Повечето западни медии, както и много български побързаха да разтръбят нова заплаха от война между Украйна и Русия заради ескалацията на напрежението в Крим. По стара традиция двете страни взаимно се обвиняват за сблъсъка между руски и украински военни кораби, след което три съда на украинските ВМС бяха задържани в Керч, трима моряци бяха ранени, а останалите задържани от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), която е отговорна за опазването на границите на Русия. По-късно повечето от тях бяха арестувани за незаконно пресичане на руската граница. Преди това от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) признаха, че техни служители са се намирали на трите задържани кораба. Всичко това бе придружено от гръмки взаимни обвинения между Киев и Москва за провокации, като масло в огъня наляха НАТО и редица водещи западни държави. Първоначално американският президент Доналд Тръмп беше лаконичен в своите коментари, но после все пак каза, че напрежението ще повлияе на срещата му с руския му колега Владимир Путин по време на Г-20 в Аржентина, ако въобще тя се състои. Паралелно с това се появиха съобщения за искания на Киев американците да създадат своя военна база на украинска територия край Крим и че Русия ще разположи на полуострова свои ракети С-400.
Като цяло Азовско море, което е разположено североизточно от полуостров Крим, в последните месеци
често е арена на конфликти между двете съседни държави
Преди време Киев обяви, че ще увеличи присъствието на украински военни кораби в него. През последните месеци на няколко пъти се стигаше до задържане и конфискация на рибарски лодки и кораби. Контролираният от Русия Керченски проток е единственият достъп за плавателни съдове до Азовско море. Край неговите брегове се намират позициите на проруските бунтовници, които контролират големи части от Донбас. Там е и пристанищният град Мариупол, който е важен индустриален център и последният голям град в Източна Украйна, който все още се контролира от правителството в Киев. През 2014 г. Русия присъедини след проведен референдум полуостров Крим и изгради мост, чрез който свърза полуострова с Южна Русия. Още преди това САЩ и ЕС въведоха санкции срещу Русия.
Сега украинските политици решиха отново да припомнят за тлеещия конфликт в Донбас, където се стигна до нови сражения, но най-вече за да се опитат да си вдигнат политическия рейтинг заради предстоящите избори догодина в Украйна. Сред тях на първо място е президентът Петро Порошенко, който с всички сили се опитва да се задържи на власт или да опази „своята корона“, както казват обикновените украинци. Именно затова той пръв обяви, че Русия вече е предприела многобройни опити да повлияе на бъдещите президентски и парламентарни избори в Украйна. "Важни избори ще се проведат през следващата година в Украйна - президентски, парламентарни. И е много важно да не позволим на Русия да повлияе на тези избори. Ние сега вече виждаме многобройни опити. Нашите общи усилия ни дават надежда, че ще можем ефективно да противодействаме на заплахата", изтъкна украинският държавен глава. Според него става въпрос за противодействие на пропаганда, кибератаки и фалшиви новини. Редовните президентски избори са планирани за 31 март догодина, а през есента на 2019 г. ще има парламентарни избори в Украйна.
Редица руски политици, а и представители на украински партии веднага заподозряха, че
президентът наложи военно положение именно заради
предстоящия вот и дори за да отмени изборите. Такава мярка не бе въведена по време на най-ожесточени и кръвопролитни сражения в Източна Украйна през последните четири години, независимо че имаше много подобни призиви, а най-големият противник на това бе именно президентът Порошенко. Сега, оглавяваният от него Съвет за национална сигурност и отбрана първоначално реши да се въведе подобна мярка в срок от два месеца, но след като получи остър отпор в парламента, при което се стигна дори да бой и нецензурни обиждания между депутати, те решиха това да е само за един месец. Пред депутатите Порошенко заяви, че военното положение се въвежда не на цялата територия на страната, а само там, където може да бъде нанесен удар. Това са районите, които граничат непосредствено с Русия и Молдова, включително Приднестровието, а също и по крайбрежието на Черно и Азовско море. "Военно положение се въвежда във Виницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска област“, уточни той. Депутати от опозицията, включително и представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко, директно обвиниха президента, че иска да саботира провеждането на изборите догодина. Те също не пропускат да използват антируската карта, но заедно с това се противопоставиха военното положение да трае 60 дни и да съвпадне с началото на предизборната кампания за президентския вот. Освен това Петро Порошенко още преди гласуването обяви, че няма да има нова мобилизация в армията и не се предвиждат нови настъпателни операции, за да
успокои най-вече духовете сред мъжкото население на страната
Въвеждането на военно положение в Украйна не е целесъобразно. На това мнение са трима бивши президенти на страната - Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. Според тях въвеждането на военно положение едва ли ще е най-добрият отговор, който страната може да се даде на Русия. Освен това то ограничавало правата и свободите на гражданите и съществувал риск в Украйна да се създаде хаос. Бившите президенти отбелязват, че преди всичко военното положение е радикално ограничаване на правата на гражданите в Украйна, включително пълна забрана за стачки, масови събирания и други акции. "Съществува още един безпрецедентен риск, свързан с военното положение - правен хаос в държавата", се казва още в изявлението публикувано във "Фейсбук". Бившите президенти отбелязват, че то не е било въведено по-рано, когато е било най-подходящо. „Очевидно днес са се появили други аргументи, най-вероятно от политически характер. Това са изборите. Голяма част от обществото смята, че по този начин може да бъде ограничена демокрацията. Тези подозрения са изключително опасни - те могат да доведат до обществен конфликт", смятат бившите президенти.
Много експерти в Украйна смятат, че опитите на Порошенко да се задържи на власт са обречени на неуспех заради постоянно влошавашия се начин на живот на хората и неспазените обещания на властта. Наскоро
в Киев и редица големи градове се стигна до нови протести
и стачки заради поскъпването на парното и тока, при положение че много често се стига да аварии в зимния сезон. Именно за това не е чудно, че лидерът на "Баткивщчина" и бивш премиер Юлия Тимошенко и комикът Владимир Зеленский са най-вероятните победители на президентските избори в Украйна догодина, сочи проучване на Киевския международен институт по социология, Центърът Разумков и компанията "Рейтинг". Според него за Тимошенко на първия тур на 31 март са готови да гласуват 18.5%, следват я шоуменът Владимир Зеленский – 10.8%, действащият президент на Петро Порошенко и лидерът на партиията "Гражданска позиция" Анатолий Гриценко си разделят по 7.8%. Един от лидерите на опозиционна платформа "За життя" Юрий Бойко – 7.4%, рокмузикантът и общественик Святослав Вакарчук взима 5.5%, лидерът на Радикалната партия Олег Ляшко получава 4.8%. Данните от проучването сочат още, че на втория тур Порошенко може да загуби от възможните кандидати: Тимошенко, Бойко, Вакарчук, Гриценко и Зеленски. Олигархът Игор Коломойски, който е стар противник на президента, също смята, че Тимошенко е фаворит в президентската надпревара. "Смятам, че обективно тя е фаворитът и на 99% ще премине във втория тур, тя фактически вече е там", заяви Коломойски в телевизионно интервю. Той прогнозира, че на Тимошенко ще ѝ е най-трудно, ако на втория тур вероятен неин съперник бъде Вакарчук, Зеленский или Гриценко. Най-тревожното обаче е, че на изборите може да гласуват едва между 30%-40% от имащите право на глас в страната, показват данните.
Това всичко сочи, че голяма част от украинците въобще не смятат да отидат до урните, а тези, които го сторят, ще подкрепят най-вече нови лица. Тази тенденция едва ли ще се промени заради новото напрежение с Русия, различните маршове на националистите в Киев и другите градове, които стават все по-малобройни заради всеобщата апатия и лош живот в Украйна.
-----каре-------
Москва доволно потрива ръце
В Украйна бе въведено военно положение, като реакция на случилото се в Керченския проток, което буди подозрения, коментира "Дойче веле". Защото колкото и сериозно да е положението в момента, трябва да си припомним следното: че през продължаващата вече почти 5 години руска агресия Украйна се е намирала и в далеч по-опасни ситуации, които е преодоляла, без да предприема такава сериозна стъпка. Президентът Порошенко първоначално обяви военно положение, предвиждащо сериозни ограничения върху гражданските права, медийната свобода и свободата на събиранията. Но след като към него бяха отправени остри критики, той обяви втори, смекчен вариант на мярката, изключваща всички тези ограничения. И все пак съмненията си остават: през март следващата година в Украйна ще се проведат президентски избори, на които Порошенко почти няма никакъв шанс за преизбиране. Това стечение на обстоятелствата е подарък за пропагандата на Москва, която вече доволно потрива ръце.
Всичко това обаче не бива да отклонява вниманието от съществения въпрос. От месеци Кремъл създава напрежение в Азовско море - с тормоза над украинските търговски кораби, който вече се е превърнал в правило, и с все по-откритото налагане на военен контрол в морските води. Така Москва затяга мъртвата си хватка - и икономически, и военно - над района в Югоизточна Украйна, който е в близост до фронтовата линия. А това може да означава подготовка за ново дестабилизиране на региона - било то чрез подклаждането на социално недоволство или чрез нови военни действия по суша. Колкото и да е смислено предложението на Германия да посредничи в конфликта с цел да се избегне нова ескалация, Берлин не бива да спира дотук. Събитията в Азовско море ясно показват, че Путин съвсем не е приключил войната си срещу Украйна. Затова сега е спешно необходимо да бъде спряно изпълнението на проекта "Северен поток-2" през Балтийско море. Русия все още изнася газ за Европа през украинска територия. И докато това е така, Кремъл просто не може да си позволи да подпалва големи пожари в Украйна. Но в момента, в който "Северен поток-2" бъде завършен и пуснат в експлоатация, това ограничение ще отпадне.
Сега вътрешнополитически режимът на Владимир Путин е заел дефанзивна позиция - подобно на момента преди анексирането на Крим, което навремето изстреля неговата популярност до небесата. Възможно е сега в Азовско море Кремъл да започва един нов конфликт, който да доведе до повторение на този ефект.
