Предложената от правителството актуализация на Закона за държавния бюджет има една единствена цел - да се даде по-голяма гъвкавост и маневреност на финансовия министър и на самото правителство да реагират съобразно обстановката в следващите месеци. В ситуацията на пандемия и наложените ограничения срещу разпространяването й да разполагаш с кеш, да имаш достъп до свежи пари, каквата е идеята за завишаване на тавана на възможния нов дълг до 10 млрд. лв., е ключово.
При абсолютната неяснота как ще се развие кризата поемането на дълг в подобен размер е разумно. Независимо кой какво говори, от управленска гледна точка това трябва да е подходът, вместо правителството да стои с вързани ръце за достъп до кеш. Освен това е
по-добре сега да се заеме дълг,
когато условията са добри, защото след това може и да е невъзможно.
Актуализацията на бюджета обаче е прибързана мярка в тази несигурна ситуацията. Дори песимистичният сценарий на финансовото министерство за 3% спад на БВП, който е станал основен сценарий, не носи голяма полза като информация и ориентация. Законопроектът за промяна на държавния бюджет е придружен от съвсем малко разчети и никакви таблици за компонентите, на които се дължи това намаление на БВП. А една актуализация на бюджета трябва да носи достатъчно макроикономическа информация, за да знае бизнесът какъв тип поведение да предприеме.
Малкото на брой цифри за 16% спад на износа и 2.2% на заетостта и констатациите за спад на инвестиционната активност и вътрешното потребление са общи приказки, представени просто колкото да бъде изпълнено задължението, че трябва да има съпътстващ доклад.
Дългът ще е нужен за финансиране на дефицита и за мерки от типа на финасиране на ББР. Самият бюджет има резерви, които не се активират или поне няма публична информация, че се прави.
Единствената видима промяна са намалелите с 2.4 млрд. лв. приходи и увеличените с 1.4 млрд. лв. разходи, от където се формира дефицитът от 3.5 млрд. лв. Операцията с предоставянето на 700 млн. лв. за схемата с ББР се извършва под черта, т.е. тя се финансира изцяло от фискалния резерв.
В актуализирания бюджет оценката за намалението на приходите е чисто техническа и много предварителна. За данъците е посочено намалението с 2.014 млрд. лв. и вероятно от осигуровки се очаква свиване на други 400 млн. лв. Изпуснати са помощите, както и оценка на приходите на общините и на НЗОК, които няма как да не бъдат засегнати.
Не е направена преоценка на неданъчните приходи
За сравнение - при предишната криза през 2009 г. общата загуба на приходи беше 7.5 млрд. лв. спрямо планираното, като при данъчните приходи загубата бе около 5.5 млрд. лв. Тогава делтата на спада на икономическия растеж бе около 9%. Сега сценарият допуска загуба на БВП около 6% (при планиран ръст на БВП от 3.1% корекцията е за спад от 3%). При такъв спад би трябвало намалението на приходите спрямо планираното да е около 3-3.5 млрд. лв. – много повече от това, което ни се представя. Всъщност това се подкрепя и от данните за месец март, колко и ограничени да са. Простата екстраполация (което е добрият сценарии в случая) показва около 1.5 млрд. лева по-ниски данъчни приходи за консолидирания бюджет спрямо 2019 г.
На базата на тези, макар и непълни, данни и разчети правителствената прогноза е кризата да се развива от 6 до 8 месеца и след това да започне стабилизация и излизане от нея. Това е потвърждение за V-образна криза, макар и модифицирана. Всички очаквания са отраженията от COVID-19 върху икономиката да бъдат с 20-30% по-тежки спрямо кризата 2008-2009 г.
Излизането от кризата до голяма степен
зависи от адекватността на мерките на правителството
В цяла Европа правителствата се опитват максимално да облекчат граждани, фирми, крайно нуждаещи се, без да ги делят на степени. В същото време са под политически натиск да регистрират активност на медицинския фронт. Друг е въпросът, че са все в посока на рестрикции и забрани. Дразнещото е, че никой не дава елементарни обяснения, анализи. Но така или иначе, няма да избягат от въпросите за отговорността, че всичко това се случи.
Актуализацията на бюджета можеше да изчака още седмица-две и да се направят истински спасителни мерки. А за такива има буфери. Единият е превишението на бюджетното салдо, което към началото на април е около милиард. Не е нужно да се правят супердефицити. В разходната част на бюджета има поне 3-4 млрд. лв., които могат да бъдат преструкторирани - като се започне от старото, но работещо правило да се намалят с 10% всички разходи и се стигне до пълен отказ от някои програми. Типът на коронакризата предполага блокиране на капиталовите разходи, защото в следващите месеци едва ли ще има активно строителство. Голяма част от средствата просто ще бъдат спестени. Но много по-важно е да сме научили урока от предишната криза и да използваме тези разходи за спасяване на работни места и за разпростирането им към повече фирми. Защото какъв е смисълът от спасителни мерки, ако
след тях на пазара останат 20% от фирмите?
В тази връзка смятам, че оповестените на този етап мерки за подпомагането чрез кредити, гарантирани от ББР, няма да свършат достатъчно работа. На фирмите, чийто бизнес е блокиран и ще остане такъв поне още два месеца, няма кой да даде кредит. ББР гарантира 20%, но това не означава, че една фирма ще вземе кредит. Подобна мярка работи за фирми с капацитет, с дълбочина, чиито поръчки не са блокирани напълно. Дори банките да искат да помогнат, едва ли ще допуснат ресурсът им да бъде изсмукан, защото останалите 80% ще трябва да дадат те. Надявам се да не съм прав.
В ситуацията на коронакризата скоростта на помощта е първостепенна. А при нас има забавяне на мерките, въпреки че вече един месец сме в нея. Схемата 60/40 или както е по-правилно 30/70 ще стигне ефективно до бизнеса и работещите след една до две седмици. Хубавото е, че с всичките й недостатъци поне е задвижена.
Не бива да повтаряме предишни грешки като да ударим населението и после 2-3 години да не са достатъчни да се възстанови социалния му статус. В опитите да се минимизират загубите трябва да има справедливост. Ако нямаме капацитет да приложим специализирани и добре насочени услуги с максимална достъпност, другият подход е да се предприемат
много на брой мерки с голяма гъвкавост между тях
И да се наблюдава кое работи и е успешно, като се прехвърля ресурс към него.
Всички други мерки, свързани с бъдещо несигурно време, може да работят при стандартна криза, но ние имаме пандемия, при която целият организъм е в шок и започва да изключва клетка по клетка. Затова сега трябва първо да се вкарат средства, за да се спаси организмът, а за рехабилитацията му ще мислим, когато оздравее.
