- Господин Тошев, какви са впечатленията ви от първите дни на действието на 6-месечната кредитна ваканция. Доколко активно граждани и фирми се възползват от възможността да отсрочват заемите си?
- Активността засега е умерена. Доста молби са подадени в банките за разсрочване, но най-вероятно те ще се увеличават следващите месец-два. Наши клиенти поискаха съвет дали да се възползват от тази опция. На половината им от тях препоръчахме, след като обсъдихме финансовото им положение в момента, да изчакат още месец-два. На този етап те все пак могат да обслужват кредитите си, а мярката важи до края на годината.
- БНБ обяви три схеми, по които да се разсрочват заемите - отлагане на плащането на главници, на лихви и главници и на револвиращи заеми, каквито са кредитните карти. Вие какво съветвате вашите клиенти?
- Тези три схеми са рамката, но оттук нататък всяка банка предлага повече варианти - по 5-6. Ако сте изпаднали в затруднение, свържете се с банката и поискайте всички варианти, които тя може да ви предложи. Повечето банки препоръчват това да стане през кол-центъра или с онлайн молба, но може да посетите и офисите и да споделите какво е затруднението - намалени доходи, изцяло безработен или в неплатен отпуск. Виждайки вариантите, всеки трябва да избере най-подходящия, който му пасва.
Виждам, че някои вече съветват по телевизиите да се разсрочва само главницата, а лихвите да се плащат през периода на отсрочката. Не мисля, че това е добър съвет за хората, останали без никакви доходи и с ипотечен кредит, който е в началото на погасяването. Тогава по-голямата част от вноската са лихвени плащания, а по-малката - главница. Естествено, за хора без никакъв доход е добре да изберат отсрочка и на лихви, и на главница, независимо че лихвата за този период ще се разпредели върху вноските след изтичане на мораториума. Различните банки предлагат различни решения - отсрочената лихва да се разпредели върху всички останали вноски, други - върху първите 60 вноски, трети върху последните 12. Но облекчението за затруднените хора ще е това, че не трябва да плащат нищо за няколко месеца, без да търпят санкции от това неплащане.
- Т.е. трябва да се знае, че през тези месеци на кредитна ваканция лихвите не спират и след след това ще бъде начислени?
- Логиката е такава, за избрания период - 1, 2, 3 или до 6 месеца, не плащате вноски, но лихвата върху тях е дължима. Ако човек избере да не плаща лихва през този период, банките дават различни варианти как тя да се разсрочи и да се плати след това. Не се опрощава лихвата за периода, в който не правите вноски. Още в самото начало беше съобщено, че погасителните вноски не се опрощават, а се разсрочват.
Имайте предвид, че когато се възстановим от тази криза, ще продължи тенденцията хората предсрочно да си погасяват кредитите. Ако след година-две работните места и доходите се възстановят, тогава може да се направи предсрочно погасяване и тази лихва да изчезне.
- От Асоциацията на банките заявиха, че очакват по-голямата част от клиентите им да не прибягнат до разсрочване на заемите. Дори прогнозираха, че само около 10% ще се възползват от тази възможност. Това не е ли прекалено оптимистично?
- На този етап е напълно реално. Но все още няма яснота кога ще свърши извънредното положение, кога хората и фирмите ще възстановят работа, кога ще се върнем към нормален живот. Чуваме прогнози от наши и чужди експерти, че това ще стане юни-юли. Така че процентът на разсрочените кредити ще се увеличи. Виждаме какво се случва с безработицата - 72 000 души по последни данни, макар че 12 000 са успели да намерят нова работа.
- А какво се случва на нормалния кредитен пазар. Преодолява ли се вече първоначалният застой след обявяването на извънредното положение?
- В първите две-три седмици на обявяване на извънредното положение имаше много голям спад на интереса към кредитиране. Последните две седмици виждаме раздвижване. От една страна банките запазиха лихвените нива близки до тези отпреди извънредното положение и продължават да кредитират нови клиенти, които се чувстват стабилни, защото са от сектори, слабо засегнати от коронавируса. Основно интересът е към ипотечно кредитиране. Тъй като има очакване за сериозна икономическа криза след здравната, на пазара започват да се появяват добри ценови предложения за имоти.
- С колко падат цените на жилищата на пазара?
- Не бих казал, че масово падат. По-голямата част от продавачите не са притиснати да продават имотите си. Но офертите, при които в момента се сключват сделки и за които се тегли ипотечен кредит, се движат с отстъпки между 5 и 15%. Всичко зависи от това колко време ще продължи кризата. В момента повечето предприемачи и физически лица, които продават имот, са категорични, че ако трябва, няма да продават цяла година, докато не се успокоят нещата и икономическата криза не завърши. Те искат да вземат цените на имотите, такива, каквито са в момента. Продават само тези, които имат нужда от кеш – за подкрепа на собствен бизнес или защото имат финансови затруднения.
- Затягат ли банките условията по ипотечните кредити?
- Повечето банки реагираха веднага с извънредното положение и прогнозите, че тази здравна криза ще прерасне в икономическа със сериозен ръст на безработицата. Затова те свалиха процента на финансиране около 80% - преди беше 90%. Лихвените нива обаче ги запазиха, те са в рамките между 2.6-2.7% до 3.1-3.2%. И когато купувач, който има нужда от жилище в момента, е в стабилен сектор, със стабилни доходи, той има самоучастие и оглежда пазара за намалени оферти. Но масата купувачи не искат да купуват, защото цените стоят непроменени в големите портали за имоти.
Естествено, банките са внимателни към хората, които кандидатстват от затруднените сектори като хотелиерство, ресторантьорство, туристически услуги.
- А при потребителските кредити?
- И там засега не наблюдаваме повишение на лихвените нива. Но за рисковите сектори е ограничено кредитирането. То няма и кандидати за кредити от тези сектори, те са доста притеснени.
- А как ще се отрази на кредитния пазар намесата на ББР с гаранции пред банките? Банките няма ли да се съсредоточат само да предоговарят заеми, гарантирани от ББР?
- Не бих казал, че банките ще загърбят новото кредитиране. Със сигурност то ще намалее като цяло заради кризата, но няма да спрат да кредитират. Просто банките ще имат още един инструмент да продължат да кредитират и затруднените фирми, защото не може да поемат прекомерен риск. Те са задължени със закон да оценяват риска на всеки един клиент.
Надявам се да се отворят по-скоро тези гаранционни програми. Трябва да се мобилизират всички, от които зависи, и в рамките на седмица бизнесът вече да може да кандидатсва и да започне да ги ползва, за да се съхрани през следващите по-трудни месеци. Фирмите от най-пострадалите браншове се надяват подкрепата на държавата да не е само мярката 60/40 и да се намерят и други механизми през трудния период. Тези дни чухме заявка от Фонда на фондовете и тези програми трябва по-бързо да се задействат.
- Има ли опасност банките да предприемат поредно увеличаване таксите, за да компенсират загубите от разсрочване и предоговаряне на кредити?
- Не мисля. Минахме през не една вълна на вдигане на такси в края на миналата и началото на тази година. В същото време банките понижиха таксите, когато се ползва интернет банкиране. Това е и идеята – да се повишат таксите за обслужване в офисите и хората да се насочат към други възможности, които са по-евтини. Дългосрочно идеята е банките да намалят клоновата си мрежа, защото там разходите им са значителни – големи помещения на скъпи локации, пълни с банкови служители. Това са наеми, заплати, които постоянно растат.
