Броженията в ГЕРБ, каквито наблюдаваме в последно време, не са нищо ново. Партията е прекалено голяма и е съсредоточила твърде много власт и ресурси, за да функционира без раздори. На местно и централно ниво съществуват различни фракции и лагери, които периодично настръхват едни срещу други, когато усетят, че интересите им се сблъскват.
Сега бунтарски дух проявиха партийци от Видин, сред които и бившият кмет Огнян Ценков, който изпадна в немилост след като през 2019 г. се провали в битката за нов мандат. Загубата на изборите разклати видинските гербери и висшето партийно ръководство използва момента, за да лансира нови хора в местната организация и да се отърве от стари лица, които обаче решиха, че няма да си мълчат. Скоро след това функционери от Плевен, които враждуваха с местния областен координатор, дръзнаха да поискат от върховния вожд Бойко Борисов да заеме тяхната страна в крамолата и в четвъртък вечерта централният ГЕРБ ги отлюспи. Централата в София тъче на два стана - гони, но и на мястото на 50-те напуснали във Видин демонстративно бяха приети 234 нови членове. Да се готвят плевенчани. „Няма драма”, обяви вицепремиерът Томислав Дончев докато раздаваше партийни книжки.
Факт е, че вътрешнопартийните боричкания
досега не са причинили особени политически щети на Борисов.
Трябва да има извънредни обстоятелства – партията да изпадне от властта и външни сили да й оказват тежък натиск, за да се превърнат вътрешното недоволство, разцепленията и дезертьорството в истински проблем. В близкото минало дори и в такава ситуация това обаче нямаше трайни последствия.
Когато Борисов беше принуден да подаде оставка през 2013 г. след национални протести срещу неговото правителство, група отцепници, начело с бившия земеделски министър Мирослав Найденов, създадоха партията БАСТА. Новата формация гръмко обяви, че ще се бори със „страха, тоталитаризма и апатията”, наложени (както се подразбираше) от първото правителство на Борисов. Новоизлюпените борци за свобода обаче взеха едва 7300 гласа на евроизборите през май 2014 г. и бързо свиха криле – декларираха, че застават безусловно зад ГЕРБ на предсрочния парламентарен вот в края на същата година. С това всъщност казаха баста и на собствения си проект.
Сега
липсват признаци за революционна ситуация,
подобна на онази през 2013-2014 г. Кризата, причинена от COVID-19, изтощи българското общество, което в момента се вълнува най-вече от своето възстановяване, а не от бунтове и улични вълнения. На тази умора залагат и управляващите, за да запазят страната спокойна докато приключи мандатът им.
В същото време до редовните парламентарни и президентски избори през 2021 г. не остава много. ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила – ако се вярва на социолозите. Положението на партията – и съответно изборните й резултати – обаче може да стане крайно несигурно, ако управляващите се препънат в овладяването на последиците от кризата. Или се оплетат в скандалите, които постоянно се лепят по правителството и парламентарното мнозинство (като аферата около хазартния бос Васил Божков).
Още повече, че сега недоволните, напусналите и изгонените от ГЕРБ имат към кого да гледат с надежда – бившия №2 в партията Цветан Цветанов. Макар и да бяга от въпроси за своите амбиции,
Цветанов едва ли е загърбил политиката
в полза на кариера в неправителствения сектор. Неговите опоненти вече го броят за свой бъдещ конкурент. Самият Борисов обяви, че очаква бившият му заместник да направи партия, с което на практика го легитимира като бъдещ политически актьор. Близките до властта медии говорят за политическото възраждане на Цветанов като за нещо, което е само въпрос на време, макар че той самият не е издумал нищо по въпроса. А бунтарски настроените бивши гербери не се колебаят да обявят, че ще го подкрепят, ако се върне в политиката.
Последното може да е само трик, разбира се – колкото да поизпотят малко Борисов с неприятната перспектива бивши и настоящи сановници на ГЕРБ да се съберат под знамето на Цветанов. При всички случаи комбинацията между наближаващи избори и завръщане на Цветан Цветанов на политическата сцена прави ситуацията благоприятна за всички партийци, които имат поводи да се оплакват или искат да им се обърне внимание, или да принудят вожда да заеме тяхната страна в някаква вътрешна междуособица.
Нехайното поведение на централата в София обаче оставя впечатлението, че шефовете на ГЕРБ са забравили една от аксиомите на партийната политика – избори се печелят, когато местните организации са консолидирани и силни, а не разединени, враждуващи и отслабени. Иначе – загубиш депутат тук, останеш без депутат там, и току-виж на Борисов отново му се наложило да се моли за парламентарно мнозинство на партии с далеч по-малка тежест от неговата. А може чрез Цветанов да си отглежда именно нов партньор за управление.
ГЕРБ като БКП, Борисов като Живков, партията на Цветанов - казионен БЗНС с фасадна евроатлантическа ориентация, а той - Петър Танчев. Изглежда като шарж, особено ако е верен слухът, че зам. на Цветанов ще стане певецът Веселин Маринов.
