Популистките блянове по въпроса с демографската криза са в топ 3 на най-любимите теми на всички политици у нас. Упражненията на гърба на населението във фертилна възраст са безкрайни, макар и не особено находчиви - от забрана на абортите, през безплатни детски градини, до пари кеш за родено дете, стига майката и бащата да са с висше образование. 

В сферата на действията положението следва горе-долу същата линия, макар и без крайните изхвърляния, които лесно могат да станат обект на местното и международното право. Току някоя община премахне таксата за ясли и градини, даде пари на бездетни двойки за ин витро, държавата отпуска премии за родено дете, осигурява дълго майчинство и напоследък дори по-гъвкави условия за ранно връщане на майката на работа. В това няма нищо лошо, но няма и нищо кой знае колко устойчиво. Раждаемост не се насърчава с премия от няколкостотин лева (в големия процент от случаите само за да роди, жената е платила доста повече), а с осигуряване на цялостна среда, насочена и подходяща за отглеждане на деца. Макар и важни, парите не са основният и водещ фактор в решението за още едно дете. Огромна роля играят

липсата на сигурност и предвидимост на средата

и пълната липса на равен старт, за осигуряването на който родителите водят изтощителна и неравна битка с останалите родители, общината и държавата. Българските майка и баща са постоянно в бойна готовност - от проверката на пясъчника в парка за кучешко ако, през лотарията "влизане в ясла и градина" в големите градове, която е само подготовка за същинската война - цели 12 години училище, до осигуряването на профилактика и лечение, когато се наложи.

И докато със здрави деца този процес се преглъща, тъй като си е традиция (лош родител си, ако не получиш серия микроинсулти около изпитите за 7 клас, от които зависи гимназията, висшето, работата и пенсията на отрочето), не така стоят нещата с болните деца и родителите им. Това е и най-адекватното мерило за това дали средата е враждебна, или съобразена с нуждите на всеки и дали държавата и обществото оказват помощ на най-уязвимите. И тук вече

положението е нехуманно и на ниво трети свят

Въпросът дори не е само до това, че на родителите на сериозно болно дете рано или късно се налага да плащат някаква част от лечението или рехабилитацията му, а в отношението, с което се сблъскват, и в тотално враждебната среда. У нас не само болестта е страшна, а и разправиите, тичането и хаосът, с който е свързано лечението - от болница в болница, носене на хартии, осигуряване на талони и какво ли още не. Родител, чието дете е между живота и смъртта, трябва лично да се погрижи например да издейства от болницата всички нужни документи, които да занесе на крака в здравната каса, за да плати тя лечението му с липсващо от пазара лекарство. После да го върнат, да чака, пак да тича за бумаги и накрая да му връчат сметката, защото болницата и касата не са се разбрали.

Христоматиен пример за отношението на държавата по въпроса е липсващата от десетилетия детска болница. Изграждането й отново е на дневен ред и доста наивно, смятаме, че щом е детска, към него следва да се подходи с повече уважение, а не според обичайния аршин - некадърно и крадливо.

Прекалено наивно е

България, обичат да казват педиатрите, е единствената държава в ЕС, която няма комплексна детска болница, където да попадат всички тежко и хронично болни деца - от диагностиката до палиативните грижи. Сега различните специалности са разпръснати из няколко болници, има болница по педиатрия, която обединява част от тях, но обичайно при деца с по-комплексни проблеми се налага обикаляне и смяна на лечебни заведения. Остатъците от първия опит в това отношение още стърчат в двора на Александровска болница; по времето на кабинета "Сакскобургготски" имаше още един опит, който завърши особено грозно - с обвинения в корупция, като беше замесен и братовчед на тогавашния премиер. 

Сега кабинетът "Борисов-3" също прави опити да остави нещо на поколенията и от самото начало те започнаха зле. Неочаквано кабинетът реши, че Правителствена болница ще става Детска. Бързо обаче се оказа, че болницата е с огромни дългове, и то заради поети, но ненапълно финансирани от правителството ангажименти за ремонти и апаратура. И че целта на кабинета не е да прави болница за децата, а да се отърве от болница, която е на път да фалира. В крайна сметка болницата отиде при Софийския университет, тъй като е негова учебна база, а Министерският съвет и Министерството на здравеопазването се насочиха към изграждане на детска болница другаде - в двора на Александровска, а за основа ще се ползва същото скеле, останало от преди 30 години. Въпросният груб строеж е проучван и преди - за три десетилетия Бойко Борисов и Кирил Ананиев не са първите, на които е хрумнала идеята - и се е стигало до извода, че не е подходящ за съвременните условия, но пък и преди са ни управлявали правителства със съмнителна почтеност, така че може и те да са ни лъгали. 

Докато МЗ проучваше въпроса, работещите в сегашната болница по педиатрия излязоха няколко пъти на протест, тъй като специалността е крайно недофинансирана. В резултат трудно се гарантира адекватно лечение на децата, заплатите са обидни, а

педиатрията постепенно умира

като част от медицината в България. Освен повече пари те поискаха премахване на търговския статут на болницата - тя да стане създадено от държавата лечебно заведение и така да може да получава легално субсидии от бюджета, без да разчита единствено на приходи от здравната каса. От МЗ обявиха, че това е прекалено сложен процес, но когато новата болница е факт, тя няма да е търговско дружество. За да се успокои малко напрежението, се оказа, че пари може да се намерят и цените на педиатричното лечение, поето от здравната каса, бяха увеличени.

След това Министерството на здравеопазването обяви обществената поръчка за новата комплексна болница. Тя е за 94.5 млн. лв. с ДДС, площ от 45 000 кв. м, с 2 основни корпуса на по 11 етажа, плюс още 6 на три и два сутерена и 350-400 легла. Жалбите не закъсняха. Камарата на архитектите поиска от Комисията за защита на конкуренцията да спре изпълнението на търга, тъй като настоящото задание по никакъв начин не гарантира качеството на изпълнението. Поръчката е за особено модерната напоследък в сферата на плащаната с обществени средства инфраструктура процедура инженеринг, при която проектът, строежът и последващият авторски надзор се възлагат на един и същ изпълнител. Благовидният мотив е, че така се пестят време и пари. При подобна практика обаче проектантът е зависим от строителя и вместо да проектира детска болница такава, каквато следва да бъде, той може да проектира сграда, каквато строителят е решил, че му е най-изгодно и удобно да построи, грубо казано. Освен това според архитектите техническото задание е непълно - например липсват изисквания за отоплението и охлаждането на болницата, пожарогасене, дублирано захранване с ток при авария, за микроклимат, стерилност и още купища основни параметри. При определено стечение на обстоятелствата може да се окаже, че болницата дори не е безопасна. 

Няма съмнение, че архитектите пазят своя си бизнес, но жалбата им показва няколко неща. Да, ако поръчката се направи както трябва, болницата може да излезе и по-скъпа или поне сумата, платена за изграждането й, да нарасне. В дългосрочен, а защо не и в краткосрочен план обаче може да се окаже и по-евтина. В платеното от държавата строителство традиционно се влагат евтини материали и резултатът е видим след всеки един ремонт. В детска болница нещата стоят малко по-различно и по-невидимо. Евтината термоизолация води до високи сметки за ток, евтините настилки се налага да се сменят по-често и т.н. Обединяването на всички поръчки в една пести време, но пък ремонтът на ремонта компенсира спестеното. 

Освен това, ако се вярва на архитектите, така написана поръчка - без основни технически изисквания, говори

в най-добрия случай за некадърност

Често тя върви ръка за ръка с възможности за отклонение на публични средства в неприятна посока - нарочно или не. Архитектите искат спиране на търга, решението на КЗК се чака. Това не би бил първият обжалван конкурс на МЗ, който се налага да спира и започва отново по няколко пъти. Напротив - това е съдбата на повечето обществени поръчки - и за линейки, и за информационна система, и за какво ли не. Реакцията винаги е една и съща - лоши фирми саботират общественото благо. И на никого не му хрумва, че при добре подготвени задания и поръчки фирмите няма да има какво да обжалват. Но държавната администрация просто не е в състояние да подготви един търг като хората.

Дори когато става дума за болница за деца. В крайна сметка болните деца в България не са по-специални от който и да било друг тук и не им се полага кадърно и безкористно отношение.