Тримесечните протести не могат да изпълнят основните си цели, но постигат неочаквани резултати. Видимо уплашени от хората на улицата и от повишения интерес на гражданите към връзките между властта и медиите, управляващите и корпулентните сили зад тях забавиха реализацията на една своя отколешна мечта - да наложат органичения за медиите в интернет, за да направят още по-трудна работата на критичните издания и журналисти.
България не спази срока за транспониране на последната ревизия в евродирективата за аудио-визуалните медийни услуги, приета през ноември 2018 г. Срокът изтече на 19 септември. Страната ни е в голяма група от държави-членки, които са предприели някакви действия за въвеждане на актуализираните правила на Европа, но без да е постигнат окончателен резултат.
След гласуването на новите текстове на евродирективата преди 2 г. Брюксел в прав текст поясни, че документът има за цел „сближаване между телевизионните и интернет услугите“ и че фокусът на промените не е журналистическата дейност. Специално внимание се обръща на закрилата на децата, като основните нови моменти са, че на по-сериозна регулация трябва да бъдат подложени преди всичко видеоплатформите и социалните мрежи.
В България обаче планът на управляващите очевидно е новите правила на ЕС да се използват като претекст за още по-здраво стягане на хватката около критичните издания чрез приемането на текстове, които далеч надхвърлят духа и съдържанието на променената The Audiovisual Media Services Directive. Идеята е това да се случи чрез изготвянето на изцяло нов медиен закон, който да се оправдае с изискванията на ЕС и с това, че сега действащият Закон за радиото и телевизията е в сила от далечната 1998 г., многократно е поправян на парче и че в него не присъстват новите технологии, поради което е остарял. Така управляващата партия се приготви да пише текстове, за които
никой в Европа нито е чувал, нито очаква.
По същия начин ГЕРБ вече постъпи и при приемането на европейския Регламент за защита на личните данни или т.нар. GDPR. Въпреки че в него нямаше подобно условие, у нас документът бе побългарен с дописването на 10 критерия за преценка дали журналистите спазват в материалите си баланса между правото на информация и защитата на личните данни. През ноември м.г. Конституционният съд обяви тези "иновации" за противоречащи на основния закон.
Доказателство за това, че ГЕРБ чакаха с нетърпение датата 19 септември, за да ударят критичните медии, бе, че паралелно с работната група, която трябваше да адаптира евродирективата, работиха още две групи. Едната бе създадена по лична инициатива на шефа на медийната комисия в НС Вежди Рашидов. Именно той е човекът, който доскоро обясняваше при всяка среща с микрофон, че е назрял моментът медийното законодателство в България да се обърне с хастара нагоре и че той и неговата партия са се нагърбили с тази задача. Рашидов отдавна се самоопредели като патрон на борбата с фалшивите новини, които били основен проблем на съвременното общество, и като радетел за тяхното изкореняване. През август м.г. Министерството на правосъдието дори разпространи снимка на депутата с тогавашния министър Данаил Кирилов след среща, на която двамата обсъдили как ще инициират
създаването на "единен европейски стандарт" срещу fake news.
Пукнатите в плана на Рашидов проличаха още тогава, когато се опита да даде дефиниция на явлението, заявявайки, че фалшива новина е "всяка непроверена новина, която няма нищо общо с истината".
През май т.г. Рашидов дори зададе парламентарен въпрос към министър Боил Банов докъде е стигнала работата на другите работни групи, които са под шапката на Министерството на културата. Оттам се разбра, че заради извънредното положение срокът за работа на едната група е удължен "до 15 дни след прекратяване на извънредното положение", а другата приключвала работа съвсем скоро. Това не попречи на шефа на медийната комисия да вземе нещата в свои ръце и на 13 юли той еднолично внесе предложения за промени в ЗРТ. Поантата в тях бе удължаването на мандадите на генералните директори на БНТ и БНР от 3 на 5 години с възможност за два последователни мандата. Законопроектът се появи в първите дни на протестите срещу Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, към които бе присъединено и искане за оставка на шефа на БНТ Емил Кошлуков. Три дни по-късно Рашидов изтегли законопроекта си и оттогава никой от управляващите не е отварял дума да се даде възможност на
Кошлуков да управлява обществената телевизия до 2030 г.
И докато заради сложната обстановка през последните месеци ГЕРБ внимават да не се разчуе какво са натворили по отношение на медиите, малкият коалиционен партньор ВМРО вече изплю камъчето. Партията на вицепремиера Красимир Каракачанов се опита да лансира през пролетта законопроект, който да превърне Съвета за електронни медии в Министерство на истината, което казва коя информация в интернет е истина и коя - лъжа. ВМРО даваше на СЕМ и възможност да изисква затваряне на сайтове.
Предложенията предвиждаха и затвор за разпространение на информация, която управляващите определят като "невярна". Законопроектът се опита да въведе термина "дезинформация в интернет среда", което според вносителите било "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица". Предвиден бе и затвор до 3 години за човек, който разпространява такава информация, както и глоба от 500 до 2 000 лв. за собственика на домейна, чрез която тя е разпространена. Предложенията на коалиционния партньор срещнаха сериозен отпор не само от журналистически и граждански организации, но и дори и от работодатели. В позиция на Българската стопанска канара до Рашидов се казваше, че "широката дефиниция на понятието "дезинформация в интернет среда" може да доведе до цензуриране на мнения на потребителите на интернет сайтове, което от своя страна да рефлектира върху медиите и да доведе до страх у българските граждани да изразяват мнението си". Въпреки че при обсъждането на проекта на ВМРО представителите на ГЕРБ гласуваха против, техните говорители, и особено Рашидов, не скриха, че управляващата партия мисли в същата посока- СЕМ да изпълнява ролята на цензор, който казва какво може и какво не може да се публикува в интернет. Всичко това вече трябваше да се е появило черно на бяло, като засега само гражданските процеси пречат на реализацията му.