Управляващата партия в Русия понесе в края на септември редица поражения на регионално ниво, което засега е епогеят на обявената от властите пенсионна реформа, която е посрещната на нож от повечето обикновени руснаци. "Единна Русия" обаче загуби не от нови лица на опозицията, а от кандидатите на националистическата Либералнодемократическа партия на Русия (ЛДПР) на изборите за губернатор на Владимировска област и на Хабаровския край. След първия тур на регионалните избори на 9 септември, на който прокремълската партия регистрира най-слабите си резултати за последните десет години, бе организиран втори тур, който тя също загуби.
Малко преди това изборите за губернатор на стратегическия Приморски край, където спечели прокремълският губернатор, бяха касирани от местната избирателна комисия заради масови измами. На балотажа, организиран на 16 септември, губернаторът Андрей Тарасенко победи комуниста Андрей Ишченко с 1 процент, въпреки че след преброяването на 95% от бюлетините изоставаше значително. Причина за препоръката на ЦИК този път стана невъзможността да бъде установен истинският резултат от вота на избирателите, като и от двете страни бяха подадени множество жалби, и председателят на ЦИК Елла Памфилова препоръча отмяна на изборните резултати. Самата ЦИК не може да отмени резултатите, тъй като тя не е организатор на тези избори. Вторият тур в република Хакасия (в южната част на Сибир) пък бе отложен за 7 октомври след неочакваното оттегляне от надпреварата на кандидата на "Единна Русия" Виктор Зимин. Той обяви, че се оттегля по здравословни причини, след като на първи тур получи 32% от гласовете срещу 45 на сто за кандидата на комунистите.
Изборите бяха организирани на фона на общественото недоволство, предизвикано от увеличаването на пенсионната възраст. Тази деликатна тема предизвика много протести, основно по призив на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), и се отрази негативно на популярността на президента Владимир Путин, който обяви в края на август смекчаване на тази мярка. Отмяната на резултатите от изборите в Приморския край, според в.„Ведомости“, ще стане изпитание за цялата политическа система в Русия. Тези местни избори също така показаха как, използвайки вълната на протестите, на власт могат да дойдат дори неизвестни опозиционни кандидати.
Засега
властите всячески се опитват да демонстрират конструктивен
подход, като хабаровският губернатор Вячеслав Шпорт предложи на своя съперник от ЛДПР Сергей Фургал поста първи вицегубернатор и той го прие. Такива действия имат за цел намаляване на протестите на избирателите, а също така мобилизиране на лоялния електорат, обясниха двама души, близки до администрацията на руския президент. Решението на ЦИК повишава рисковете за втория кръг в останалите региони, тъй като заинтересованите сили виждат, че е възможно отстраняването на неудобния губернатор, а това е прецедент, казва политологът Виталий Иванов. “Отмяната на избори е неизгоден сценарий, а е принудителен, единственият, който позволява макар и в някаква степен запазване на достойнството", смята той. Решението на ЦИК е половинчато, критикуват го за това, че е отнета победата на кандидата на опозицията", подчертава политологът Николай Петров. “Но това е вариант, който устройва всички", допълва той.
Като цяло предизборните кампании в Русия рядко са вълнуващи, а самите резултати от изборите трудно могат да предизвикат изненада. Но точно такъв е случаят сега в руския Далечен изток.
Те предизвикаха политическо земетресение
в столицата на провинцията Владивосток, но могат да се окажат с последици и за цяла Русия. Москва първоначално реагира с изненада на събитията в Приморието и се опита да потуши напрежението. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков направи лаконично изявление, позовавайки се на Централната избирателна комисия. Тя, от своя страна, обяви, че резултатите от гласуването ще влязат в сила чак след като бъдат проверени всички жалби. За целта щяла да пристигне специална делегация от Москва. Едва отскоро губернаторите на областите в Русия отново се избират пряко, а не се назначават от Кремъл, както беше през периода 2004 - 2012 г. До отмяната на предишната практика за назначаване на ръководителите на районите се стигна преди шест години след масови улични протести в Москва за повече демокрация.
Приморският регион с неговата столица Владивосток е от стратегическо значение за Москва - той е източната врата на страната. Районът, на площ колкото половин Германия, граничи с Китай и Северна Корея, а само на 300 километра от бреговете му се намира Япония. Това географско положение на Приморие напоследък придобива все по-голямо стратегическо значение. Особено след като Западът наложи санкции на Русия заради анексирането на Крим, а Москва обяви, че ще се преориентира на Изток, в Приморския регион вече се инвестират много повече средства. Според московския политически наблюдател Николай Петров тези избори са много важни за Кремъл. "Резултатите от тях говорят за това, че вече има протестен вот - в случая срещу кандидата на Кремъл", каза той пред "Дойче веле". Петров описва дилемата на президента Путин така: една победа на опозиционния кандидат Ишченко, при това в един стратегически важен за Москва регион, би могла да се изтълкува като слабост на Кремъл. А ако Кремъл реши да поддържа настоящия губернатор Тарасенко, това може да доведе до нови масови протести.
Протестните настроения в Русия напоследък се увеличават - особено заради обявената пенсионна реформа. В първоначалния вариант на законопроекта се предлагаше възрастта за пенсиониране на мъжете и жените да бъде съответно 65 и 63 години спрямо сегашните 60 и 55 години. След първите масови протести президентът Путин предложи по-малко увеличение на пенсионната възраст, но само за жените. Тя ще стане 60 години, след като двете камари на парламента одобриха тази поправка. Този път Кремъл бе подкрепен от повечето депутати комунисти и либералдемократи, които първоначално се бяха обявили против реформата.
Руски политически наблюдатели, като политолога Иван Преображенский, смятат, че избирателите в Приморския регион са оттеглили подкрепата си за президента Путин. "Това е началото на нова политическа реалност", коментира Преображенский. „Свидетели сме на сериозна промяна в отношенията между централната власт и регионите, но така също и между управляващите и населението като цяло“, смята той.
Истината е, че
представителите на властта са изгубили всякакъв навик
да комуникират с населението. Те са толкова негодни, че избирателите с охота гласуват напук на тях за кой да е проявил малко активност кандидат - особено във втория тур. Никой обаче не трябва да си прави изобщо илюзии за качествата на победителите: колкото до Владимир Сипягин във Владимирска област, става дума за съвсем случаен човек, а пък Сергей Фургал, избран в Хабаровски край, е персона със специфично реноме на "бизнес бос", коментират местни наблюдатели. Това прави пораженията още по-унизителни за властта: също както човек с отслабен имунитет може да си отиде и от най-лека инфекция, така и кремълските губернатори, държани в стерилни условия, се показват беззащитни пред хора, които в работеща демокрация не биха могли да претендират за нищо.
Кандидатите на "Единна Русия" няма как да се борят що-годе ефикасно с предизборната демагогия на претендентите комунисти и либералдемократи - не само поради липса на елементарни навици за съществуване в конкурентна среда, но и защото нямат явни идеологически разногласия със своите съперници. Вдигането на възрастта за пенсия обърка картите окончателно и напълно. След като лично Путин го подкрепи, всички кандидати на ЕР се озоваха в капан: в най-добрия случай се налагаше да подминават неудобната тема с мълчание, а в най-лошия - публично да одобряват непопулярните решения. Комунистите и хората на Владимир Жириновски се видяха с развързани ръце и дори без да споменават Путин, те използваха с пълна сила хорското негодувание.
За разлика от 90-те години на миналия век сегашните губернатори не можеха вече да вземат страха на избирателите със страшните комунисти, които искали да върнат Съветския съюз и опашките пред гастрономите. Днес съветската носталгия и православният сталинизъм - запазена марка на комунистическия лидер Зюганов, са символ-верую за всеки привърженик на Путин и ЕР. Още по-нерационално е да плашиш електората с Жириновски - всичко, което говори той,
изцяло съвпада с политическия курс на Владимир Путин.
При това положение твърде ценна би била личната харизма - но както можа да се убеди всеки заинтересован наблюдател, звездите на путинската регионална политика Тарасенко, Зимин (прокремълските кандидати в Приморски край и Република Хакасия, б. пр.), Шпорт и Орлова не разполагат с нищо подобно.
Размиването на границите между системните партии даде и друг изненадващ резултат: дори избирател, напълно лоялен лично към Путин, не вижда по принцип нищо нередно в протестния вот за системен опозиционер. Не заслужават глас само незнайните либерали, дето постоянно ги оплюват по телевизията - понеже са агенти на Запада и готвят в Русия Майдан. Но какво лошо в това да гласуваш за либералдемократ - всеки знае, че той сто на сто е против Запада и Майдана, че и против вдигането на пенсионната възраст. Това всъщност само ще ожесточи компромисите с приближените на властта като Жириновски и комунистите, а така бленуваната от много руснаци промяна пак ще си остане само илюзия.
