2018-а вероятно ще остане в новата икономическа история като годината на търговските войни и постоянната размяна на икономически заплахи. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изказвания, доминираща търговската политика на САЩ през последните месеци, е Турция. За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този конфликт може да има по-силно отражение на Балканите и конкретно в България.
Поредната митническа битка
Поводът за размяна на залпове между Вашингтон и Анкара беше задържането на американски пастор в Турция, обвинен в шпионаж и тероризъм още през 2016 г., и отказът на властите да го освободят. По-рано Турция вече беше въвела насрещни мита в отговор на повишаването на тези върху внасяните в САЩ алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата криза между двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство, и обяви увеличение на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган обяви рязко повишаване на митата върху вноса на американски автомобили и алкохол и ако съдим по поведението на американската администрация в последните няколко търговски конфликта, ескалацията няма да спре дотук. В политически план конфронтацията с Турция изглежда рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а икономиката ѝ е силно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и продължителен търговски конфликт може да я тласне още по-близко в руската орбита.
Ефектите върху България
Тази нова конфронтация може да има значителни последици за българската икономика, тъй като Турция е сред най-големите ни търговски партньори, а и важна дестинация за български туризъм. За 2017 г. година, според данните на БНБ, Турция е четвъртият по големина пазар за българския износ, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ обем на износа от 2.1 милиарда евро. Този обем е относително постоянен, като е нараснал с 3.7% спрямо 2013 г., но страната като цяло държи стабилно четвъртата си позиция през целия период.
Вносът от Турция, от своя страна, за същия период е нараснал значително – от 1.4 милиарда евро до 1.9 милиарда евро, или с 36%. Тъй като един от най-значителните ефекти от турската криза е рязкото обезценяване на лирата спрямо долара и еврото, тя заплашва да промени търговския баланс, тъй като вносът от Турция става значително по-евтин, а износът за южната ни съседка – доста по-скъп. Обезценяването на турската валута започна още в началото на годината и затова е възможно да проверим наличието на такъв ефект в данните за търговския баланс по месеци, представени на графиката по-долу:
Месечните данни ясно показват, че обезценяването на турската валута се отразява както в ръста на вноса от Турция, така и в спада на износа на България към този пазар. Българският износ спада с 18% за първите 6 месеца в левово изражение (по данни на НСИ), а вносът на турски стоки бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 г. Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца е повлияло на търговския обмен между двете държави. Това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, още повече че обезценяването на турската лира се ускори през август. Логично е да очакваме обръщане на баланса и дори генериране на търговски дефицит там, където доскоро е имало значителен излишък.
Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България. Според данните на НСИ миналата година 1.311 милиона българи са пътували до там, като повече пътувания има единствено в Гърция (1.341 милиона души). Различна е обаче причината за пътуване – докато почти всички посещения в Гърция са за почивка или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „други“, което най-вероятно касае хора с двойно гражданство, които пътуват между двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 г. те са почти 58 хиляди души), ефектът от по-евтината лира предполага и повишаване на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.
За разлика от относително балансираната търговия между Турция и България преките чуждестранни инвестиции между двете страни са почти изключително от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 г. инвестициите от Турция в България с натрупване достигат 819 млн. евро, докато тези на България в Турция са едва 47 милиона евро.
Разликите между инвестициите в двете държави са повече от очевидни. Въпреки че през последните няколко тримесечия турските вложения у нас леко намаляват, общата тенденция е към чувствителен ръст. Ако икономическата криза в южната съседка продължи, далеч не е изключено в бъдеще дори повече фирми да се решат да прехвърлят дейността си от другата страна на границата. По тази причина е възможно нестабилността в Турция да доведе до допълнителен ръст на инвестициите у нас - точно както се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на кризата в Гърция.
Изборът пред Турция
Причините на задълбочаващата се икономическа криза в Турция следва да се търсят далеч по-назад. Наивно е да се смята, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и на икономическата свобода, влошаването на бизнес средата и повишаването на корупцията неизменно се отразяват негативно както на развитието на икономиката, така и на външнополитическите отношения. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури, или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.
