Те искат това, което германци, французи, британци и американци вече имат - демокрация, върховенство на закона, човешки права. И се борят за тях смело и неуморно. Макар да живеят далеч от нас, в Хонконг, те се борят за една западна кауза. Вероятно няма да успеят да се справят сами. Но кой ще им помогне?
Ако, както казва историкът Хайнрих Аугуст Винклер, "нормативният проект на Запада" все още съществува, може да се очаква западните държави да окажат значителна подкрепа на протестиращите. Френските и американските революционери от края на XVIII век първи налагат демокрацията, върховенството на закона и човешките права, макар и частично или временно. Но това създаде убеждението, че западните ценности трябва да бъдат водеща норма. Желаещите да наложат тези ценности навън се нуждаят от твърдата сила на оръжията или иконономиката - в този случай, както и от меката сила да бъдат добър пример за подражание. А този случай Западът не се справя добре нито с твърдата, нито с меката сила.
XIX век бе доминиран от британците, а XX - основно от САЩ. Тогава британците не бяха заинтересовани да изнасят демокрация и човешки права, вместо това подчиняваха народи, за да ги експлоатират. Тази стратегия бе особено успешна в части от Китай, където Хонконг бе превърнат в британска колония за над 150 г. Колониалните амбиции се опираха на Pax Britannica, макар поведението на британците едва ли имаше нещо общо с мира или човешките права. Нормативният проект се прилагаше единствено вътрешно, затова Обединеното кралство се превърна в модел за демокрация.
През XX век американците развиха проекта в чужбина първо чрез президента Удроу Уилсън през Първата световна война и после, дори още по-успешно, след Втората световна война, когато демокрацията бе внесена първо в Западна Европа, след това и в Източна Европа. В началото на новия век сравнително мирно Pax Americana изглеждаше приложен в големи райони на света.
Това бе само преди 20-ина години, но това бе напълно различно време, друг свят. Оттогава нормативният проект се провали - в Афганистан, Ирак, при Арабската пролет, която доведе до сирийската катастрофа. Понякога Западът се намесваше, понякога - не. Резултатът почти винаги бе ужасяващ. Абу Гариб и Гуантанамо белязаха края на американската власт като ролеви модел.
Новият свят
Сега присъствието на Доналд Тръмп в Белия дом още повече влоши нещата. Не е ясно дали този президент, който толкова харесва Си Цзинпин и Владимир Путин, автократичните си колеги от Китай и Русия, се придържа към този нормативен проект, дали наистина цени демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Той подкопа НАТО и сега няма водеща сила, която да се намеси решително в защита на западните ценности.
Мечтата, че Ангела Меркел би могла да изпълни ролята, поемана обикновено от президента на САЩ, няма да се осъществи. Нейната бежанска политика временно окрили левите либерали на Запад, но Германия има прекалено малко "твърда сила", за да заеме водеща роля в света, а Меркел е по-заинтересована да осигури износа, отколкото да опази западните ценности, особено когато се отнася до Китай. Засега тя се въздържа да критикува Китай публично.
ЕС, "меката сила" на Запада, има твърде слабо глобално влияние. Тя няма армия и след вота за Брекзит не може да се смята за ролеви модел при дългосрочно изкореняване на национализма. Което означава, че външнополитическият аспект на 230-годишния проект е мъртъв. В настоящото си положение Западът не е в състояние да налага нормативни ценности. В някои части на света Западът дори е станал за посмешище, когато се споменават ценности. Първо си подредете своята къща - така казват на Запада. И не без основание. В някои западни страни крайнодесният популизъм застрашава дори вътрешната проекция на нормативния проект.
Какво може да се направи? Да се примирим, че Pax Sinica - китайският световен ред, система, която не се интересува от демокрацията, върховенството на закона или човешките права, ще се прояви в нова форма? Хонконг може да е предвестник на това, което предстои.
Но да се откажем и предадем ще бъде грешка. Дори онези, които нямат право да поставят условия, все още могат да се ангажират. Те все още може да потърсят връзка с разума в Китай. Западът е станал прекалено мълчалив пред случващото се в Хонконг. Западът може вече да не е гарант на западните ценности през XXI век, но поне може да бъде техен адвокат и защитник.
