- Г-жо Митева, бяхте разколебана дали ще се кандидатирате за народен представител от „Има такъв народ“. Сега какво е решението ви?

- Наистина имаше период, в който се бях разколебала заради всичко онова, което видях да се случва в Народното събрание. Най-вече и заради отношенията между колегите. Трудно е да се осъзнае, когато определен човек ти казва едно, а после говори обратното. Когато виждаш, че не се изпълняват обещанията и има много интриги. Сигурно е прийом, който е познат във всички сфери на живота, но си мислех, че сме се събрали хора, които изповядват определени идеи и сме избрани и изпратени от гражданите в Народното събрание, за да можем да направим промяна, с която да им помогнем да живеят достойно.

Дадох си обаче сметка, че ако се откажа, няма да е добър знак както към избирателите, така и към всички онези нови лица, които призовавам да се  включат в политиката. И е крайно време да кажем „не“ на наглите лъжи, на безпринципните коалиции, на празните обещания, на красивите фрази и напомпаните фигури. Да кажем „да“ на честността, „да“ на съзиданието и „да“ на обединението, за да направим нещо съществено. Няма как ако не се сменят хората и не се промени всичко онова, което се е случвало до момента, да продължим напред. Затова реших да остана.

Силно се надявам на изборите активността да е висока и българите ще си възвърнат доверието към нас. Осъзнавам, че има хора, които са го загубили. Затова и е нужно да обясняваме защо стигнахме дотук.

- Защо?

- Един народен представител беше казал, че не можем да мечтаем, когато нямаме мнозинство. Като че ли се оказаха пророчески тези думи. Когато нямате необходимите гласове, не можете да направите нещата така, както искате да се случат. Казахме, че идваме за промяна, с нови хора и идеи. Да, млади и неопитни сме в политиката, но не означава, че не трябва да отстояваме онова, за което сме влезли в нея. Самият факт, че не успяхме да направим правителство, показва, че настоящият начин на работа и на мислене не си е отишъл. Никой не иска да се раздели с него. Самият факт, че тръгнахме да правим правителство и да мечтаем с 65 депутати, е смел ход и изисква голяма отговорност от хората, решили да го направят. Когато нямате 121 народни представители, сте изправени пред опасността да ви поискат във всеки момент вот на недоверие. Ако бяхме направили кабинет, трябваше да се доказваме всеки ден. Самият факт, че не бяхме допуснати да направим правителство, показва, че партиите не са готови за промяна. Че по-скоро се говори красиво, отколкото наистина се иска да се изпълнят обещания.

- Сега обаче имаме нови играчи на политическата сцена – бившите министри Кирил Петков и Асен Василев. Но въпреки тяхното участие във вота отново не се очертава някоя формация да има нужното мнозинство, за да управлява самостоятелно. Как ще действате в тази ситуация?

- Може би е необходимо повече доверие и да започнем да си вярваме. Като че ли в 46-ия парламент, особено последния месец, всеки започна да се пази от другия. Вземахме общи решения на председателски съвет, а след това буквално пред пленарната зала всеки променяше решението си. Изумена бях.

- Но защо се е случвало така?

- Може би това са партийни игри, може да е и начин на мислене. Смятам, че когато си обещаем нещо и си стиснем ръцете, ние трябва и да го изпълним. ИТН беше единствената партия, която изпълни заявеното. В Закона за Бюрото към главния прокурор се приеха нашите промени. Законът за НСО също се прие на първо четене, но виждате какъв беше отпорът да се лишим от собствените си привилегии. Тоест започнахме да изпълняваме нашите заявки. За втори път се отказах от ползване на специализиран транспорт след прекратяване мандата на НС. Бих попитала: за тези 30 години има ли бивши президенти, премиери и председатели на НС, които са се  отказали?

В следващия парламент най-важното е да си вярваме и да имаме добър диалог. Да общуваме повече и да обръщаме внимание на думите.

Относно Петков - Василев въпросът е каква програма ще извадят и върху какви принципни положения ще работят. Защото говоренето е едно, когато си служебен министър, но в парламента е съвсем различно.  

- Казвате да си вярваме, но защо зам.-председател на партия и шеф на група – Тошко Йорданов, излиза на трибуната и обвинява тогавашния служебен министър Асен Василев? Този подход няма нищо общо с промяната, за която говорите. И как ще работите в бъдещия парламент?

- Агресията, която се случи, стана след декларацията, която Христо Иванов изчете от трибуната на НС. Бяхме изумени от нея и не знаехме на какво почива тя. До този момент преговорите за управлението вървяха много добре, бяхме постигнали договорености по почти всички теми. По време на кампанията аз самата заявявах, че ще работим с "Демократична България" и „Изправи се! БГ“ и че гледаме в една посока. Пример – нямаме противоречия и по съдебната реформа. Въпросът е как да се случи.

Осъзнавам, че се мъчех да балансирам, да балансирам в небалансиран парламент. Което е много трудно. От президента, премиера и председателя на парламента в момента е най-трудно на председателя на НС, който и да е той, заради тази силна фрагментираност.

Много са темите, по които можем да работим с тези формации, но някак партийното излиза много на преден план. Може би слабостта ми е, че съм повече експерт, отколкото  политик, но нали това искат българските граждани. Затова сме длъжни да дадем тази експертност. При раздробен парламент трябва да намерим допирните си точки.

- От думите ви излиза, че отново ще търсите консенсус с партиите на промяната, а не от статуквото?

- За мен е нужно обновление изобщо в политиката. Народен представител трябва да влезе максимум за три мандата и после да се занимава с професията си. Съгласете се, че ако за 12 години не можете да направите промяната, заради която сте в НС, няма да можете да го направите и за 25 години. В НС трябва да се пребивава временно в полза на обществото. 

- Но може ли да се случи това обновление, до изборите има месец и половина? Оказва се, че е трудно да се намерят нови кандидати за листите изобщо. Не се случи и силно прокламираното от ИТН „изчегъртване на ГЕРБ“ и на стария модел.

- Не се случи заради мнозинствата, за които говорих. Когато сте зависим, не става. Мога съвсем открито да кажа, че в нито един момент не съм имала обаждания от Слави Трифонов какви решения да взема. Включително и последното ми решение да откажа свикване на извънредно заседание на НС беше мое лично решение, почиващо на конституцията и парламентарния правилник.

Никой не си е и позволил да ми каже как да гласувам. Може би и заради това разумният човек, който се е утвърдил в професията си, казва – „защо ми е да влизам в политиката?“ Заплатата на депутат, включително и на председателя, не е толкова голяма, че да бъде привлекателна. Но съм убедена, че процесът на кърпене трябва да приключи. Кърпейки, кърпейки едни панталони, накрая се сцепват целите. Явно всичко трябва да се промени из основи, за да започне съграждането.   

- А колегите ви от ИТН дали „узряха“, че няма само те да диктуват условията в една бъдеща коалиция, предвид прогнозите, че партията няма да е победител на вота?

- Много е относително всичко и формация може да управлява дори и да не е първа сила. Струва ми се, че е необходимо мажоритарният избор да излезе като водещ. Показахме, че имаме качествени хора с експертиза. Оптимист съм и най-голямата задача е да намерим правилните хора, които да преговарят и да могат да обединяват.

- Защо се случи този скандал със Столичната община, свързан с паркирането на депутати?

- Има решение на Столичния общински съвет от юни, с което се указва на кмета на Столична таобщина да прекрати споразумението с НС за паркингите на площад „Св. Ал. Невски“ и на пл. „Народно събрание“. Отделно е приложен договор, който да се сключи между НС и Центъра за градска мобилност.

Споразумението е от 2007 г., подписано е от Бойко Борисов като кмет на София. По него са предоставени 185 паркоместа за ползване от парламента. С чл. 4 от него СО се задължава да предостави подземно право на строеж на НС за изграждане на подземни паркинги. До днес такова право не е предоставено.

В началото на мандата със заповед премахнах ползването на персоналните служебни автомобили, като ползването на автомобили беше ограничено само до активната дейност на народните представители. Как обаче, ако нямаме паркинг, депутатите ще осъществяват своята дейност? Да не забравяме, че НС е постоянно действащ орган с 240 депутати. Предложението на общината беше паркоместата да се ограничат до 50, като ползването пред НС да бъде почасово, а на „Батенберг“ – до 50 места с месечен абонамент.

Още в първия ден на 46-ия парламент започнахме с този проблема, като го докладвах на председателски съвет. На 23 юли се срещнахме с кмета на София, обсъдихме нещата и тогава се обединихме около идеята да се обособи зона за охрана около парламента. И в нея да може да се спира. С решение на МС от 2009 г. сградите са определени като стратегически обекти, охранявани от МВР. Всички ПГ бяха съгласни, нямаме еднолично взето решение, а пълен консенсус. В параграф 4 от допълнителните разпоредби на правилника на НС, с ранг на закон, се предвижда обособяването на зони за охрана след съгласуване с МВР под разпореждането на председателя на НС. Разпоредбата беше приета без възражения със 161 гласа. Кметът на СО беше запознат с решението от самото начало до края. Ето още един пример за това какво си говорим помежду си и какво пред медиите.

Разбирам, че сега въпросът се повдига от съветници от ВМРО – г-н Контрера. Но е странно 14 години след подписването на споразумението да става проблем. Юни 2021 г. – когато имаме избори и когато вече ВМРО не е в парламента, а ГЕРБ по проучвания няма да е първа политическа сила. Защо не е повдигнат въпросът още в началото на работата на СОС? Изборите бяха през октомври 2019 г. Пред сградата на Столичната община също се паркира – заплащат ли се тези места и колко служебни пропуска са раздадени? Нека не забравяме, че Общинският съвет не е постоянно действащ орган и последната година заседава онлайн, а повечето ведомства, които имат право на по три безплатни места, са еднолични органи. Колко служебни пропуска са раздадени и за паркирането в синя и зелена зона в София? И дали много лица, заемащи висши публични длъжности, не паркират безплатно. Не мога да приема и да се съглася с непрекъснатото критикуване и омаловажаване ролята на НС, включително и с този въпрос.

От нас трябва да започне връщането на доверието в парламента и достойнството на политическия живот. В края на краищата – добри или лоши, народът казва кои да бъдат народните представители. Ако някой смята, че не трябва да има парламент, нека промени конституцията. Но не приемам непрекъснатото обругаване на Народното събрание. Може би да помислим за девиза на НС и да го заменим с „в единението е силата“. Защото без обединението на всички български граждани няма как да вървим напред.