Доц. Христо Хинков е психиатър. Завършил е медицина през 1980 г. Бил е началник на отдел проекти към МЗ и зам.-директор на НЗОК през 1997-2001 г. От 2015 г. е директор на Националния център по обществено здраве и анализи. 

---------------

- Доц. Хинков, защо хората в България реагират толкова остро на теми, засягащи децата - стратегията за детето, Истанбулската конвенция, но не и на други теми?

- Защото се засяга най-скъпото им - децата. Жената също е много скъпо нещо. Ако не мога от време навреме да й плясвам по един шамар, значи се нарушава нещо много интимно и ценно за мен - да мога да си побийвам жената. По същия начин - ако мога да си шляпна един шамар на детенцето, за да го вкарам в правия път, а те ми пречат с различни конвенции и стратегии, също ще реагирам по този начин. 

- Не е ли прекалено елементарно това обяснение? Повечето хора, които протестират, вероятно не си бият децата.

- Позволих си да иронизирам това явление. Другото обяснение има няколко аспекта - политически, цивилизационен, поколенски - има смяна на поколение от миналия век с ново, има и технологичен аспект. Политическият аспект: винаги, във всяка епоха различни поводи и явления в обществения живот са били използвани за политическа пропаганда. В случая има няколко опорни точки на хората, които биха искали да постигнат разцентроване на Европейския съюз от цивилизационна и, ако щете, от организационна гледна точка. Това се нарича хибридна война. Целта й е да се отклони ЕС от основните ценности, върху които той е построен. Те са хуманизъм, права на човека, свобода, демокрация и защита на слабите.

- Защо в Източна Европа сме по-податливи?

- Защото излизаме от система, която мачкаше всяко независимо мнение. 

- На протести излизат хора на по 30 години. Те не би трябвало да са увредени от онова време.

- Не са, но те нямат информация. Най-лесно се манипулира човек, който няма информация. Те нямат информация за нашето собствено минало - в учебниците им, когато през ранните 90 години са били ученици, не пише какво е било преди и в какво са живели техните родители. Техните родители не са ги учили какво е било преди, защото не са искали да ги натоварват с тази истина и са искали да ги предпазят от грешки, защото самите те не са били сигурни, че това няма да се върне. Това е много характерно за хора, които са преживели тежки периоди - хората не желаят да говорят за миналото и да просвещават децата си, не искат да ги товарят с вина и искат децата им да започнат на ново, на чисто. Оказва се, че това не е много правилно. Тези млади хора протестират за нещо, което нито са чели, нито са осмислили и разбрали, и се поддават на тази глобална манипулация, от която България е само една част.

- Липсата на информация ли е причината един документ, в който няма почти нищо конкретно и нищо особено, да бъде интерпретиран от противниците му по начин, който просто не може да бъде прочетен в него? За стратегията за детето се смята, че цели да отнема деца и да ги праща в Норвегия, а там няма нищо подобно. А институциите, които са я писали, така и не обясниха нищо, особено в началото.

-  И едното, и другото са причина за това. Има и трето. Хората обичат разказите. Колкото по-страшни, фантастични и невероятни са те, толкова повече се впечатляват - така е и с извънземните, с цялата съвременна митология. Тя се базира на полуистини, на изцяло фалшиви новини и факти и това може да се увеличи чрез социалните мрежи по невероятен начин. Това е огромно увеличително стъкло, което раздува всякакви видове страхове, митологии и фантасмагории.

- Как трябва да се противодейства на това?

- Това е нова ситуация за цялото човечество - възможността всеки един най-мъничък човечец чрез интернет и социалните медии да си каже мнението и то да се чуе. Това никога не е било и това ново явление се използва като всяко друго. Когато се открива, че атомът може да се дели, се създава атомна бомба, но и атомни електроцентрали. Интернет може да събира хората, но може да бъде използван и за война, а в случая тя е промяна на съзнанието до такава степен, че не е нужно да нападаш с въоръжени сили - достатъчно е да промиеш съзнанието на хората, за да се чувстват те нападнати. Нас кой ни напада? Джендърите, които дебнат и ще ни откраднат децата и ще направят и тях джендъри. И има примитивни умове, които мислят по този начин. Това се използва от хитри хора, които имат определен политически интерес, и то има и политическа изява. Факт - ние не подписваме Истанбулската конвенция, а там няма дума за това, срещу което протестират маса хора, които и не са я чели. Същото е и със стратегията за детето. Това са документи, които само допреди 15 години нямаше никакъв проблем да бъдат подписвани. Те казват - тъй като ние имаме законодателство, което е достатъчно, затова нямаме нужда от нови конвенции. Но изследванията показват, че насилието продължава да съществува - както по отношение на жените, така и по отношение на децата. Което означава, че законодателството не е достатъчно и трябва да се развива. И трябва да бъдат отчитани новите предизвикателства на съвремието. 

- Възможно ли е да не си даваме сметка какво е насилие?

- Да. Когато говорим за травма, нанесена само с една дума от безчувствен родител - има такива, мит е, че родителят винаги обича детето си, насилието с думи може да нанесе травма, която е много по-тежка и за цял живот. Също така шамарът е особено нещо. Той също може да се запомни за цял живот. Защото носи някакви архетипни натоварвания в себе си. Шамар в лицето е страшна обида. Не трябва да забравяме и че съществува наследяване на културни нагласи и натрупвания и това е архетип. Ние сме континиум от минали поколения, които са в нас, чрез културата, и предаваме това на децата си. Когато едно явление има по-голяма стойност от друго, то е, защото то е натоварено исторически с неща, които са се случвали преди. Точно така е с шамара - той се приема по-различно от удар по главата или дори юмрук. 

- Но и в Норвегия са биели децата си преди 50 години. А сега не ги бият.

- Няма кой да им пречи да възприемат тези неща, които учените откриват. Те откриват, че нивото на андрогените може да бъде повече в един човек, въпреки че той е с женско тяло. И обратното. Този баланс може да предизвика биологични нагласи, които да докарат нещата дотам, че човек да се чувства повече жена, отколкото мъж. Това са факти. Никой не дава отговор на въпроса какво правим с хората, които са с различна сексуална ориентация. Ако човек, който войнствено говори срещу джендърите и гейовете, даде отговор на въпроса какво правим с тези хора - защото те съществуват - крайният отговор на този въпрос е: Entschlossen, решението на Хитлер. Те също се дискутирали помежду си какво да правят с евреите, хомосексуалистите, циганите, лудите. И крайното решение е в лагер и в газовите камери. Това, за което говорим сега, е опит за ревитализация на фашизма. Ние живеем в ситуация, в която се надига фашизъм под маската на запазване на "традиционността". Защото тази традиционност е много условна и всеки историк, който почете малко, ще види, че това са неща, които могат да бъдат променяни и се променят във времето. Фашизмът е политическа система, която обслужва интереса на хора с тежки комплекси за малоценност. Обединява хора с комплекси за малоценност, като екстериоризира техните страхове към външни и вътрешни врагове и създава условия за изграждане на зряло, здраво общество, биологично здраво, красиви хора, които трябва да се пазят от външната заплаха. Намирането на проблема в нещо външно, а не в самите нас решава проблема с чувството за малоценност. 

- Какви ще са днешните деца, когато пораснат?

- Не знам. Изброил съм 13 магазина за наргиле само на една малка уличка в София. Никой не протестира срещу това, а то също не е традиционно за нашата култура. Говорим за война, някой насочва всички страхове на хората, на малките хора, които се плашат от всичко, защото светът става все по-неразбираем и неуправляем. Друго беше едно време, всичко беше ясно, светът вече не е от два центъра - Изток и Запад, а е мултилатерален, с много различни сили и всяка дърпа към себе си. Ние, понеже сме глупави балканци, се хващаме на леки въдици, а не за това, че нашите деца потъват в наркотици, в пушене и пиене, цялата тази потопеност в интернет и вглъбеност в малките екрани - не знам какво ще е бъдещето на нашите деца. Все повече живеем във виртуален свят. Така съзнанието става все по-повърхностно, липсват дълбочини и ценности и затова отдолу избуяват страхове, които лесно може да се манипулират.