Медия без
политическа реклама

Реформи бол, а фирмите пак са "хамстери на катерушка"

Докато правителството се хвали с административни облекчения, нови и нови абсурдни регулации се стоварват върху бизнеса

18 Март 2019
Премиерът Бойко Борисов по време на последното представяне на изследването за контрабандата на цигари в компанията на главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на МВР Младен Маринов и финансовия министър Владислав Горанов.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Премиерът Бойко Борисов по време на последното представяне на изследването за контрабандата на цигари в компанията на главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на МВР Младен Маринов и финансовия министър Владислав Горанов.

Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев за пореден път даде отчет колко работа е свършило правителството по т. нар. административна реформа. Променени били над 400 закона, премахнати над 10 важни документа на хартия, прекратен бил обменът на бумаги между администрациите. Те вече свързвали регистрите си, за да правят справки сами, вместо да разкарват граждани и фирми от гише на гише като "хамстери на катерушка", както сам се изрази Дончев.
Вицепремиерът обаче не обели и дума колко нови и нови задължения през това време се стовариха на главите на данъкоплатците и особено на фирмите. При това задължения, които не само им пречат да си гледат бизнеса, но и с които те видимо не могат да се справят. 
Ето няколко примера за нови регулации, появили се докато правителството се бори с бюрокрацията, които създават нови задължения и затруднения.
Регламентът за защита на личните данни вече иска от всички организации да обясняват ясно и разбираемо защо, как и за какъв срок обработват лични данни, да ги поддържат актуални, да ги изтриват в определени случаи, да водят регистри и уведомления за поверителност. И тъй като няма ясно разписани процедури, изобилието от неизяснени казуси е голямо, а фирмите сами трябва да преценяват във всяка ситуация основанията за обработване на лични данни. Разбира се, по-големите компании назначават специални служители за тази дейност, но по-малките трябва сами да се справят. Доколкото могат. 
Новите мерки срещу изпирането на пари пък изправиха на нокти не само голяма част от бизнеса, но и неправителствени организации, общини, спортни клубове, учебни заведения и въобще всеки, който възлага обществени поръчки, дори и детски градини. На всички тях им се вменява задължението да правят обучения как се разпознават съмнителни сделки и клиенти и как да докладват за това. Първата офанзива - да пишат планове за обучение и да ги пращат в ДАНС - вече отмина. Сега предстои да се представят вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари. Повече от ясно е, че всичко това е формално, защото

 

няма ясни изисквания какво да включват правилата и плановете,

 

но струва време, ресурс и още бумащина. Както и солени санкции, ако не спазиш сроковете.
Ако тези два примера все пак са плод на международни стандарти и европейски директиви, т.е. вменени отвън, с пълно право може да поискаме от нашите управници да си посипят главите с пепел заради прословутата реформа с касовите апарати. Дали е плод на внезапно хрумване или на зъл гений? Всеки, сблъскал се с новите изисквания към фискалните устройства и софтуера към тях, си задава този въпрос. Иначе мотивът за налагането на новите правила е  благороден - да се изсветли сенчестата икономика, да се накажат хитреците, които мамят с касови бележки и с отчитането на оборота. Премиерът Бойко Борисов дори се учуди наскоро защо са тези "шум и напрежение". "Всички ходите на ресторант и в хотели и знаете къде и колко касови бележки дават", скастри недоволните той. 
Само че промените се оказаха далеч по-мащабни. Те не засягат само подмяната на фискалните устройства в хотелите и ресторантите, но и на софтуера на почти всички компании, което за редица бизнеси означава

 

пълна реорганизация и неоправдано високи разходи


Бизнесът първо се сблъска с трудното разтълкуване на промените в прословутата Наредба 18 на финансовото министерство. Няколко месеца компютърни специалисти се опитват да разберат какво точно иска от тях Националната агенция за приходите (НАП) и как да съвместят взаимноизключващи се изисквания. Все още за редица бизнеси няма яснота как да свържат софтуерите си с касов апарат, който пък да има онлайн връзка с НАП. Такива са компаниите със сложни ERP системи за управление на бизнеса, лекари, консултантски кантори, електронни магазини, туроператори. На всичко отгоре промените в наредбата се появяват на порции. Последните нови текстове са отпреди около две седмици - вмъкнати наред с удължените срокове за подмяната на апаратите и софтуерите. Разбираема е последвалата негативна реакция, след като стана ясно, че вече подменени касови апарати трябва да отидат отново за "поправка". В крайна сметка дори и в НАП се усетиха, че вече прекаляват, и обявиха, че ще оттеглят последните промени. 
Новите касови бележки на бензиностанциите, които трябва да се появят от 1 април, пък са напълно безсмислени. Изискването да се изписват покупната и продажната цена на бензина се появи след протестите срещу високите цени на горивата в края на миналата година. Тогава финансовият министър Владислав Горанов, вероятно в знак на съпричастност, реши, че така на потребителя може да му стане по-леко - като знае каква е печалбата на търговеца, от когото купува горивото. Поредна

 

недомислена промяна, която обаче не е безплатна

 

за бензиностанциите. Още повече че до 30 юни те имат и друго задължение - да модифицират системите за връзка с НАП. Разликата между цената, на която крайният клиент купува бензина, и цената, на която бензиностанцията го е получил от доставчика, не показва истинската печалба, защото в тази разлика са включени и всички разходи на бензиностанцията. Освен това не е ясно колко доставчика има по веригата.
Бизнесът предупреждава, че реформата с касовите апарати ще донесе повече негативи, отколкото очакваното изсветляване на оборотите. Строгите изисквания и разходите по покриването им може да тласнат много търговци в сивата икономика. Все повече собственици на електронни магазини например смятат да се регистрират в друга европейска държава, но да продължат да продават на българския пазар, от което ще пострада хазната. Расте броят на фирмите, които спират да използват касови апарати и преминават единствено към разплащания с банкови преводи. Това освен че ще затрудни клиентите, ще оскъпи и услугата. 
Но ако реформата на касовите апарати показва какви последици може да предизвика една необмислена регулация, много по-страшно е, когато поводът за една или друга нова норма е лобистки. Пресен пример е Законът за горивата, който с прекалено високите си финансови и инфраструктурни изисквания към фирмите заплашва да изхвърли от пазара голяма част от малките играчи на петролния пазар в услуга на големите компании, начело с "Лукойл Нефтохим". Заради силното обществено недоволство засега скандалът там е отложен - законът е в сила от 28 януари, но наредбата за прилагането му ще се появи след 1 юли.

Очевидно управляващите трябва да се сърдят на себе си за недоволството и протестите срещу спорни закони и наредби, вместо да питат: "Защо е този шум и това напрежение?" И да не обвиняват критиците си, че толерират сивия сектор. Защото ако нормите се приемаха с истинско обществено обсъждане и оценка на въздействието, а не формално, властта нямаше да среща отпор на "добрите си намерения".
 

Последвайте ни и в google news бутон