Партиите решиха да узаконят политическия рекет. При това даже не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не само защото изобщо не се притесняват от тях, а и защото очевидно са убедени, че наглостта им за пореден път ще остане ненаказана.
Три години след референдума на Слави и насред слуховете, че ще участва в местния вот, партиите решиха да се състезават с него по популизъм. Маскираха надпреварата като „чухме гласа на народа“, т.е. на онези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които поискаха орязване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Управляващите обаче решиха освен от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако досега се финансираха от бюджета официално с 11 лв. (а неофициално с 13 лв.) за глас, занапред ще вземат по 1 лв., но ще получават неограничено дарения от фирми, както и няма да плащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се осигури невиждана прозрачност и отчетност.
Идеята фирми да могат да даряват за партии може и да е американска, но изпълнението е побългарено до безобразие. Първо, в САЩ партиите не получават никакви субсидии от бюджета. Второ, не ползват безплатни офиси. И трето, американските фирми дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „студен резерв“, а отчетността и прозрачността наистина са на изключително високо ниво. Което, между другото, не ги застрахова срещу скандали с конфликти на интереси.
У нас държавата отдавна е парцелирана между фирми фаворитки, които преяждат благодарение на щедри инжекции от обществени поръчки. По места бизнесмените са дори още по-пряко зависими от партийния феодал и от местната власт, която в много случаи е единственият работодател и платежоспособен партньор. Не трябва да си Ванга, за да прозреш, че всички, които искат даже не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще трябва да се отчитат в партийните каси на управляващите партии. Сега го правят тайно, утре ще е и тайно, и явно. Останалите, които са решили да стоят далеч от политиката или, не дай боже, да подкрепят опозиционна партия, могат да очакват върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда... Примери за подобна участ има и сега.
На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане дори и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на субсидии, и с безплатни офиси. Някои дори поискаха безплатно телевизионно време... Очевидно социалистическото начало в тях няма как да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко трябва да им е на тепсия. Защо да си правят труда да привличат членове или да събират членски внос?
И накрая - най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда. Никой не говори за затягане на контрола върху изразходването на партийните пари. В момента той е чисто символичен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков отчет годишно, от който никой нищо конкретно не може да разбере, а и никой сериозно не проверява. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че Министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, отколкото им се полагат. Докато партиите получават пари и почти не ги отчитат, всеки гражданин, получил някакъв доход извън заплатата си, е длъжен да попълва достатъчно подробна и конкретна данъчна декларация всяка година. За фирмите е още по-строго – огромната част от тях изпращат подробни месечни отчети и подробни дневници на всяка своя продажба!!! Да не говорим, че всяко заведение, бензиностанция, обикновена закусвалня и други подобни обекти изпращат на НАП в реално време всяка своя продажба!!! Ето за този двоен аршин иде реч – дребните търговци и гражданите са изрядни и подотчетни до последната стотинка дори когато става дума за стотина хиляди лева оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни, залъгват с бланкови и неясни „отчети“.
Ясно е като бял ден, че черните каси в партиите никой не ги контролира, камо ли да ги санкционира. Макар че лесно биха могли да бъдат осветени по разходите, които се правят по време на всяка една предизборна кампания. БСП даже официално признават в отчета си, че имат един милион лева В БРОЙ в сейфа на "Позитано" 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в официалния отчет, са „писани“, че уж са в касата на партията. Тук-там има партия, глобена за неподаване на отчет, но няма нито една, наказана за неверен отчет. Дори партиите с доказано фиктивни дарители се измъкнаха от правосъдието. Как при това положение да повярваме, че някой ще следи да не се гази общественият интерес и законът, когато правилата за финансиране бъдат разхлабени?
Принципният подход би трябвало да е напълно различен. На първо място, всички трябва да имат равен старт - в момента имаме партии олигарси, които кътат милиони на влог, и партии парии, които едва свързват двата края. Очевидно е, че битката между тях е неравна и предопределена. Второ, партиите трябва да започнат да си плащат за всичко по пазарни цени. Само така ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават. Трето, трябва да има железни гаранции срещу злоупотреби - компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да участват в обществени поръчки или да получават пряко държавни средства. Защото винаги ще има съмнения как са спечелили. И последно, контролът върху финансирането трябва да е много по-сериозен, публичен и ясен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се иска да е така. Въпросът е на кого му стиска?
(Публикуваме текста от профила на г-н Караджов във Фейсбук с негово позволение.)
