- Управляващото мнозинство издигна настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на антикорупционната комисия. Какъв мотив смятате, че стои зад тази номинация?
- Изборът на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ е просто брънка, част от по-голямата игра, която е свързана с избора на Иван Гешев за главен прокурор. Поставяне на правилните хора на правилните места, които да гарантират сигурността на висшата политическа злоупотреба и нейната недосегаемост, както до момента. Потенциалните мишени на новия главен прокурор и шеф на КПКОНПИ очаквам да бъдат или онези от близкото минало, или сходни на тях - бизнесмени, които не вървят в една крачка със статуквото, опозиционни политици, бивши министри, управленци на местно ниво, които с времето са станали неудобни, защо не и журналисти. Към адвокатите също се отправиха многобройни заплахи.
- Самият Цацаров обещава, че ще "пробуди" КПКОНПИ. Как тълкувате това негово намерение?
- Аз прочетох концепцията му. Честно казано, не видях в нея как ще се случи това пробуждане. Може би това е така, защото той първо направи това гръмко изказване, че ще събуди КПКОНПИ, и след това си е правил концепцията. В огромната си част тя се занимава с някакви организационни размествания, подобрения, оптимизиране на самия процес в рамките на КПКОНПИ. Очаквах обаче да се обърне повече внимание на конфискационните производства, тъй като те са най-важни. Това е най-силното оръжие на комисията. На него съвсем накрая му е отделено много малко място с нищо неказващо съдържание. Смятам, че липсват най-важните данни от дейността на КПКОНПИ - колко точно пари тя събра и внесе в бюджета. В момента не може да се проследи една преписка от началото до края.
- В концепцията си Цацаров предлага още комисията да извършва ежедневен мониторинг на медиите, за да следи за публикации, които съдържат информация за корупция. По закон КПКОНПИ има ли изобщо право да се самосезира по статии? Все пак тя не разглежда дори анонимни сигнали.
- Тя може да се самозадейства, но тогава и качествената, и количествената страна на една такава проверка при самосезиране ще бъде коренно различна от проверката, предприета след сезиране от прокуратурата. Това е разписано в самия закон за КПКОНПИ. Проверката, която се прави след повдигнато обвинение от прокуратурата, е много по-задълбочена и мащабна, включваща всякакви източници на информация. За сметка на това обикновените проверки се ограничават най-често до публично достъпна информация или само до такава, която е достъпна на КПКОНПИ на базата на декларирани обстоятелства. Даже не съм сигурен проверяват ли в Имотния и Търговския регистър. Когато имаше сигнал срещу Делян Пеевски от сдружение БОЕЦ, тогава комисията под ръководството на Пламен Георгиев извърши много повърхностна проверка и финишира с изказването, че очевидно депутатът има много добри адвокати и счетоводители. Важно е да се каже, че прокуратурата и КПКОНПИ са свързани с обща пъпна връв по отношение на тези най-опасни производства, а именно конфискационните. Освен това прокуратурата има право да оспори всеки един акт на КПКОНПИ за установяване на конфликт на интереси. Тя можеше да оспори неустановяването на такъв при Владислав Горанов, можеше да го направи и по "Апартаментгейт".
- Очаквате ли антикорупционната комисия да се активира по отношение на къщите за гости, а именно да започне конфискация в случаите, при които неправомерно са отпуснати пари от еврофондове?
- Вече има едно повдигнато обвинение на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев. Ако се вгледате в това как то е повдигнато, прави впечатление, че не е по алинеята, която автоматично отключва проверка от КПКОНПИ. Съдейки по публичната информация, той е обвинен по чл. 248А, ал.3, вр. с ал. 2 от НК. Този член казва, че който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода и глоба. Това е основният състав. Алинея 2 казва, че наказание се налага също и на онзи, който е искал да получи средства от еврофондове. Ако обвинението обаче беше повдигнато по ал. 5, която казва, че ако в резултат на предоставената невярна информация вече са получени средства от европейските фондове, тогава КПКОНПИ можеше да започне проверка, която да завърши с конфискация. Предполагам, че след като къщата за гости съществува, тя беше показана по медиите, значи пари са получени. И си задавам въпроса защо обвинението на Манолев е по-щадящо. На всички трябва да е ясно, че прокуратурата държи ключа към подходящите обвинения и много зависи как те са формулирани.
- Държавният глава вече подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. Защо според вас президентът не се вслуша в призива да сезира Конституционния съд с въпроса дали процедурата по избора е спазена?
- Ние от инициатива "Правосъдие за всеки" настоявахме президентът, като правоимащо лице, да сезира КС, за да инвестира в бъдещата правна сигурност по утвърждаването на избора на главен прокурор, председател на Върховния административен съд и председател на Върховния касационен съд. Защото тези позиции ще продължават да бъдат избирани по този начин и ще трябва да бъдат потвърждавани от президента. Тоест при отказ да бъде подписан указът за назначаване кандидатурата единствено да бъде прегласувана във Висшия съдебен съвет, а не да започне нова процедура. Трябва да имаме окончателна яснота относно ролята на президента в този процес. Той или е последният гарант за правната издържаност, или е просто един достатъчно добре платен държавен регистратор, притежател на някакъв печат.
- По време на изслушването на Гешев във ВСС беше цитирано решение на КС от 2002 г. Там не се ли казва точно, че ВСС има право да прегласува кандидатурата, ако тя бъде върната от президента?
- Това се казва в половин изречение в т. нар. съобразителна част. Това не се казва в диспозитива на решението, още повече че това решение не се занимава с избора на "тримата големи" в съдебната власт, а то дава отговор какъв е правният характер на тези решения, които се постановяват от ВСС, и съответно на Министерския съвет, когато се правят предложения за назначаване на посланици. Защото и двете отиват при президента. Това решение казва, че както решенията на МС за посланици, така и тези на ВСС, с които се предлага назначаването на някой от "тримата големи", нямат самостоятелен административен характер. Процедурата по избор е двуходова - на първо място един орган предлага, а на второ президентът утвърждава.
- Румен Радев направи заявка, че ще организира дебат за промяна в конституцията, която да бъде насочена към прокуратурата. Очаквате ли това да доведе до някакъв резултат?
- Преди няколко месеца президентът направи една кръгла маса, на която беше поканил представители на съсловни организации като Асоциацията на прокурорите, Съюза на съдиите, Висшия адвокатски съвет. Идеята му беше да получи становища какви трябва да бъдат качествата на един успешен кандидат за главен прокурор. Тоест той искаше да се създаде единна матрица от информация. За съжаление, след проведена една такава кръгла маса малко след това последва среща между президента и Сотир Цацаров. След тази среща секна и този формат на кръглата маса. Аз си правя извод за себе си, че най-вероятно г-н Цацаров не е бил много съгласен с подхода на президента. Аз в обявеното от Радев намерение за конституционен дебат намирам някаква утешителна частица за онази част от гражданското общество, което протестираше срещу избора на Гешев.
- Инициатива "Правосъдие за всеки" ще продължи ли с протестите срещу Иван Гешев?
- Той вече е избран, няма как да протестираме срещу този избор. Ние на този етап нямаме искане за оставката на правителството на Борисов. Но ние много внимателно ще следим потенциалния избор на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ и последващите действия на главния прокурор. "Правосъдие за всеки" ще бъдем дейни и на други полета, не само на протестното.
