- Адвокат Екимджиев, след 2 години обяснения как не може да разпита Васил Божков, прокуратурата се сети, че има начин да го разпита като свидетел. Да очакваме ли развитие по делото от този разпит?

- Държавата в лицето на прокуратурата, на Иван Гешев, няма никакъв интерес нито Цветан Василев, нито Божков да бъдат върнати чрез екстрадиция в България и разпитани. Поради това прокуратурата само симулира процесуални активности в тази насока, като предварително заложи много сериозни процедурни мини, така че екстрадицията да бъде практически невъзможна.

- Какви мини?

- Без да мога да го докажа, но както се случи още навремето по делото на братя Галеви, така и през 2016 г. с Цветан Василев, и в началото на 2020 г. с Васил Божков, властите им дадоха възможност, включително чрез контролирано изпускане на информацията ги подсетиха, че не е никак лошо да напуснат страната, преди да бъдат задържани. Незабавно след като се разбра, че те са в чужбина, бяха повдигнати чудовищни обвинения. Паралелно с основното обвинение за ощетяването на бюджета с тези 550 млн. лв. несъбрани такси от хазартните дружества Божков има още 18 обвинения...

- 20 обвинения по 4 дела, казаха онзи ден...

- Те могат и 200, и 2020 да станат. Прокуратурата може да обвини всекиго във всичко, тъй като няма съдебен контрол върху постановленията за привличане като обвиняем. Тези паралелни обвинения (срещу Божков има за опит за изнасилване, за поръчителство на убийства, които са съвсем произволни) служат като основа на пропагандна кампания. И се постига следният резултат - след като те са в чужбина и не искат да се върнат в България, за да бъдат подложени на произвола на българската прокуратура от една страна, а от друга страна им се очертава такъв чудовищен образ, каквото и да кажат, прокуратурата веднага отговаря, че това не може да се вземе сериозно, защото не е достоверна информация на свидетел или обвиняем, а защитна теза на беглец от правосъдието. Тази пропагандна стратегия беше приложена едно към едно и към Цветан Василев, и към Васил Божков. Така и Елена Йончева беше елиминирана като разследващ журналист и острие на опозицията. След прокурорското й обвинение корупционните й разкрития бяха обезличени от ГЕРБ като защитна позиция на обвиняем.

След повдигането на обвиненията на Божков и Василев прокуратурата постановява 72-часово задържане, въпреки че лицата към този момент вече ги няма. А НПК изрично посочва, че единствената цел на това 72-часово прокурорско задържане е да се осигури явяването на задържания пред съда. Как с това 72-часово задържане в тези два случая ще бъде осигурено явяването им пред съд, след като единият е в Сърбия, а другият - в Дубай?!

Прокуратурата обаче не иска от съда постоянна мярка "задържане под стража". Защото ако съд се произнесе по задържането под стража и признае, макар и задочно, че то е законосъобразна и оправдана мярка за неотклонение, тогава би могла да бъде допусната екстрадиция.

- А защо да не е възможна екстрадиция без това?

- Като стандарт в международното право, най-общо, екстрадиция се допуска или при влязла в сила присъда, или за изпълнение на мярка за неотклонение "задържане под стража", одобрена от съд. В случая прокуратурата не иска съд да се произнесе и да определи постоянна мярка за неотклонение на Божков и Василев. Нещо повече - когато защитата на двамата обжалва 72-часовото задържане, с много темпераментни мотиви лично Гешев в случая с Цветан Василев, възразява, че това е недопустимо, тъй като мярката реално не е приложена. Тогава защо изобщо е издадено това постановление?! И българският съд, в единия случай спецсъдът, а в другия - Софийският градски съд, приема жалбите за недопустими, тъй като такъв тип обжалване може да има само ако 72-часовото задържане е фактически осъществено. Именно отказаният съдебен контрол минира възможностите за екстрадиция. И това много добре се знае от прокуратурата.

Оттук нататък екстрадиция и на основание Европейската конвенция за екстрадиция е недопустимо именно защото няма гаранции, че има независим съдебен контрол върху основанието за исканата екстрадиция.

- А това важи ли и за Дубай и Сърбия?

- Тази конвенция действа в рамките на Съвета на Европа. Не важи за Дубай. Но това е принцип в международното право, присъщ на всички двустранни договорености и ад хок решения. За да бъде екстрадирано дадено лице, ако замолената държава е цивилизована и има респект към основните принципи на международното право и правата на човека, тя иска минимални гаранции. А тук такива няма. Скоро по силата на същата правна логика Съдът на ЕС постанови две решения, че е недопустимо европейска заповед за арест да се изпълнява само на база на постановление на българската прокуратура за 72-часово задържане, а след това в друго решение се прие, че на базата на такъв тип прокурорско постановление не може да се изпълнява и заповед за разследване, т.е. не само арест но и обиск и претърсване и изземване не могат да бъдат извършени в чужбина по искане на прокуратурата без съдебна санкция.

Вероятно бившето ръководство на прокуратурата, защото това е на светлинни години от капацитета на Гешев, знаейки тези особености на международното право, залага тази непреодолима бариера за екстрадицията на Божков и Василев в България.

В подкрепа на твърдението ми е и фактът, че НПК допуска мярката за неотклонение "задържане под стража" да бъде взета от съд и задочно. Тоест съвсем спокойно прокуратурата би могла със или без този 72-часов арест да поиска от съд, и аз съм почти сигурен, че услужливият български съд, би дал такова разрешение, но тогава екстрадицията би била съвсем възможна и очаквана. След като правят така, че да не бъдат екстрадирани, години наред не се иска разпит по видеоконферентна връзка. Това е последният модул от прокурорската стратегия.

- Ако прокуратурата наистина няма интерес тези хора да се върнат в България, те нямат ли интерес да се върнат сами?

- И аз, знаейки какво е правосъдието в България,  не бих поел риска прокуратурата да ме задържи под стража и да ме малтретира в продължение на години, не за да докаже престъпление, а за да държи едно дело на трупчета и да ме мачка с процесуални действия. В тази ситуация разумният вариант е разпитът чрез видеоконферентна връзка. И понеже се заговори как най-сетне, 2 години след обвиненията срещу Божков, прокуратурата е узряла да направи очевидното, аз имам опасения, че тя отново ще изиграе един театър за наивници. Специално по отношение на Божков информацията е, че той ще бъде разпитан като свидетел, а не като обвиняем. Защо като свидетел? След като основното обвинение е именно за участие в организирана престъпна група, създадена с цел ощетяване на бюджета с 550 млн. лв. Очевидно е, че от данните, които циркулират в публичното пространство, има подозрения, че към същата престъпна схема са съпричастни и Борисов, и Горанов. Тогава процесуално е най-логично да бъдат обединени двете дела. И изглежда по-логично Божков да бъде разпитан като обвиняем. 

- Каква е разликата при тези два разпита?

- Когато един човек е разпитан като свидетел, той е обект на разследването, той е пасивен, само отговаря на поставените му въпроси. Един опитен и злонамерен следовател или прокурор, може така да води разпита, че да пропусне най-важните въпроси. Може да пита за времето и за картините на стената и дали са пили кафе, а да не го пита кога и откъде са били теглени парите, знае ли серийните им номера, за да се направи съпоставка с банкнотите от снимките на чекмеджето на Борисов. Давам само пример как може да бъде замазан един разпит на свидетел, така че да не се получи най-важната информация.

За разлика от свидетеля обвиняемият има редица права - да прави искания, бележки, възражения. Ако обвиняемият усети, че разпитът се води тенденциозно, той може да възрази, да поиска да даде обяснения и разследващият няма право да му откаже. Обвиняемият може да настоява за очна ставка, ако има противоречия в показания. Т.е. ако Божков участва като обвиняем, той може да поиска очни ставки с Горанов, с Борисов, с Арнаудова. При тази неизбежна публичност на процеса, колко интригуващо би се получило това процесуално действие! Стига прокуратурата да запази стандарта си за публичност по делата на Божков. Затова тезата ми е, че с разпита на Божков като свидетел, се цели симулация, с която да се замъгли още повече картината. И на второ място, ако европейската прокуратура в един момент каже, ние имаме разпит на Божков, в който той каза това и това, хората на Гешев да кажат - да, ние му проведохме разпит и той не е казал нищо такова. 

- Има ли изобщо опция той да бъде разпитан като обвиняем. Прокуратурата казва, че няма как, защото обвиненията не са му предявени лично?

- Отговарям с риторичен въпрос - как върви делото срещу Цветан Василев в съдебна фаза? Те се позовават на един формален акт в наказателния процес - връчването на постановлението, което информира обвиняемия в какво е обвинен и определя рамките на защитата. Но това е една защитна норма, формална процедура, която е в интерес на обвиняемия. Изконното, най-същественото право на един обвиняем още от времето на Магна Харта, от времето на римското право дори, е да бъде изслушан. Не можеш заради една норма, която е създадена в твоя полза, да бъдеш лишен от много по-важното право да бъдеш изслушан от представител на властите. Това е съзнателната манипулация от страна на прокуратурата. Те се вкопчват в един формален аргумент, привидно верен. Но не е вярно, че заради невръчването лично на това постановление, може да лишиш един човек от сърцевината на правото му на защита, каквото е изслушването му. Това постановление вероятно може да му се изпрати по имейл, на снимка, вероятно може да му бъде прочетено в рамките на тази видеоконферентна връзка и т.н. Дори формално да бъде нарушен НПК, съдът, който след това ще гледа делото, ще оцени, че ситуацията е била такава и че това нарушение във формата не е толкова важно и че е било направено, за да бъде осигурена възможността за защитата на най-същественото право на обвиняемия - да бъдат чути неговите обяснения.

И в НПК е предвиден разпит по делегация на обвиняем. Дори да няма яснота технологично как се преодолява това изискване за лично връчване на постановлението, винаги може да се намери начин така че да бъде осъществена тази процедура.

- А може ли да се направи очна ставка чрез видеовръзка?

- НПК изрично предвижда възможност и при видеоконферентна връзка да бъде извършена очна ставка. Тя може да е между свидетели и между обвиняем и свидетел, но само обвиняемият или разследващият може да я инициира.

- Видяхте ли нарушени права при арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова?

 - Категорично мога да потвърдя само за недопускането на адвокат Менков в продължение на около 30 мин. Не мога да знам с каква информация разполага на МВР, за да говорим имало ли е неотложност. Представете си, че част от онези евро или кюлчета от шкафчето временно са се оказали в дома на Борисов, защо тогава да няма неотложност?! Четох, че тримата са се оплакали, че 24 часа са висели на пейки и столове. Това е системен проблем за арестите, не е персонално отношение. Задържането беше по-малко от 24 часа и смятам, че не е достигнато т. нар. ниво на суровост на третирането, че то да се интерпретира като нечовешко и унизително отнасяне. 

Ако ме питате харесва ли ми - не, не ми харесва. Смятам, че беше излишно и като процедурно действие и беше вредно от гледна точка на политически пиар. 

- А каква е оценката Ви за правилата, по които ВСС прие миналата седмица, че ще разгледа искането на правосъдния министър за уволнението на Гешев и така на практика елиминира половината сигнали срещу него.

- Очаквах да се случи нещо такова. Те ще изобретяват процедурни капани, за да не разгледат по същество искането. С този ход мнозинството във ВСС елиминира най-силните козове на министър Йорданова. Едно от тях е нарушението на презумпцията за невиновност на Баневи, което е установено с решение на съда в Страсбург. ВСС не може да го преразгледа и да приеме нещо друго, може само да го квалифицира. По подобен начин е и казусът "Елена Йончева". Там има решение с огромно мнозинство на Европейския парламент, че поддържаното от Гешевв лично обвинение срещу Йончева е димна завеса, зад която прозират политически мотиви и се цели политическа вендета.

За останалите нарушения ВСС сигурно ще каже, че не е съд, че не би могъл да замести органите по разследването и да установява какво е станало по "Осемте джуджета" и т.н.

За да подчертая абсурдността на този подход - и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт има изискване, относимо към всеки магистрат - да притежава високи професионални и морални качества. Тук мнозинството на ВСС ни каза, че няма да разглежда факти, които са се случили макар и няколко дни преди Гешев да бъде избран за главен прокурор. Сякаш можем да отрежем с нож времето и да игнорираме факти, които доказват, че Гешев не просто няма изискуемите от закона високи професионални и морални качества, а има доказани престъпни наклонности. Толкова е очевидна тази изкуствена конструкция. Сигурно още има хора, които смятат, че във ВСС са достолепни магистрати, заслужили позицията си в управлението на съдебната системата. Нищо подобно. Това е една шайка негодници и наемници, на които не им пука колко пъти ще се самозаплюят с подобни решения, колко пъти ще заплюят закона и Конституцията.