В последните дни Кремъл изнася на света открит урок на тема "Как се прави газов рекет". Европа не си взе поука от кризата през 2009 г., когато газовият кран беше спрян. Пак заради Украйна. Тя не се вслуша и в предупрежденията, че енергоизточниците са опасно и мощно оръжие на Русия. Европейските лидери подцениха капаните, а дълго управлявалият у нас кръг около ГЕРБ имитираше курс към диверсификация. На практика България не само не ограничи влиянието на “Газпром”, но дори му построи със собствени сили и средства “Балкански поток”, по който да снабдява Европа с газ. Германия пък, която ни назидаваше за разнообразяване на източниците, почти докара до пуск втория “Северен поток””.
Късогледи, корумпирани или и двете?
"Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан", казва пророчески Ото фон Бисмарк (1815 – 1898). Историята продължава да го потвърждава.
"Това е пълна глупост, бълнуване и политически мотивирани дрънканици", каза руският президент Владимир Путин през октомври 2021 г., запитан дали Русия ще използва енергийните си ресурси като политическо оръжие. Но ето че "дрънканиците" станаха факт - Путин пуска и спира газовото кранче, за да демонстрира колко е незаобиколим и могъщ. Поведението му напомня на змията, която хапе най-злобно, когато е поставена натясно. Вождът от Червения площад очевидно е бесен - и за провалените планове за бърза "спецоперация" в Украйна, и за тежките санкции, които му стовари западният свят, и за помощта, която получава омразната му Украйна.
Газовият рекет - вече съвсем откровен и уродлив, разкрива безпощадно ясно, че
Москва не е коректен и предвидим партньор, а изнудвач,
който гази с кални ботуши международното право и търговските правила. Това е шантаж, реагира шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен, като обеща единен отговор на ЕС срещу газовия рекет.
Ако някой си е въобразявал, че Русия е нормална държава с пазарно стопанство - след войната с Украйна всичко безпощадно лъсна. Дори не е държавен капитализъм. Русия е диктатура, управлявана с укази на господаря на Кремъл. Така Путин "указа", че вражеските държави трябва да плащат в рубли.
Дребен детайл, но много показателен - България в лицето на "Булгаргаз" си е платил авансово покупките за целия месец април, но Кремъл не зачита това и затваря крана на 27 април.
И още един детайл. В сряда руски медии безпардонно излъгаха, че Австрия и Германия са приели ултиматума и чинно ще си плащат газовите доставки в рубли и много западни медии ги цитираха. Часове по-късно лъжата бе изобличена лично от австрийския канцлер Карл Нехамер. "OMV ще продължи да плаща за доставките на газ от Русия в евро. Австрия се придържа към съвместно договорените санкции на ЕС до точката и запетайката“, обяви той.
На този фон някои политици у нас все още се заблуждават, че ако България "клекне" и приеме да плаща в рубли, ще си реши проблема. Къде е гаранцията, че утре Кремъл няма да измисли нови условия и пак да намери претекст да накаже неприятелски страни, които си позволяват на подкрепят ненавистната на Путин Украйна? Забележете на кои страни Кремъл "врътка" кранчето в последните дни - на Полша, която така или иначе винаги е била "враг", на Литва, която е и неприятелска, и дребен потребител, а освен това сама заяви, че не ще ни газа, ни петрола на Русия, и на слабата и колебаеща се България, която се разкъсва между историческите си сантименти и грозната днешна реалност, и която е управлявана от коалиция "орел, рак, щука и оса". В случая поговорката “Преклонена главица сабя не я сече”, която явно следват множество политици у нас, не работи. Точно обратното - преклонената главица е най-лесната жертва.
Кой ни докара дотук?
България сега можеше да е като Полша, която си има и терминали за втечнен газ, и почти пълни хранилища, и работещи реверсивни връзки със съседите (газът може да тече в двете посоки и напоследък често Германия подава на Полша). Но за жалост не сме като Полша. България разполага с полупразен газов "склад" в Чирен (който от цяла вечност планираме да разширяваме, но планът е доникъде). Имаме си и все още строящ се и неводовършен интерконектор с Гърция - през него още от Нова година трябваше да получаваме 1 млрд. куб. м азерски газ в пълен обем, но кабинетът на Бойко Борисов изобщо не бързаше и на два пъти отлагаше пускането. За сметка на това с рекордна скорост бе прокаран и работи с пълна пара "Балкански поток", който доставя руски газ от Турция към приятелките на Русия Сърбия и Унгария. При това без да се осигурят отклонения за България. Картината е гротексна - кабинетът "Борисов" потроши 3 млрд. лева на българските данъкоплатци, за да построи на "Газпром" "магистрала" към Европа, създавайки газова версия на поговорката "вода газим, жадни ходим" - газ по тази тръба не получаваме, само пренасяме (за което "Булгартрансгаз" взима пършиви транзитни такси). Тръбата си е наша, печалбите са за "Газпром". А Кремъл предупреди да не си и помисляме да "крадем" от балканския транзитен поток.
Основните виновници за това положение - ГЕРБ, днес наглеят. Вресливата опозиция се опитва да нахлузи на двете служебни и на сегашното правителство всички свои енергийни гафове и грехове. Бившият енергиен министър Теменужка Петкова например се възмути, че газовата връзка с Гърция още не работи. На практика тя обвини кабинета на Кирил Петков, че за четири месеца не е успял да навакса 12-те години саботаж при управлението на ГЕРБ. Петкова и нейният кумир Бойко Борисов продължават да се пъчат, че премахнали посредниците и цената на газа била паднала с 30%. Цените наистина падаха по онова време - такава беше пазарната конюнктура, а после допринесе и промяната на ценовата формула. Ако бяха запазени старите договори, в момента газът щеше да е 2.5 пъти по-евтин. ГЕРБ се хвалят и че били осъдили Русия да ни плати компенсации за високите цени на газа. Това обаче е резултат от усилията на ЕК, а България дълго време се ослушваше, преди да поиска промяна на договора с “Газпром”.
Колкото до сегашното правителство, неговият водач Кирил Петков отдавна трябваше да реши кое е по-важно - моралът, принципите и националното достойнство или крепенето на коалицията на всяка цена. Второто очевидно носи само негативи - и на кабинета, и на България.
Кризата като възможност
Положението наистина е трудно. Икономиката ще пострада - директно, ако се наложат газови икономии, и заради покачването на цените. Това е изпитание - и за българските управляващи, и за колегите им в другите държави от ЕС, и за прословутата европейска солидарност, която често се пропуква. Но в лошото винаги има и добро. Икономистът Евгений Кънев го описва в свой пост във Фейсбук:
“Газпром" е на път да направи най-голямата услуга на България за последните десетилетия - като ни освободи от нашата зависимост от руски газ. С това ще освободи и страховитото му лоби у нас от ангажименти и неговата агентурна корупционна роля. С това ще освободи и някои партии, особено БСП, а и топ политици, от опорката да се снишаваме да не ни накажат. С това ще разобличи веднъж завинаги абсурдния Балкански, но Турски, а всъщност Руски поток, който хем преминава България, хем е построен с наши пари, хем по него няма газ за нас, а за приятелите на Путин - Вучич и Орбан.
Всичко това - за наш късмет - се случва в края на отоплителния сезон и два месеца преди старта на ноторния газов интерконектор с Гърция. Достойният отговор е немедленно нашият парламент да разреши официално българската държава да ДАРИ оръжие на Украйна.
И най-после да накара ретроградните политически глави у нас или поне техния електорат веднъж завинаги да разберат, че с Русия, а и с всяка авторитарна държава се преговаря само от позиция на силата. А когато я нямаш - търсиш начин да я придобиеш чрез съюзници, каквито България, слава Богу има, но не използва - пак за да не дразни повелителя от Изток и да не пречи на корупционния му бизнес у нас”, обобщава Евгений Кънев.
А сега накъде
Със спирането на газовото кранче Путин прекрати и унизителното гърчене на настъпения червей - просто българските политици няма как вече да се гънат пред заплахите на Москва и да си търсят оправдания за лутане и бездействие.
Всъщност няма голямо значение дали Европа плаща на Русия газ и петрол в евро, долари и рубли - това са все кървави милиарди, с които се подхранва войната на Путин в Украйна. Затова ЕС обмисля ембарго, но има голяма съпротива от страни като Германия и Австрия, които са силно енергийно зависими от Русия.
А Европа е пред проста дилема - решителни икономически санкции за изтощаване на агресора и по-бърз край на войната, или половинчати мерки и мекушавост, които ще доведат до тежки икономически поражения и на Русия, и на Европа, а още по-лошото е, че тази слабост може да насърчи Путин да разшири агресията си и да я изнесе извън Украйна.
Най-големият интерес на България е да запази достойнство. Иначе занапред всеки - и враг, и партньор, ще ни рита с презрение. Месецът, който предстои (за толкова стигат газовите ни резерви), ще е време за важен тест. Как ще отвърне на газовия шантаж на Москва българското правителство? Какво ще предприемат ЕК, ЕС като цяло, всяка от държавите от ЕС поотделно, другите западни партньори?
България наистина има голям шанс най-накрая да се измъкне от газовия капан на Русия, колкото и невероятно да им се струва на някои хора. Дори при пълно спиране на газа в страната няма да настъпи апокалипсис. Има достатъчно възможности липсващите количества да се заместят, макар и на друга цена. Дългосрочният договор с “Газпром” изтича през декември и има възможност доставките да се диверсифицират. Стига да има воля и желание за това. Както каза министър-председателката на Естония - газът е скъп, но свободата е безценна!
РАВНОСМЕТКА
Ивайло Мирчев, депутат от „Демократична България“, направи кратка хронология на ключови газови събития:
2009 г. – Путин спира газа за България. Бойко Борисов обявява, че така не може и ще разнообразим доставчиците си, за да не зависим само от Русия.
2018 г. Борисов, за да услужи на Путин, изгражда на българска територия продължение на Турски поток в рекордно кратки срокове – под 12 месеца, като след руска критика редовно от хеликоптер се отчита на Путин за изпълнението. Цена – 3 млрд. лв., платена изцяло от българските данъкоплатци.
2019 г. – 10 г. след обявената диверсификация започва строежът на връзката с Гърция. Направено е всичко възможно тя да бъде забавена. Въпреки че е три пъти по-къса от Турски поток, строежът ѝ продължава вече 3 г.
2021 г. – Приключва управлението на ГЕРБ, а Борисов публично обявява, че диверсификацията е завършена. България доставя 95% от газа само от Русия. 12 г. след като Борисов е обявил старт на диверсификацията.
2022 г. – 13 г. по-късно България няма напълно изградена нито една нова връзка със съседна страна, която реално може да послужи за доставка на газ, което ни прави тежко зависими от волята на Путин. ГЕРБ не просто преклониха глава пред Путин, те саботираха енергийната независимост на България.
Добрата новина е, че по темата това правителство работи от първия си ден и цялото необходимо количество от 3-3.2 млрд. куб. м газ ще бъде осигурено. Това, което ГЕРБ не успяха да свършат от 2009 г. до днес, ще бъде реализирано в рамките на 2022 г., коментира Мирчев.
