Отношенията между БСП и президента Румен Радев достигнаха най-ниската мъртва точка. Двете страни копаят дъното. Отровни пари се стелят между "Позитано" и "Дондуков". Диалогът започна да тече на такова ниско ниво, все едно хамали и таксиметрови шофьори спорят на Женския пазар.
Ясно е, че целият този “разговор” не е “сблъсък на ценности”, както се опитват да го представят двете страни, а чисто кръчмарско меле, ясен знак за невъзможността на българския елит да се спре овреме, когато се спуска шус по пистата на обществения скандал.
Въпросът на въпросите е
защо се стигна дотук
– него си го задават в публичното пространство и хора на президента, и активисти на БСП. И всички се кахърят като стари моми на седянка, всички се вайкат и горко плачат в ефир.
Големият проблем при социалистите е, че никой не стига в размислите си по-надалеч от изтърканото “Радев хапе ръката на БСП, която го хранеше”. В БСП на Нинова Радев е представен като човек, който е взет от улицата и е издигнат до върховете на държавата. След което е извадил нож срещу своите. За има-няма един мандат Радев, сам-самичък, се е сдобил с широк кръг свои хора в партията и започнал да клати бурно властта на Нинова. Премълчаваме набързо факта, че Радев поведе битка срещу Бойко Борисов, и стигаме до прозренията, че “вътрешната опозиция на БСП се ръководи от Радев”.
Всичко това е партиен мит
Всъщност Радев никога не е имал нищо общо с БСП на Нинова. Когато в началото на август 2016 г. Нинова се среща с ген. Леонид Решетников ("компрометиран", "корумпиран" и "изгонен от Кремъл човек" по нейните думи), тя не научава от него името на следващия български президент, както твърдят политическите й опоненти. Тя съобщава името на Радев на ген. Решетников. Тя казва на Решетников кой ще е кандидатът на БСП седмици преди пленума на БСП да реши кой ще е той. В едно интервю при Слави Трифонов преди години Решетников разказва как е протекъл разговорът му с Нинова: "Казах й, че не го познавам, а тя ми отговори: И аз не го познавам, но го предлагат и ще го обсъждаме". Каквото и да е влиянието на руснаците върху избора на български президент, почти сигурно е, че до 2016 г. самият Радев не е бил много познат не само на Нинова, но и на Русия.
Радев е издигнат не от Нинова, а от някакви хора, които й го предлагат. Радев не е човек на Нинова, не е храненик на партията – ерго, той дължи кариерата си не просто на Нинова, а на хората, които реално са го издигнали. Разбира се, не е нужно да експериментирате с доводи от рода – явно генералът е издигнат от широк кръг партийни организации и тем подобни. Радев не беше член на БСП, той не познава въобще структурите на партията, нито партийните организации го познават към 2016-а. Радев не беше и Self-made man в политиката, той, така или иначе, бе външен елемент, привнесен и припознат от партията.
Радев е рожба на хората, които сега
за отрицателно време завзеха властта
В момента служебното правителство без миг покой кадрува и хората, които идват – военни и полицаи, ченгета и митничари, все хора под пагон, – са хората, на които Радев дължи политическата си кариера. Тези хора имат кръвна връзка с БСП, те издигнаха Радев, а не Нинова, която просто искаше да си припише заслугите за изборната победа през 2016-а. Нинова накара партията да припознае постфактум Радев. Тя накара партията да вярва, че има свой президент, и точно затова сега партията ще понесе N-тото си разочарование и разцепване.
Нинова има съвсем други трески за дялане – тя не успя да обедини партията около себе си. Тя помисли, че може чрез серия от чистки да получи идеална организация. Затова заедно Нинова и Радев довършват днес БСП – тази партия, която тръгна преди 10 години по седесарските пътеки на отлюспване, днес влиза във финалната фаза на съществуването си. И този процес ще завърши с появата на леви партии с по-висок изборен резултат от БСП.
Това ли е целта на занятието?
Едва ли. Просто Нинова и Радев водят към разруха БСП – те правят това, което могат. До това състояние се докара партия, която постоянно говори за трансформация, но толкова здраво е прегърнала миналото си, че не може да направи крачка напред. Партия, която е убедена, че ако се откаже от Георги Димитров и Тодор Живков, ще загуби опорите си.
Разбира се, целта не е “пълзящ военен преврат“ на зелените чорапи или президентска република –
всичко това наистина е измишльотина,
защото нито има условия за преврат, нито България може да стане президентска република с решение на президента или на служебните му министри. Имаме си конституция, слава Богу.
Но други неща се случват – внушава се, че е съвсем нормално в ограничения мандат на служебно правителство да се извършва коренна промяна на административния капацитет. За по-малко от месец тези хора наистина извършиха толкова много кадрови промени, колкото някои редовни правителства не могат да направят и за година. Президентските хора очевидно бяха абсолютно готови за мащабно завземане на властта. Сътвориха абсолютно ненужни промени, които при всяко редовно правителство ще трябва да се коригират, т.е., още месеци наред държавата ще се занимава с началнически вълнения, а не с работа по същество.
По-лошото е, че Радев, говорителите му и служебното правителство са отпочнали
твърд курс по дискредитирането на политическите партии
“Партиите са се превърнали ЕООД“, те са довели страната до нестабилност, до кризи, до разруха – всичко това се говори по време на предизборна кампания. Всичко това засилва традиционната ненавист на българина към всичко партийно. Вместо да повишава избирателната активност, правителството атакува партиите. Казват: ”Правителството не се меси в изборите да облагодетелства или да атакува някоя от партиите, участващи в изборите“, но на практика се получава точно обратното – под предизборна атака са всички основни политически партии. Някои по-силно, някои по-слабо, но всички вкупом ще пострадат на 2 октомври, и то точно заради атаките, които служебните министри организират срещу партийците. Добре, че сме в ЕС, щото, ако бяхме в Южна Америка, подмяната на апарата и атаката срещу партийците щеше
да си изглежда едно към едно като атакуваща хунта
Т.е., ясно е защо се появяват тезите за преврат и президентска република – защото Радев и обкръжаващите го униформени се представят като спасители на нацията, които се борят с нефелните партийци.
Подобно отношение към политическите партии и подобна намеса на политическата сцена може да има само временен ефект върху реалността. След това реалността ще се огъне и ще изхвърли от орбитата си всякакви натрапници.
