана, обича футбола, не носи специалните папски обувки от червена кожа, вози се в корейска кола, отдръпва ръката си, когато поклонници посягат да я целуват, с лекота разчупва протокола и като дете е ял българско кисело мляко, заквасено от баба му. Измежду тези така важни детайли в информационния поток се промъкваше и по нещо за реформаторските усилия на неговия понтификат – в защита на бедните, онеправданите и страдащите, срещу сексуалните насилия в църквата, в защита на мира и за опазване на природата.
След като разбрахме едно-друго за папата, дойде ред и папата да ни каже какво знае за нас, как изглеждаме в неговите очи. В официалните си изявления каза, общо взето, очаквани неща – за светите братя Кирил и Методий като евангелизатори на славянския свят, за провъзгласяването им за светци покровители на Европа от папа Йоан Павел II, за следата, оставена от папа Йоан XXIII в историята на България и Ватикана. С други думи, очерта зоните на историческа близост между българите и римската курия и деликатно пропусна факта, че през IX век именно българският диоцез се е превърнал в повод за трайно напрежение между Рим и Константинопол, довело по-късно и до Великата схизма. После папата каза, че сме мост между Изтока и Запада, като спомена Русия и Турция откъм източната страна, каза, че трябва да отворим сърцата си за бежанците и освен това, че преживяваме тежка демографска криза и за последните десетилетия сме намалели с около два милиона главно заради миграция. Подтекстът е, че сме нация от малодушни хора, дето като видят зор, и отиват да живеят на друго място. Т.е. не сме по-различни от бежанците, за които сърцата ни остават затворени. Това, естествено, папата не го каза, понеже е деликатен и възпитан човек, но сигурно си го мисли.
На летището папата беше сърдечно посрещнат от премиера Борисов, който с хитра усмивка разказа как като бил в Рим да го кани, го е накарал да си пъхне поканата в джоба с важните задачи. Иначе казано, дори и папата не може да устои на неговата оригинална и находчива фриволност. После му подари и гърне с кисело мляко. После папата посети президентството, където президентът Радев го приветства „в една от най-старите християнски държави в Европа”, нещо, което със сигурност Светият отец добре знае, но явно протоколът изисква да му се напомня. В Синодалната палата папата беше посрещнат от патриарх Неофит и Светия синод. Двамата с патриарха си размениха послания в дух на любов и взаимно уважение между двете християнски конфесии. След срещата папата отиде в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” и се помоли пред иконата на св. св. Кирил и Методий. За католиците от град Раковски месата, отслужена на следващия ден, със сигурност е била събитие с мирогледен характер. Както и първото причастие за 245-те деца, получено лично от ръката на Светия отец.
Визитата приключи благополучно и всички страни трябва да са останали доволни. Още повече че не се е случило нищо по-различно от предварително договореното. И въпреки това по време на цялата визита в тв ефира се промъкваха знаците на едно глухо недоволство, поднасяно ту с язвителни подмятания, ту с леко назидателен тон и нацупени физиономии. Защо Светият синод не участва в програмата на височайшия гост? Защо патриархът не е до него по време на т.нар. молитва за мир, която в програмата деликатно беше наречена „събитие за мир”, предполага се, за да се избегнат думи с литургически характер. Защо няма обща литургия? А дали няма все пак някой от митрополитите да се появи? – с полувъздишки подмятаха репортери и коментатори. Поповете ни излагат пред чужденците. Развалят купона. Ама че конфузна ситуация. И т.н.
Впрочем самото „събитие за мир” се оказа литературно-музикална програма пред седяща публика в ларгото на София. Някои наблюдатели откриха и доза ирония в избора на песента „Ние сме света” на Майкъл Джексън, обвиняван в същите грехове, заради които папа Франциск трябваше да прочисти част от епископата на католическата църква.
Защо патриархът не може да се моли заедно с папата и защо не може да влиза в евхаристийно общение, е обяснявано много пъти, включително и около това посещение. Каноните го забраняват. Няма как разделение от догматическо естество с над десетвековна история да бъде преодоляно с лекотата, с която се сглобяват и разпадат политически съюзи. От православна гледна точка католици и протестанти са отпаднали от църковното единство поради направени нововъведения в Символа на вярата (добавката filioque, „и от Сина”) и някои други догмати – за първенството и непогрешимостта на папата, Чистилището, целибата и др. Това е станало доста преди Великата схизма от 1054 г., още през VI-VII век, когато във връзка с борбата с арианската ерес свещеници от Испания и Франция чрез добавката „и от Сина” подчертавали единосъщността на Светата Троица, която арианите оспорвали. Вероятно при други обстоятелства причините за разделението биха могли да се интерпретират като регионални различия, но с времето отношенията все повече се заплитали не само поради религиозни, но и заради политически причини. Без съмнение е имало и личностни фактори. Известно е, че патриарх Михаил Керуларий, при когото става окончателното разделение, е бил властолюбив и конфликтен човек. Да се търси с днешна дата вина за станалото преди повече от десет века изглежда неуместно. През последвалите столетия е имало различни опити за сближаване, но са оставали без резултат. По-интензивни стават тези усилия от началото на миналия век и особено след Първата световна война във връзка с икуменическото движение и Световния съвет на църквите. През 1962 г. по инициатива на папа Йоан XXIII е свикан Вторият ватикански събор, с който западната църква започва политика на отваряне към другите християнски конфесии и по-специално към православните църкви. През 1964 г. папа Павел VI и патриарх Атинагор се срещат в Йерусалим и официално снемат анатемите от 1054 г. Оттогава Православният изток и Ватиканът са в състояние на междуцърковен диалог, предстоятели на Римската катедра и отделни патриарси се срещат и си разменят жестове и послания в най-доброжелателен дух. Папа Франциск и патриарх Вартоломей демонстрират определено близки отношения, а през февруари 2016 г. папата с срещна и с руския патриарх Кирил в Хавана. При всяка подобна среща Ватиканът не пропуска да демонстрира воля за преодоляване на разделението, на което православният свят отговаря, общо взето, сдържано. Усилията за сближение не се приемат еднозначно сред православните йерарси. Тъкмо обратното, предизвикват разделение. Това пролича и при сегашната визита на папа Франциск. Русенският митрополит Наум изрази мнение, че посрещането е могло да бъде и малко по-сърдечно, а Пловдивският митрополит Николай по време на проповед за Гергьовден поднесе поредната нелепица – каза, че папата искал да обедини християните, за да посреща Антихриста. От него, впрочем, едва ли някой е очаквал нещо различно. С други думи, някои йерарси са склонни да приемат с доверие подадената ръка, но други виждат в подобен жест по-скоро изкушение за отстъпление от вярата. Така усилията за обединение, дори да изглеждат най-добронамерени и доброжелателни, се оказват условие за потенциални разколи в православните църкви. Точно това усложнява и позицията на българския патриарх и Св. синод при подобна височайша визита. За разлика от папата, който може самоволно да направлява църквата в една или друга посока, православният свят е съставен от 15 автокефални църкви, често с усложнени взаимоотношения, които обаче се подчиняват на принципа на съборността. Поради което решения там се вземат трудно, а промените стават бавно. Има и още едно усложняващо ситуацията обстоятелство. За мнозина православни отделеността от католическата църква за изминалите векове се е превърнала в част от идентичността на самото православие. Вероятно същото е вярно и за по-консервативните католически среди. Сигурно е могло срещата между папа Франциск и българските православни йерарси да бъде малко по-сърдечна, можеше например хорът при катедралата „Св. Ал. Невски” да присъства по-активно при неговата молитва в храма, но все пак има граница, която няма как да се прескача. Светият синод явно беше избрал по-консервативна линия и това е негово право. Въпреки това на път за Рим папата каза за дядо Неофит, че е „божи човек”. Което означава, че всичко около визитата в България е преминало добре. И притесненията на медиите, че пак се излагаме пред чужденците, са били излишни.
През последните десетилетия би трябвало да е станало ясно, че българският патриарх и Светият синод нямат обичай да научават от телевизора какво да правят. И няма вероятност това да стане. Жалко е, че около папската визита водещи български медии пропуснаха отлична възможност интелигентно да помълчат.
