Много рядко кмет се отказва доброволно от управлението, без да премине на по-отговорна позиция. Обикновено те стават министри или депутати, след което продължават да бъдат фактор в града си. Пловдивчанинът Иван Тотев обаче директно скочи в мрака. “Ще мога с едно удовлетворение да кажа благодаря ви и да загася осветлението”, заяви той в края на юли. С тези думи се отказа от нов мандат след осем години управление. Оправда се с бърнаут (прегаряне, професионално изчерпване). Но и децата знаят, че фатално го подпалиха не многото битки за доброто на Пловдив (както изтъкна), а междуособиците в ГЕРБ -
огън гори хората на Цветан Цветанов
след натирването му. Тотев е сред тях.
Оттеглянето на 44-годишния кмет в пенсия е интересен факт, защото отваря ринга за всякакви оправдания с него от приемника му. След десетина дни градът ще бъде поет или от областния управител Здравко Димитров, който, за да събори Тотев, на предишния вот напусна временно ГЕРБ и се кандидатира като независим; или от Славчо Атанасов (НФСБ, ВМРО и т.н.), който управлява преди него и два пъти после го конкурира. Ясно е, че при проблеми занапред Тотев ще бъде дежурният лош. Възможно е при нужда да бъде такъв дори за лидера на ГЕРБ Борисов, който десетина дни преди оттеглянето на кмета каза: “Някои не ме разбраха. Не разбраха и в Пловдив (из урок по морал пред партийния актив - б.авт.)”. И двата мандата Тотев спечели изключително трудно, което говори за разнопосочна оценка на пловдивчани. Но лош кмет ли бе наистина? Трудно без дистанцията на времето може да се даде обективна оценка. И все пак отсега някои видими резултати са налице, както и доста видима липса на такива.
В очите на самия Тотев нещата изглеждат така: „Живея със самочувствието, че това са
най-успешните мандати на Пловдив
в новата история. Невероятна промяна на града за тези 8 години. Успях да направя града една платформа, в която всеки да намери своето място - един ще направи кафене в Капана, друг ще развива друг бизнес другаде, трети ще дойде с голямата фирма и ще вземе триста работници.” Извън собствените му хвалби следва да се отчете, че ключови обекти придобиха модерен вид - Епископската базилика, Цар-Симеоновата градина, тепето Бунарджика и т.н. Много градинки се ремонтираха, много площадчета, паркинги се създадоха също - успехи, характерни за почти всички градове през последните 10 години. И производствени инвестиции се направиха в околностите на Пловдив, за които общинският принос е непряк. В същото време обаче
като емблема зеят и язвите
на управлението му - свършени-недовършени ремонти, включително на старта на “Европейска столица на културата 2019” (EСК); въпреки заиграването с Георги Гергов я няма обещаваната оперна сграда; огромни са бакиите и със строителството на зоопарка, където Тотев е обвиняем. Не се мина без протести за отнемане на зелени площи, арест на районен кмет по подозрение в корупция (Ральо Ралев). Медийни публикации пък твърдят, че по време на кметуването процъфтява бизнесът на най-близките роднини на Тотев.
Много са и скандалите покрай ЕСК, което на хартия трябваше да е най-значимото събитие за града. Препирните са относно финансирания, проекти, концепция, кадри и т.н. Прояви текат нонстоп, но е съмнително създават ли траен културен продукт. Остава усещането, че Пловдив цяла година
не празнува, а се кара помежду си
В крайна сметка факт е, че при Тотев Пловдив спечели титлата ЕСК в конкуренция с други български градове. Но факт е също, че светлините на тази европейска столица някак загаснаха още преди оттеглянето му.
Най-важно е какво мислят самите пловдивчани за осемте години. Обърнахме се към доста хора за оценка, повечето отказаха. Това е странно за голям, уж отворен град. Обикновено такива откази се дължат на страх от изказване на лично мнение. Все пак ето две:
Ваня Драганова, журналист в “Пловдив прес”: “Иван Тотев
много израсна за двата си мандата
и ако имаше шанс за нови 4 години, вече щеше да е добър градоначалник. Израстването му обаче се случи късно, защото своенравността, пълната липса на диалогичност и високомерието от първия му мандат и началните години на втория го направиха нехаресван кмет до степента, в която се отричат и безспорните му постижения. Осемте му години ще бъдат запомнени с мащабно строителство и ремонти, след които обликът на града действително се промени. Но пък всичко това се случваше на доста високи цени и разтеглени във времето срокове. Многофункционалната зала „Колодрума“ по първоначални планове трябваше да струва 12 млн. лв.,
в крайна сметка излезе 60 млн. лв.
Ключовите булеварди „Руски“, „Васил Априлов“ и „Коматевско шосе“ бяха ремонтирани, но след като бяха затворени почти 2 години, в които трафикът беше истински ад. При това „Васил Априлов“ беше ремонтиран на лотове, като че ли е магистрала и не е готов изцяло и до ден днешен.”
Анна Дякова, галерист: “Тези 8 години бяха истински
погром върху представата на хората за култура
Започна се с това, че той обяви в интервю, че „навлиза в културата с бутонките“ и сдържа обещанието си. Културата преди 10 ноември - Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Христо Стефанов, Любен Гройс… бяха заклеймени като „мухъл и нафталин“. Започна нова ера на улични събития и всякакви нетрайности. Въпреки съпротивата на граждани беше премахната статуята на основателя на древния Филипопол Филип Македонски от мястото, което й отиваше - древния стадион в центъра, и бе сбутана на малко площадче до общинския съвет. Дървени скулптури на Николай Савов, разположени по цялата главна улица и дарени на общината, бяха
заместени с евтини стойки за каскадни цветя
Арката на известния скулптор Димчо Павлов, разположена в началото на Цар-Симеоновата градина, също беше премахната. За ЕСК даже не знам как да разкажа. Всички видяха безумното и срамно откриване на тази пошлост с Вавилонска кула, заради която беше затворен за месеци основен пловдивски булевард и градът беше практически парализиран. В програмата нещата, които могат да минат за култура, са твърде малко, ако не броим културни събития с десетилетна история, към които фондацията организатор просто се приши. До голяма степен това се дължи на злощастното обстоятелство, че членове на фондация „Пловдив 2019“ са
хора анонимни, без ярка лична биография
а самата фондация се оглавява от кмета. Мнозинството в Пловдив чака с нетърпение тази „европейска столица“ да свърши най-накрая.” Дякова не спести още критики и опасения - че е на път фондацията за ЕСК да остане, че Пловдив е първопроходец в джендър агитацията в България, за излъгани надежди на Дружеството на пловдивските художници при събарянето на сградата им и т.н.
В крайна сметка кметуването на Иван Тотев вече е почти история. Дали наследникът му ще надгражда или оправя бакии - предстои да видим.
