Пластмасата е навсякъде около нас. Но и в нас. За пръв път научно изследване установи наличие на микроскопични пластмасови частици в човешките екскременти, съобщиха западни медии във вторник. Изследването е на австрийски учени по поръчка на Австрийската агенция по околна среда. В организмите на изследваните за 10 вида пластмаси хора са открити останки от 9 вида пластмаси, като най-значимо е присъствието на полипропилен и на полиетилен терефталат, писа "Гардиън".
Става дума за дребни като песъчинки продукти, някои дори не се забелязват - пластмасовите микрочастици. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставна част на редица продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например гумите при шофиране. На някои от производителите им е все едно, а много хора изобщо не са наясно. Сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - заедно с отпадните води, тъй като повечето пречиствателни станции не могат да ги филтрират. Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за почистване на лице, както и в редица душ гелове. Има ги и в матиращи кремове. Само че
производителите изобщо не информират потребителите,
че в домашната им козметика се съдържа микропластмаса. Природозащитниците и някои институции от години настояват използването на дребните микрочастици в козметиката да бъде забранено.
Най-много микропластмаса "произвеждат" синтетичните текстили. В момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар например се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 000 тона синтетични влакна, сочи изследване на ЕС. Пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластмаси. Микрочастици пластмаса - пропилен или
найлон са открити и в много марки минерална вода
в пластмасови шишета. При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластмаса попада в моретата. Най-големите подобни замърсители са синтетичните текстили, автомобилните гуми, градският прах и пътната маркировка. В козметичните продукти се съдържа значително по-малко количество.
Пластмасовите отпадъци също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земята използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма. Два процента от произвежданата в света пластмаса попада в моретата. Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем твърде малко по този въпрос, защото изследванията тепърва прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата попада в стомасите на живи същества и дори
причиняват смъртта на някои животни
Изследването на австрийските учени, открили подобни микрочастици и в човешките организми, ще предизвика още по-задълбочени изследвания, които да покажат дали те са опасни и за здравето на човека.
Пластмасата е евтин продукт и често се оказва практична в ежедневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Редица страни вече залагат на забраната на торбичките и чашките за еднократна употреба. Въвежда се задължително рециклиране или един вид "пластмасов" данък. Най-добре би било и хората да преминат към алтернативни продукти, които щадят природата и човека.
Неотдавна Съветът на ЕС за защита на околната среда разшири списъка на забранените пластмасови продукти за еднократна употреба. Предложението на Еврокомисията е да бъдат забранени девет пластмасови изделия за еднократна употреба през 2021 г. Според предложението на ЕК в списъка на забранените продукти трябва да влязат пластмасови чинии, вилици, ножове, лъжици, сламки, пръчици за обща употреба, клечки за уши, декорации за напитки и пръчки за балони. Европейската комисия по екологична политика, обществено здраве и безопасност на храните на 10 октомври разшири списъка с тънки пластмасови торбички, продукти, съдържащи биоразградими пластмаси и опаковки за бързо хранене. Докладът, представен от белгийския депутат Фредерик Рис, изисква също и намаляване на опаковките за еднократна употреба за бургери, сандвичи, плодове и зеленчуци, десерти и сладолед до 2025 година. Друга цел е пластмасовите бутилки да се изхвърлят отделно и 90% от тях да се рециклират до 2025 г. Съветът иска да намали и пластиката в цигарените филтри с 50% до 2025 г. и 80% до 2030 г., а разходите за събиране, транспортиране и унищожаване на отпадъците да бъдат покривани от тютюневата промишленост.
Като цяло на пластмасата е обявена война. В бъдеще пластмасовите опаковки до голяма степен ще изчезнат от рафтовете на големите магазини като „Реве“ и „Лидл“, а вериги като „МакДоналдс“ и „Старбъкс“ вече изпробват нови хартиени алтернативи, пише германският в.“Зюддойче цайтунг”. Изчезват и пластмасовите сламки. "Те не са най-големият проблем", признава Герхард Кочик, експерт във Федералната служба за околната среда и добавя, че на европейските плажове те са сред най-често срещаните отпадъци. Проблемът не може повече да бъде пренебрегван нито в Европа, нито по света. Затова се търсят нови решения.
Снимката на морска костенурка край бреговете на Коста Рика, от чийто нос бе извадена 10-сантиметрова пластмасова сламка, обиколи света през 2015 г. и се превърна в символ на борбата срещу замърсяването на моретата и океаните. ЕС дори изработи специална стратегия за намаляването на изделията за еднократна употреба. Еврокомисията предупреди, че ако не се предприемат спешни мерки,
през 2050 г. в океаните ще плуват повече пластмасови отпадъци,
отколкото риба. Редица страни също подеха борба срещу ненужните опаковки. Нова Зеландия например обяви, че от догодина държавата ще забрани изцяло найлоновите торбички, за да защити световните океани. "Мястото на пластмасата не е в океаните, а във фабриките за рециклиране", заяви германската министърка на околната среда Свеня Шулце. "Ще трябва добре да помислим и преценим в кои случаи можем да използваме пластмаса и кога е по-добре да се откажем от нея", каза тя. Става дума за световен проблем. Само европейците произвеждат годишно близо 25 милиона тона пластмасови отпадъци – количество, което би могло да се натовари на камиони, образуващи опашка от 18 000 километра. За съжаление количеството на отпадъците продължава да расте. "Тенденцията ясно показва, че най-използвани са изделията за еднократна употреба, както и скъпите опаковки от пластмаса", обяснява експертът Герхард Кочик. Според него проблемът е и социален.
Населението застарява, домакинствата стават все по-малки. Възрастните и необвързаните купуват предимно малки разфасовки, а колкото по-малки са порциите, толкова по-неизгодно е съотношението между големината на опаковката и количеството на продавания продукт. Много от излишните опаковки са направени за удобство на потребителя - все повече хранителни продукти се предлагат готово нарязани, обелени и пакетирани в пластмасови опаковки. "Така се променят и потребителските навици", твърди Кочик. Според експерти пластмасовите изделия могат да се ограничат чрез съзнателното използване на пазарски чанти и торби от плат, както и на чаши за кафе, позволяващи многократна употреба. Но дали потребителите ще са готови да променят навиците си? В Германия например
количеството на отпадъците расте с всяка изминала година,
макар и с по-бавни темпове. Близо 3 милиона тона тежат пластмасовите опаковки, които изхвърлят германците, а към тях се прибавят още милионите тонове бутилки, хартиени и метални отпадъци.
Дълго време германците бяха смятани за пионери в рециклирането. Всъщност обаче само една трета от събираните отпадъци се рециклира. Останалата част най-често се изгаря. Причините за това са най-вече технически - автоматичните системи за сортиране не винаги успяват да разпознаят всички материали. Някои опаковки съдържат метал и други съставки, които не могат автоматично да бъдат отстранени от машините. “Зюддойче цайтунг” посочва, че би било редно производителите на продукти с подобни сложно съставни опаковки да осигурят и фирми, които да могат да ги рециклират. Изданието предрича, че в бъдеще именно компаниите за преработка на отпадъци ще са тези, които ще определят цените на опаковките в зависимост от това дали са лесни или трудни за повторна преработка. Една пластмасова кофичка за кисело мляко, обвита в картон и запечатана с алуминиево фолио, навярно ще се смята за "почти невъзможна за рециклиране". Ако потребителят не положи усилие да отдели хартията от пластмасата, системата за сортиране няма да разпознае материала. Тъй като производителите също ще съобразяват цената на продукта с трудността в рециклирането на опаковката му, това ще се отрази и на потребителското търсене. Клиентите очевидно ще търсят предимно продукти, чиито опаковки са по-лесни за рециклиране, и съответно по-евтини.
