„Хората днес имат свободен избор и могат да заминат, ако смятат, че тук не им е достатъчно добре“. Думите са на хърватската президентка и любимка на много българи Колинда Грабар-Китарович, изговорени през 2017-та  в интервю за австрийски вестник. По ирония на съдбата две години по-късно завръщането у дома на тези, на които не им харесва, се превърна в поанта в кампанията на г-жа Грабар-Китарович за преизбирането й за президент. Дамският вариант на Тръмп изгуби изборите в началото на януари и моментално започна да се ослушва дали не би могла да слезе от високия президентски пиедестал и да отиде на тихо посланическо местенце. Явно и на нея не й харесва в Хърватия. За да е иронията още по-голяма, точно в разгара на кампанията за втория кръг от президентските избори Хърватия пое за първи път в европейския си живот председателството на Съвета на министрите. И, да, познахте - основен приоритет на хърватското председателство е

намирането на европейско решение на демографската криза

в Югоизточна Европа.

Не съм убедена, че е умишлено търсена стратегия, но темата докосна тънка струна в европейските медии и особено британските, които моментално я подеха и насочиха дискурса към вредата от свободата на движение и приноса й за обезселяването на Югоизточна Европа и (подразбира се) насищането на Западна Европа и особено Великобритания с евтина работна ръка от вече не толкова новите членки. На континента пък темата резонира в друга посока – как трябва да се инвестират повече европейски пари в демографския проблем в Югоизточна Европа, което е балсам за ушите на антилибералните режими като този на Орбан, които оцеляват и процъфтяват единствено благодарение на еврофондовете. Преговорите по следващата многогодишна финансова рамка зациклиха много отдавна, тъй като богатите държави вече трудно може да бъдат убедени, че си заслужава да се плащат още милиарди за кохезия, при положение че първо,

парите отиват, за да хранят недемократични режими

и, второ, гражданите на тези държави масово бягат, за да търсят по-добри перспективи (всякакви впрочем, не само икономически) на Запад.

Темата за демографията, повдигната от Хърватия, дотолкова успя да пусне корен, че шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен (Германия, ЕНП) определи специален пост в Комисията си, който да се занимава с тези проблеми. Както вероятно вече се досещате или пък знаете, постът беше зает от хърватската еврокомисарка Дубравка Шуица. И така един собственоръчно създаден проблем беше успешно аутсорснат на европейско ниво. Собственоръчно създаден, защото именно по време на управлението на Хърватския демократичен съюз (HDZ) в Хърватия започна масов процес на изселване. Вярно е, че важен фактор за това беше отпадането на трудовите ограничения, наложени с присъединяването на страната към ЕС през 2013 година. Много по-важен фактор е обаче самата природа на управляващата партия – корупция, непотизъм, конфликт на интереси, партийни назначения и изобщо партийна икономика. Между другото, това е първата партия изобщо, осъдена за корупция. Хората в провинцията и особено в и без друго бедния район Славония не могат да си намерят работа,

ако не са близки до местните управляващи.

HDZ е и доста враждебно настроена към мигрантите, както повечето партии от семейството на ЕНП в Югоизточна Европа. Проблем е, че то е настроено враждебно и към съседни страни, особено Сърбия, тоест не може да разчита на регионална работна ръка. България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Чехия, а отскоро и Словения също страдат от обезлюдяване, като в последните години процесът е особено видим. Ако не ви се занимава да четете сухи данни и да гледате графики, достатъчно е да пропътувате с кола от България до Германия, Холандия, Белгия, Великобритания за коледните празници, за да разберете мащаба на бедствието. Става дума буквално за преселение на народите, изразяващо се в километрични опашки по границите (там, където още ги има) и в многочасови задръствания по германските магистрали, където се сливат маршрутите от различните точки на Югоизточна Европа.

За това обаче не е виновна свободата на движение,

която е един от четирите фундамента на ЕС. Отговорни са правителства наред, по съвпадение все от семейството на Европейската народна партия, които изцяло промениха философията на присъединителния процес и се завърнаха към практики от времето на комунизма. Тогава обаче Желязната завеса като обобщение на затворените граници и съвсем конкретно Берлинската стена бяха пречка за онези, „които смятат, че не им е достатъчно добре тук“ да отидат на по-хубавото. Затова и призиви за решаване на проблема, изречени от политици, носещи директна отговорност за демографския проблем в страните си, би следвало да предизвикват у нас не просто притеснение, а направо страх.

Хърватия под управлението на HDZ става все по-консервативна. Църквата все повече се меси в светски дела като образованието например. Независимо че ратифицираха Истанбулската конвенция, управляващите не са особено чувствителни към тежкия проблем с домашното насилие. Президентката говореше с реториката на Виктор Орбан по време на кампанията си, като обясняваше, че традиционното семейство (каквото и да означава това) трябва да е гръбнакът на хърватското общество. Самият Виктор Орбан пък издигна фертилността до статут на стратегически приоритет. Може би авторите на сериала „Разказът на прислужницата“ трябва да помислят дали следващия сезон на дистопичната сага да не се снима в Унгария. В България реториката също по-скоро кара човек да си приготви куфарите, отколкото да се чувства спокоен, че правителството мисли за благоденствието му, особено ако е жена.

Да, демографски проблем в ЕС наистина има.

Застаряването е бомба с часовников механизъм, но причините са много и подходът към него единствено през призмата на свободното движение или консерватизма рискуват само да го задълбочат, вместо да го решат. Просперитетът, нарасналата роля на човешките права, половото изравняване, ползите от личната свобода са все фактори, които играят важна роля в демографския проблем. Добра идея е към проблема да се подходи на европейско ниво, но е много рисковано този проблем да се решава чрез отнемане на свободи. Решението на криза от такъв мащаб изисква сериозни усилия в много сфери.

В Югоизточна Европа това най-вече изисква

завръщане към фундаментите от присъединяването –

върховенство на закона, борба с корупцията, с организираната престъпност, непотизма, конфликта на интереси, борба с партийните назначения, осъвременяване на образованието, така че да бъде адекватно на съвременните нужди. Завръщането към „традиции“, тропкане на хорца, свирене на гайди, носене на носии не е нещо, което може да реши множеството проблеми, пред които са изправени държавите в югоизточната част на Съюза. Отварянето към законна миграция също трябва да е част от инструментариума за решаване на проблема. Това обаче изисква промяна на атмосферата, която в момента е враждебна към всичко, което може да бъде решение, и е отворена към всичко, което задълбочава проблема.

На ниво ЕС също може да се направят още много неща, едно от най-важните от които е най-сетне да се постигне

споразумение за решаване на проблема с миграцията и бежанците.

Друг важен елемент е сближаване на социалните системи и повече интеграция в образованието, така че младите хора да имат повече възможности за качествено образование у дома, за да не се налага да го търсят другаде. Повече европейски средства трябва да се инвестират именно в образование, социални програми за интеграция на малцинствата, за подобряване на квалификацията, изобщо повишаване на благосъстоянието. С други думи,

повече инвестиция в хора, вместо в проекти, които хранят партийната икономика.

Трудно е обаче да си представим, че корумпираните правителства в Югоизточна Европа ще се съгласят с лека ръка да пуснат кокала, за да направят живота на гражданите си по-добър. По-лесно ще им бъде да пробутат мерки, които на практика да ограничат свободата на движение в Европа. Само че това ще означава краят на ЕС. Нещо, което трябва да избегнем на всяка цена. Няма лесни решения на демографския проблем. Всеки, който твърди, че ги има, лъже. Визия, отговорност, обществен дълг са качествата, които трябва да търсим у лидерите, от които очакваме решения. Останалите са крадци на животи.